3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 77
С., 18.02. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 15 февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 49/2011 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК образувано по частна жалба на Ж. И. В. против определение № 148 от 21.09.2009 год. по ч. гр. дело № 201/2010 год. на Б. апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане от 04.06.2010 год. на Б. окръжен съд, с което въззивната жалба на Ж. И. В. против решение № 108 от 12.04.2010 год. по гр. дело № 334/2009 год. на Б. окръжен съд е върната, поради невнесена държавна такса в определения за това срок.
Жалбоподателката моли да се отмени обжалваното определение по съображения изложени в частната жалба, която не съдържа изложение за допускане на касационно обжалване с посочване на правен въпрос от значение за делото, обусловил решаващите мотиви на съда постановил обжалваното определение. С допълнителна молба е представено определение по ч. гр. дело № 2322/2008 год. на ВКС, с което е разгледана частна жалба против разпореждане за връщане на касационна жалба. В допълнителната молба като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът П. Н. Ш. в писмен отговор на касационната жалба поддържа липсата на мотивирано изложение за допускане на касационно обжалване на определението в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като излага съображения и по съществото на спора в подкрепа правилността на обжалваното определение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че определението е въззивно, с което е потвърдено разпореждане преграждащо по-нататъшното развитие на делото намира, че частната касационната жалба е допустима на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното определение въззивният съд е посочил, че в указания едноседмичен срок жалбоподателката не е внесла определената държавна такса по въззивната жалба срещу решението на първоинстанционния съд, не е направила надлежно искане за продължаване на срока за внасяне на посочената държавна такса, нито има искане за освобождаването и от внасяне на таксата за въззивно обжалване на решението с представяне на съответните за това доказателства, действия които се предприемат преди да изтече определения от съда срок за внасяне на държавната такса. Поради това въззивната жалба е била нередовна и съдът е постановил връщането й на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК.
Определението е правилно.
В частната жалба жалбоподателката поддържа, че с молба вх. № 4344/26.05.2010 год., в едноседмичния срок, била поискала удължаване на срока за внасяне на определената и държавна такса. Това твърдение се опровергава от съдържанието на молбата, адресирана до Б. апелативен съд с искане за спиране изпълнението на решението по гр. дело № 334/2009 г. на Б. окръжен съд. Едва с молба вх. № 4537/07.06.2010 год., след постановяване на разпореждането от 04.06.2010 год. за връщане на въззивната жалба като нередовна, жалбоподателката е направила искане за „отсрочване” внасянето на държавната такса поради финансови затруднения. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 63, ал. 1 ГПК, според която заинтересованата страна може да поиска от съда продължаване на срока, при наличие на уважителни причини, преди изтичането на срока. Искането е направено несвоевременно и не е подлежало на разглеждане.
Предвид изложеното обжалваното определение, с което е потвърдено връщане на въззивната жалба, поради невнесена държавна такса за въззивно обжалване в определение срок не дава основание за допускане на касационно обжалване.
С частната жалба по чл. 274, ал. 2 ГПК против разпореждането на връщане на въззивнатна жалба жалбоподателката е направила искане пред въззивния съд да бъде освободена от внасяне на държавна такса за въззивно обжалване, поради финансови затруднения на фирмата й едноличен търговец. Въззивният съд е изложил съображения по направеното искане, но не е постановил съдебен акт, затова делото ще следва да се върне на Апелативен съд[населено място], за да се произнесе по искането на Ж. И. В. за освобождаването и от държавна такса за въззивно обжалване.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 148 от 21.09.2010 год. по ч. гр. дело № 201/2010 год. на Б. апелативен съд
ВРЪЩА делото на Б. апелативен съд за произнасяне по искането на Ж. И. В. за освобождаване от внасяне на държавна такса за въззивно обжалване по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК, съдържащо се в частна жалба вх. №56028/18.06.2010 год.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ