О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 77
София, 18.01.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на четиринадесети декември две хиляди и петнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 5467/2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е за проверка допустимостта на касационното обжалване на въззивно решение №2915/02.07.2015 г. по в. гр.д. №446/2015 г. на Окръжен съд, Б., по касационна жалба на Кмета на [община].
С решението е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която са уважени обективно съединените искове с пр. осн. чл. 344,ал.1, т.1,2 и 3 , във вр. чл. 225,ал.1 КТ и е признато за незаконно уволнението на М. Н. С. от [населено място] като е отменена заповед №40-ЧР-Д/08.01.2015 г. на Кмета на [община], с която на осн. чл. 328,ал.1,т.8 КТ е прекратено трудовото й правоотношение с Общината, същата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „Главен експерт-Юрист – направление Култура” в [община] и Общината е осъдена да и заплати обезщетение по чл. 225,ал.1 КТ в размер на 1665 лв.
След частична отмяна на решението по чл. 344,ал.1,т.3 КТ във вр. чл. 225,ал.1 КТ е постановено ново решение с което са присъдени още 2331 лв. обезщетение за претърпени вреди от незаконното уволнение.Присъдени са такси и разноски.
Ответницата по касация М. Н. С. от [населено място] чрез адв. К. Д. оспорва наличието на законовите предпоставки за допустимост на касационното обжалване.Претендира разноски
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК и е придружена от изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което с процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата , обусловена от редовността й, при въведената факултативност на касационното обжалване, за да се допусне такова, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания, регламентирани в чл. 280 ГПК.
Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор , да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на допълнително основание /критерии/ по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК.
В случая тези изисквания на закона не са изпълнени:
В представеното Изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване касаторът е посочил , че обжалваното решение противоречи на Решение №1402/27.09.2005 г. по гр.д. №930/2003 г. на ІІІ го. на ВКС , но не е формулиран правен въпрос по отношение на който е налице това противоречие.
Посочено е също така, че въззивното решение противоречи и на решение от 17.04.2012 г. по гр.д. №2875/2012 г. на СГС по въпроса дали ищецът е заемал същата длъжност, от която възстановената от съда служителка е била незаконно уволнена , но така формулираният въпрос няма правен ,а фактически характер и неговият отговор е различен в зависимост от конкретната фактическа обстановка по делото.
Според касаторът съдът се е произнесъл по съществени материалноправни въпроси , а именно: „Налице ли е същата длъжност в случаите в които не е извършена промяна в щатното разписание извън съкратената длъжност и част от основните трудови функции между съкратената и възстановената длъжност съвпадат.” и „На кое лице законът дава предимство – на заемащия длъжността или на възстановения по съдебен ред”.
Тези въпроси обаче изобщо не са били предмет на разглеждане във въззивното решение и съответно не са могли да обосноват решаващите изводи на съда по спора. Следователно същите не са правни въпроси в посочения вече смисъл. В случая уволнението е извършено на осн. чл. 328,ал.1,т.8 КТ, а не поради съкращаване в щата като възстановяването на уволнения работник или служител се извършва на същата длъжност, а не на такава, която включва част от функциите на длъжността, от която е бил уволнен, съответно на която е бил възстановен.
Според т.1 от ТР №1/19.02.2015 г. ОСГТК на ВКС ,формулирането на правен въпрос е основната и обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване. С оглед на това неговата липса е достатъчно основание касационното обжалване да не се допуска
С оглед изхода на настоящото производство касаторът следва да заплати на ответницата по касация направените разноски в размер на 500 лв. адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2915/02.07.2015 г. по в. гр.д. №446/2015 г. на Окръжен съд, Б.
ОСЪЖДА [община] да заплати на М. Н. С. от [населено място] разноски в размер на 500 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: