2
определение по гр.д.№ 2715 от 2018 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 77
София, 18.02.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 2715 по описа за 2018 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. М. М. срещу решение № 650 от 19.03.2018 г. по в.гр.д.№ 4076 от 2017 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, 4 състав, с което е потвърдено решение № 2906 от 28.04.2017 г. по гр.д.№ 7856 от 2015 г. на Софийския градски съд, ГО, 20 състав за отхвърляне на предявените от М. М. М. срещу „Ей Ар Си Мениджмънт Ту“ ЕАД искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за установяване на правото на собственост върху три недвижими имоти: апартаменти № 21, № 22 и № 23, находящи се в [населено място], район „И.“, [улица].
В жалбата се твърди, че решението на Софийския апелативен съд е необосновано и неправилно като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК. Касаторът твърди, че обжалваното решение противоречи на посочената от него практика на ВКС /решение № 445 от 02.11.2011 г. по гр.д.№ 1733 от 2010 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 443 от 25.10.2011 г. по гр.д.№ 166 от 2011 г. на ВКС, ГК, IV г. и др./ по следния правен въпрос:
1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им ?
Освен това, счита, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК би било произнасянето на ВКС по следния въпрос:
2. В хипотезата на нотариално заверен договор за поръчка, следва ли прибретателят да е недобросъвестен, за да може правата на доверителя по договора за поръчка да му се противопоставят ?
Твърди се, че решението е и очевидно неправилно- основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.2 ГПК.
В писмен отговор от 03.07.2018 г. пълномощникът на ответника по касационната жалба „Ей Ар Си Мениджмънт Ту“ ЕАД оспорва жалбата. Моли касационното обжалване на решението на Софийския апелативен съд да не бъде допускано и на дружеството да се присъдят направените по делото пред ВКС разноски.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение по наличието на основания за допускане на касационното обжалване приема следното: За да постанови обжалваното решение за потвърждаване решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявените от М. М. М. срещу „Ей Ар Си Мениджмънт Ту“ ЕАД установителни искове за собственост, въззивният съд е приел, че по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 151 от 30.09.2005 г. М. М. Г. е станал собственик на процесните три апартамента. Поради сключения на същата дата договор за поръчка между ищеца М. М. М. и М. М. Г. и на основание чл.292, ал.2, изр.2 ЗЗД в отношенията между двамата правата придобити по силата на договора за продажба от 30.09.2005 г. следва да се считат за права на М. М.. По отношение на третото добросъвестно лице- приобретател на тези права, каквото е ответника по делото /придобил права върху имота на основание постановление за възлагане след извършена публична продан/, тези права обаче следва да се считат за права на довереника /в случая М. М. Г./. Въззивният съд е изложил подробни съображения защо счита, че ответникът по делото „Ей Ар Си Мениджмънт Ту“ ЕАД не е знаел преди придобиването на имота на публична продан за сключения между М. М. и М. Г. договор за поръчка от 30.09.2005 г., поради което е трето добросъвестно лице, на което правата на ищеца са непротивопоставими.
Според въззивният съд, тъй като придобиването на публична продан е деривативен способ за придобиване на вещни права, следвало да се прецени дали ипотекарният кредитор на М. Г.- „О.Б.Б“ АД- е знаел за договора за поръчка от 30.09.2005 г. към датата на учредяване на ипотеката на имотите през 2008 г. Приел е за установено, че „ОББ“ АД не е знаело за този договор нито към датата на учредяване на ипотеките, нито към датата на образуване и провеждане на принудителното изпълнение.
Не на последно място, въззивният съд е приел, че прехвърлянията /апортирането/ на трите имота от довереника М. Г. на „Парк резиденс 21 “ ЕООД, „Парк резиденс 22“ ЕООД и „Парк резиденс 23“ ЕООД , извършени през 2009 г., след вписване на ипотеките през 2008 г., не могат да се противопоставят на ипотекарния кредитор „ОББ“ АД .
I. С оглед тези мотиви на въззивния съд в обжалваното решение не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване по първия поставен от касатора правен въпрос: Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им ? Напълно в съответствие със закона /чл.269 ГПК/ и с практиката на ВКС по този въпрос въззивният съд е извършил самостоятелна преценка на всички събрани по делото доказателства и е обсъдил и се е произнесъл по всички посочени във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение, включително и по довода, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че ищецът не е доказал недобросъвестността на дружеството- ответник към момента на придобиване на процесните имоти.
II. Не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението по втория поставени въпрос: В хипотезата на нотариално заверен договор за поръчка, следва ли прибретателят да е недобросъвестен, за да може правата на доверителя по договора за поръчка да му се противопоставят ? Съгласно приетото в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК е налице, когато има непълнота в закона, която налага прилагането на правото или на закона по аналогия, или когато приложимата към спора правна норма е неясна, което налага нейното тълкуване от ВКС, или когато поради промени в законодателството или в обществените условия се налага едно вече дадено от ВКС тълкуване на правната норма да бъде променено. В конкретния случай поставеният от касатора правен въпрос е свързан с прилагането на нормата на чл.292, ал.2, изр.2 ЗЗД, а не с нормата на чл.292, ал.2, изр.3 ЗЗД, както неправилно твърди касаторът: защото ответникът по делото „Ей Ар Си Мениджмънт Ту“ ЕАД не е кредитор на довереника по нотариално заверения договор за поръчка от 30.09.2005 г. М. М. Г., а последващ приобретател от публична продан на имотите- предмет на договора за поръчка. Приложимите към случая норми са тези на чл.292, ал.2, изр.2 ЗЗД и чл.433, ал.4 ГПК и те не се нуждаят от тълкуване, тъй като са пределно ясни: предвиждат, че когато довереникът действа от свое име, придобитите от сделки с трети лица права се считат за права на доверителя, но в отношенията с трети добросъвестни лица /каквото в случая е ответникът по делото/ се считат за права на довереника /чл.292, ал.2, изр.2 ЗЗД/ и че при прекратяване на изпълнителното производство /включително и поради това, че е липсвало основание за образуване на такова производство/ третите лица запазват правата, които са придобили преди това в резултат на изпълнителните действия /чл.433, ал.4 ГПК/. В този случай за запазване на правата на третите добросъвестни лица без всякакво правно значение е дали договорът за поръчка е бил нотариално заверен или не.
III. Не е налице и соченото от касатора основание на чл.280, ал.2, предл.трето ГПК за допускане на касационното обжалване- очевидна неправилност на решението. За да е налице очевидна неправилност на решението, като предпоставка за допускане до касационен контрол, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при простия прочит на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона- материален или процесуален или явна необоснованост.
В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора материалноправни разпоредби на ЗЗД и ЗС, както и процесуалноправните разпоредби на ГПК в действащите им редакция и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съда, след анализ на всички събрани по делото доказателства, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.
IV. Няма и вероятност и решението да е нищожно или недопустимо /основания по чл.280, ал.2 ГПК/: същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявените искове по чл.124, ал.1 ГПК, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на тези искове.
Предвид на всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Софийския апелативен съд не следва да се допуска.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата направените от него разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 7 900 лв.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 650 от 19.03.2018 г. по в.гр.д.№ 4076 от 2017 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, 4 състав.
ОСЪЖДА М. М. М. със съдебен адрес: [населено място], [улица], вх.А, ет.1, ап.3, чрез адв.И. Б. да заплати на „Ей Ар Си Мениджмънт Ту“ ЕАД със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 70 на основание чл.78 ГПК сумата 7 900 лв. /седем хиляди и деветстотин лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.