О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№77
С., 19.02.2015 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 6658 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. Н. М., притежаващ юридическа правоспособност съгласно удостоверение № 312 от 21.03.2005 г. на Министерство на правосъдието, към която се е присъединил Н. Г. М., против решение № 493 от 11.03.2014 г., постановено по гр.д. № 3392 по описа за 2013 г. на Окръжен съд-Пловдив, с което е потвърдено решение № 3251 от 18.07.2013 г. по гр.д. № 1779/2011 г. на Районен съд-Пловдив, ХVІ състав за отхвърляне на предявените от Н. Г. М. и Л. Н. М. установителен иск за собственост против [община] и ревандикационен иск против [фирма], [населено място] и против [фирма], [населено място] по отношение на поземлен имот с идентификатор 56784.519.864 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-48/3.06.2009 г., с административен адрес: [населено място], [улица] площ 92 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10 м/, номер по предходен план – 1011, кв.31, парцел 1, ведно с изградената в него сграда с идентификатор 56784.519.864.1, застроена площ 55 кв.м., брой етажи – 1, предназначение – сграда за енергопроизводство и предявения против [фирма], [населено място], евентуално против [фирма], [населено място] ревандикационен иск по отношение на следните съоръжения в сграда с идентификатор 56784.519.864.1: ел.част от трафопост и разпределителна уредба 20 KV и уредба 0.4 KV на обект „З.” /трафо-1, трафо-2/, [улица], а именно: І.разпределителна уредба 0.4 KV, състояща се от: 1. разпределителен шкаф улично осветление – 1 бр.; 2. разпределителен шкаф РТ-4.380 V – 7 бр.; 3. автоматичен прекъсвач А3-400 А – 6 бр.; 4. автоматичен прекъсвач А2-250 А – 2 бр.; 5. включвател В.-630 А – 2 бр.; 6. средство за измерване-електромер статичен – 2 бр.; 7. токови трансформатори 1200/5А – 6 бр.; 8. клеморед токов – 2 бр.; 9. ампермери – 6 бр.; 10. волтмери – 2 бр.; 11. основи за предпазители 25 А – 8 бр.; 12. пакетен включвател П. – 2 бр.; 13. шинна система обобщаваща – 40 м; ІІ. разпределителна уредба 20 KV, състояща се от: 1.разеденители 200А-20 кв – 4 бр.; 2. прекъсвач маломаслен А./500/8 – 12 бр.; 3. изолатор подпорен – 20 кв – 12 бр.; 4. шина алуминиева 40/4 ммв – 24 м; и ІІІ. Трансформаторни килии, състоящи се от: 1. разеденители 200А/20 – 2 бр.; 2. трансформатор силов 400 квА – 2 бр.; 3. стойка за предпазители 20 кв – 6 бр.; 4. проходна плоча – 1 бр.; 5. проходни изолатори 20 кв – 3 бр.; 6. предпазители 20А, 20 кв – 6 бр.; 7. изолатор подпорен 20 кв – 11 бр.; 8. диалектрична табуретка – 1 бр.; 9. Проводник ПВ-А2-150 мм2 – 50 м.
[община], [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] са подали писмен отговор на касационната жалба в срока по чл.287, ал.1 ГПК, като оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
При преценка наличието на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК съдът съобрази следното:
Ищците Н. Г. М. и Л. Н. М. са основали исковете на твърденията, че наследодателят им П. К. е придобил собственоста на двуетажна каменна магазия с дворно място от 168, 67 кв.м., както и на 13,60 кв.м. – придаваемо място по регулация заедно с построената в него сграда от 11,80 кв.м. с крепостни актове от 1901 г., 1909 г. и нотариални актове от 1917 г. и 1926 г., за които имоти при урегулирането им са били отредени парцел ІV-280, V-281 с лице към [улица]и двата на административен номер 8 и парцел ХІ-280 с лице към [улица], който парцел през 1947 г., които били одържавени по ЗОЕГПНС; извън площта на трите парцела останала площ от 70 кв м, която била образувана от собствено на П. К. дворно място /придобито по НА № 43/1926 г. – 19 кв м./. Тъй като в отчуждителната преписка са посочени само магазините, но видно от документите за собственост П. К., респ. наследниците му, е бил собственик и на земя, която е възстановена като отчуждена по ЗОЕГПНС, евентуално незаконно отнета са поискали установяване на правата им и предаване владението на имота, ведно с построената в него след реституцията сграда.
Ответниците са оспорили настъпването на реституционния ефект, евентуално собствеността върху изградения трафопост, който представлява енергийно съоръжение.
Първоинстанционният съд е отхвърлил исковете, приемайки, че не може да се направи извод за идентичност между ПИ с идентификатор 56784.519.864 и имота принадлежал на наследодателя П. К., придобит с приложените по делото Нотариални актове, тъй като нито една от изслушаните по делото експертизи не установяват подобна идентичност. Отбелязано е, че от данните, посочени в скица номер 36533/28.12.2010 г. на С. – П. и от заключенията на вещите лица се установява идентичност между ПИ с идентификатор 56784.519.864 и имот с планоснимачен номер 1011 по плана от 1982 г., но не се установява идентичност – пълна или частична между имот план. номер 280 по плана от 1912 г. и имот план. номер 1011 по плана от 1982 г., а в тежест на ищците е да докажат, че наследодателят им да е бил собственик на процесния имот, което не е извършено от същите.
Във въззивната жалба са наведени доводи за допуснато съществуно нарушение на процесуалните правила, тъй като съдът не е обсъдил всички допуснати доказателства и не е съпоставил констатациите и заключенията на вещите лица и устния им доклад с издадените от съответните служби на [община] удостоверения и скици – извлечения от разписни листове от имотни ведомости и регулационни планове и най вече извадката от плана от 1912 г., поради което е стигнал до необоснован извод за неустановена идентичност, въпреки че от графичната част на плана от 1912 г. е видно, че поземлен имот с идентификатор 56784.519.864 е част от имот пл.№ 280, като категорично е установено, че именно от площта на имот пл. № 280 след урегулирането му от 1912 г. част от имота на П. К. е отишла за упълномеряване на парцел за имот пл. № 261 и за създаване на самостоятелна чаршийска парцеля, в която парцела Н. М. е участвал само с 19 кв.м., които е продал на П. К. заедно с правото на образуваната, по–точно предвидената по плана чаршийска парцела за него по часто гражданско производство, посочено и в нотариалния акт от 1926 г.
В. съд е възприел констатациите и изводите на първоинстанционният съд, приемайки, че същите отговарят на събрания по делото доказателствен материал, включително изследването на регулационния статут на имота в периода от съставените крепостни и нотариални актове до момента на реституцията и към настоящия момент чрез надлежни технически експертизи.
Допълнително са изложени съображения, че имотите са били отчуждени, евентуално незаконно отнети от лицата А. Н. Б. и Л. К. А., посочени като бивши собственици в акта за държавна собственост и актовете а завземане на недвижим имот и съгласно чл.3 ЗВСОНИ собствеността се възстановява на лицата от които имотите са отнети, а ищците не са доказали, че са техни наследници.
К. поставят въпросите: 1. длъжен ли е съдът да указва на ищеца, че не сочи доказателства, установяващи идентичност на имот-предмет на ревандикационен иск, който е бил урегулиран от няколко плана и е бил одържавен, както и че събраните доказателства не са достатъчни за установяване на идентичност и какъв следва да е начина на индивидуализация – с местоположение и съседи или с планосничачни номера и номера на парцели, съответно идентификатори;
2. длъжен ли е съдът да поиска допълнителна експертиза /или да постави допълнителни въпроси при устния доклад на вещото лице/, която да установи идентичост /или липса на такава/ на част от имот по план за първоначално урегулиране с урегулиран поземлен имот по сега действащ кадастрален план, в случай, че идентичността може да бъде установена от графичната част на съдебно-техническата експертиза;
3. може ли съдът да прави извод за идентичност на имоти само по графичното изображение на същите, представляващо неразделна част от заключение на вещо лице или следва да има изричен доклад от вещото лице за идентичостта.
Въпросите са свързани с тезата на касаторите, че съдът е следвало служебно да поиска събиране на доказателства за доизясняване местоположението на площта извън посочените три парела по плана от 1912 г., площта на придаваемите места по плана от 1912 г. и последващите планове и позиционирането на тази площ върху скица с основа плана от 1982 г., който действа и понастоящем с оглед задължението му да съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна, като по първите два се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а по третия – основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Така формулираните въпроси не могат да обосноват допускане до касационно обжалване. От една страна експертните заключения не са оспорвани и довод, че същите не са дали отговор на поставената задача не е въведен във въззивната жалба, поради което и с оглед нормата на чл.269 ГПК въззивният съд е обсъдил само събраните по делото доказателства, които е приел за относими към спора. От друга страна въпросите са насочени само към един от мотивите за отхвърляне на иска – недоказана идентичност на част от имота на наследодателя и процесния имот, но липсват въпрос относими към другите решаващи мотиви – недоказване на правото на собственост поради липса на доказателства ищците да са наследници на лицата, от които имотите са одържавени по ЗОЕГПНС, евентуално незаконно отнети и на чиито наследници са възстановени. Следователно поставените въпроси са неотносими към изхода на спора, поради което не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 493 от 11.03.2014 г., постановено по гр.д. № 3392 по описа за 2013 г. на Окръжен съд-Пловдив.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: