1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 77
София, 02.02.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на първи февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Д. ДРАГНЕВ гр.д. № 3330 по описа за 2017 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Д. М. против решение № 756 от 16.05.2017 г., постановено по гр.д. № 797 по описа за 2017 г. на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 841 от 01.03.2017 г. по гр.д. № 12097 по описа за 2016 г. на Варненския районен съд, четиридесет и осми състав, за отхвърлянето на предявените от К. Д. М. против Варненска морска гимназия искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ за признаване за незаконно на уволнението й, извършено със заповед № РД-01-793 от 15.08.2016 г. на работодателя, с която трудовото й правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, както и за осъждане на ответника да заплати сумата от 6 835.46 лева, представляваща обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа поради уволнението, за периода от 15.08.2016 г. до 15.02.2017 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска /10.10.2016 г./ до окончателното изплащане.
Касаторът твърди, че решението на Варненския окръжен съд е необосновано и неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основание за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване сочи всички точки на чл. 280, ал. 1 ГПК /редакция преди изменението в ДВ бр. 86/2017 г./ по следните въпроси:
1.Налице ли е пълно тъждество – обективно и субективно, между предмета на иска и адресата на СПН в настоящия случай по причина, че К. М. е потърсила съдебна защита срещу незаконно уволнение, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ с мотив поради непритежаване на необходимото образование и професионална квалификация за изпълняваната работа и с решение по гр.д. № 8219/2014 г. по описа на ВРС, XVIII състав е признато за незаконно и е отменено това уволнение и същата съдебна защита се търси по настоящото дело № 12097/2016 г. по описа на XLVIII състав отново поради незаконно уволнение, извършено от същия работодател и на същото правно основание и със същия мотив? Може ли да се приеме, че заповедта, с която е извършено прекратяването на трудовото правоотношение, представлява писмен акт, обективиращ волеизявлението на работодателя за наличието на правното основание, на което е извършено то и следва ли тогава да се счита, че в съдебното исково производство се разглежда нейният номер и дата, а не правното основание и мотивировката, на която е издадена? Не следва ли да се приеме, че номера и датата на една заповед за прекратяване на трудовото правоотношение се поставя след обосноваване на правното основание, на което тя се издава – чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ и в двете поредни уволнения?
2. Когато в производство по оспорване законосъобразността на уволнение има оплакване в исковата молба за неравноправно третиране-дискриминация по признак увреждане и заемането на ръководна длъжност в синдикална организация, съдът може ли да не разглежда този довод предвид представените писмени доказателства, удостоверяващи твърденията? Длъжен ли е въззивният съд да изготви доклад по чл.312 във връзка с чл.317 и чл.146 от ГПК, в който да даде точни указания относно подлежащите на доказване факти чрез разпределението на доказателствената тежест между ищеца и ответника, в частност по изпълнение на императива на чл.9 от ЗЗДискр.? Длъжен ли е ответникът да докаже равно третиране в случая, след като по делото има установени чрез ТЕЛК решения за здравословното състояние и членството и председателството на Общински координационен съвет на Независим учителски синдикат?
3.Дискриминация (неравно третиране) ли представлява актът на работодателя, представляващ прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата като неотговаряща на изискването за образование и професионална квалификация за изпълняването на работата в случая, след като фактически и останалите лица, които работят на длъжността „старши учител теоретично обучение“ „старши учител практическо обучение“ също не отговарят на тях, въпреки че са подписали длъжностни характеристики, в които има изменения в изискванията за заемането на тази длъжност през 2013 г.?
4.Добросъвестно в съответствие с чл.8 КТ ли е действал работодателят ВМГ „СВ. Н. Чудотворец”-Варна, като само в длъжностните характеристики на старшите учители въвежда изискването за притежаване на определено образование, специалност и модулен курс, но единствено с К. М. прекратява трудовото правоотношение, въпреки че останалите лица на длъжността, идентична с тази на ищцата, не притежават образованието, специалността и модулния курс съгласно техните длъжностни характеристики и представени документи за придобито образование и квалификация? Следва ли съдът да цени, че към 2013 г., когато е въведено изменението в длъжностната характеристика на ищцата, тя е във висящ спор с работодателя по съдебно оспорване на първото по ред уволнение извършено през 2011 r., поради съкращаване в щата? Изменението в длъжностната характеристика е в месеца (юни 2013 г.), следващ месеца на излизане на решение № 1118 от 27.05.2013 г. на ВОС, Г.О., II състав, с което е било отменено уволнението като незаконно по това първо уволнение (решението е представено с исковата молба)? Към датата на въведеното изменение през 2013 г.остават да работят едни и същи лица, които и сега работят, а само когато М. се връща на работа е уволнена на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ два пъти на едно и също основание през април 2014 г. и август 2016 г.
5. Суверенното право на работодателя за извършване на промяна в длъжностната характеристика следва ли да бъде възприемано безкритично при изрично наведени в исковата молба твърдения за наличие на нормативни изисквания определени за заемане на длъжността на К. М. съгласно Инструкция № 2 от 29 юли 1994 г. за изискванията за заемане на длъжността „учител“ или „възпитател“ съобразно придобитото образование, професионална квалификация и правоспособност, на която тя отговаря изцяло за заемане на длъжността „старши учител теоретично обучение“? За К. М. нормативната регулация сочи, че се изисква за заемане на длъжността „старши учител теоретично обучение“, която попада в т.5 от Инструкцията „учител по професионална подготовка в областта технически науки”, като специалността е инженер и следва да има учителска правоспособност и към датата на уволнението й нормативна промяна няма.
6. Длъжен ли е съдът при преценката за законосъобразността на заповедта за уволнение да гледа цифровото изражение, посочено в нея, или ръководещ е мотивът, на който е издадена тя от работодателя? Налице ли е в настоящия случай промяна на изискванията за заемане на длъжността, обосноваващ прекратяване на трудовия договор на основание чл.328, ал.1, т.11 от КТ, а не посоченото от работодателя основание чл.328, ал.1, т.6 КТ и следва ли щом това е така да се разгледа и закрилата, която К. М. има по чл.333 КТ в светлината на осъществената спрямо нея дискриминация?
7. При сравнение на поименните щатни разписания, представени по делото и действали към 08.08.2016 г. и 01.03.2014 г. в частта „Методическо обединение КММ корабостроене предметна група корабни механици” има посочени 6 лица, които са едни и същи и като имена и като бройка през 2014 г. и 2016 г. и през първото и уволнение също поради съкращаване в щата правното основание за уволнението не следва ли с приложението на чл.8 от КТ да бъде визираното в чл.328, ал.1, т.2 КТ, тъй като те остават да работят и по време на трите уволнения?
8. Нарушено ли е правото на защита на ищцата К. М. и поставена ли е тя в положение на недоказала неравното третиране и допуснатото нарушение на чл.8 КТ, въпреки че е направила искане в исковата молба и въззивната жалба за служебно изискване и прилагане на гр.д. № 8219/2014 г. по описа на ВРС, XVIII състав? Представлява ли процесуално нарушение непопълването на делото с необходимите доказателства, поискани от ищеца с цел установяване на твърденията наведени от него в исковата молба и нарушени ли са чл.9 и чл. 10 ГПК от въззивния съд?
Ответникът по касационната жалба Варненска морска гимназия „Св. Н. Чудотворец“ счита, че не са налице предпоставките за допускане на решението на Варненския окръжен съд до касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество. Претендира за присъждане на 600 лв. разноски за касационното производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
К. Д. М. е заемала по силата на трудово правоотношение длъжността „старши учител теоретично обучение“ във Варненска морска гимназия „С. Н. Чудотворец“, [населено място]. Със заповед № РД 01-230 от 18.11.2011 г. на директора на ответната гимназия, считано от 21.11.2011 г. е прекратено трудовото правоотношение с ищцата на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ поради съкращаване на щата. Тази заповед е била отменена въз основа на влязло в сила съдебно решение, с което ищцата е възстановена на работа. След възстановяването й на работа на ищцата е връчена длъжностна характеристика за заеманата от нея длъжност, в която е посочено, че изискванията за заемане на длъжността са завършено висше образование на образователна-квалификационна степен „бакалавър“ или „магистър“, придобита професионална квалификация „учител“ и минимален професионален опит 10 години по една от специалностите по посочените в нея професионални направления. Със заповед № РД -01-540 от 24 април 2014 г. на директора на ответната гимназия трудовото правоотношение с ищцата е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ поради непритежаване на необходимото образование и професионална квалификация за изпълняваната работа, считано от 25.04.2014 г. Тази заповед също е била отменена от съда, като ищцата отново е била възстановена на работа. Единственото съображение за незаконосъобразност на заповедта, прието от въззивния съд, се свежда до липсата на конкретизация на кои образователни и квалификационни изисквания учителят не отговаря. Не е счетен за основателен доводът за злоупотреба с право от страна на работодателя. На 15.08.2016 г. на К. М. са връчени предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ и заповед № РД-01-793, с която е прекратено трудовото й правоотношение, считано от 15.08.2016 г. В заповедта и предизвестието подробно е посочено, че ищцата не притежава нито една от изискуемите специалности: автоматизация на производството, корабни машини и механизми, корабостроене, корабни енергетични машини и механизми, електрически машини и апарати, електроснабдяване и електрообзавеждане, експлоатация на пристанищата и флота, корабоводене, радиотелевизионна техника.
К. М. е оспорила третото уволнение, посочвайки, че предходните две са били отменени като незаконосъобразни. Навела е доводи за злоупотреба с право от страна на работодателя и за дискриминационен подход спрямо нея по признак заболяване от диабет и заемане на ръководна длъжност в синдикална организация. Заявила е, че е била третирана по-зле от другите учители със същото образование, които не са били уволнени. Съдилищата са отхвърлили предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ. Счетен е за несъстоятелен доводът на ищцата, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е незаконосъобразна поради силата на пресъдено нещо, формирана с решението, постановено по гр.д. № 8219/2014 г. по описа на Варненския районен съд, с която предходно уволнение е отменено като незаконно. Съдилищата са приели, че предмет на предходния съдебен процес е била законосъобразността на друга заповед на работодателя, поради което не е налице обективен идентитет между делата. Този извод съответства на разпоредбата на чл.298 от ГПК, уреждаща пределите на силата на присъдено нещо на предходното решение, в които се включва само незаконността на предишното, а не настоящото прекратяване на трудовото правоотношение. Ето защо разрешението на въззивния съд по първия въпрос на ищцата отговаря на ясния процесуален закон относно обхвата на силата на присъдено нещо, поради което по този въпрос касационно обжалване не следва да се допуска.
Във втория въпрос на касатора се съдържа невярното твърдение, че не са обсъдени доводите за злоупотреба с право и за дискриминация. Тези доводи подробно са били разгледани както от първоинстанционния, така и от въззивния съд. Прието е било, че злоупотребата с право и дискриминационното отношение не са доказани, а всички учители, заемащи същата длъжност, отговарят на новите образователни изисквания. Първоинстанционният съд е изготвил подробен доклад, съдържащ точни указания относно доказателствената тежест. Въззивният съд не е имал задължение да изготвя нов доклад, както неправилно тълкува касаторът указанията в т.2 на ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В тази точка се отрича възможността въззивният съд да изготвя доклад при допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд. Само при необходимост да се обезпечи приложението на императивна правна норма, въззивният съд е длъжен да дава указания. В случая не е имало нужда от такива указания.
Твърденията в третия и четвъртия въпрос на касатора противоречат на установената по делото фактическа обстановка. Варненският районен съд е констатирал, че всички учители, заемащи същата длъжност, отговарят на въведените нови изисквания. Съдилищата са се съобразили, че е в тежест на ищцата да проведе пълно доказване на злоупотребата с право, в какъвто смисъл е цитираната от Варненския районен съд практика на ВКС. Отчетено е било също, че при твърдения за дискриминация ищецът трябва да докаже факти, от които може да се направи извод за такава дискриминация/решение № 183 от 8.06.2015 г. по гр. д. № 7381/2014 на Четвърто Г.О. на ВКС/. В случая такива факти не са били установени от ищцата. Ето защо по тези въпроси също не може да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
В практиката на ВКС е изяснено, че съдът не може да замести работодателя в суверенната му преценка какви изисквания за длъжността са му необходими, тъй като тази преценка е по целесъобразност. Допустимо е единствено съдът да обсъжда дали промяната в изискванията не представлява злоупотреба с право, ако изменените изисквания нямат никаква връзка с възложената работа/решение № 416 от 3.12.2013 г. по гр.д. № 1844/2013 г. на Четвърто Г.О. на ВКС/. В настоящия случай връзката между измененията в изискванията за заемане на длъжността и дейността на специализираното училище е ясна и не подлежи на съмнение. В отговора на исковата молба работодателят убедително е изложил своите аргументи за изменение на образователните изисквания, свързани с приложението на чл.51, ал.1 от Наредба № 6 от 5.04.2012 г. за компетентност на морските лица в Република България, чието обучение е предмет на дейност на училището. Ищцата по никакъв начин не е оборила тези аргументи, затова следва да се приеме, че изискванията са безспорно свързани със специализираната дейност на училището и не представляват злоупотреба с право. Затова разрешението на въззивния съд по петия въпрос на касатора съответства на практиката на ВКС, поради което този въпрос не може да послужи за допускане на касационно обжалване.
Изложените твърдения в шестия и седмия въпрос на касатора представляват опит да се установи, че уволнението е извършено на друго основание, за да се обоснове евентуална закрила на ищцата, която не е преодоляна от работодателя. Обстоятелствата по делото обаче ясно сочат, че уволнението е било извършено на посоченото основание и ищцата не се е ползвала със защита по чл.333 от КТ. Ето защо отговорите на тези въпроси не са относими към спора.
В исковата молба ищцата е поискала да бъде прието и приложено предишното дело, тъй като в него се намират всички доводи, становища и твърдения на работодателя. Във въззивната жалба тя е отправила същото искане, без да посочи какви факти желае да установи и какво е значението им за спора. Съдилищата не са уважили това искане, което е мотивирало формулирането на осмия въпрос. Доказателственото искане на ищцата не е било съответно на изискванията на чл.156, ал.1 и чл.190, ал.1 от ГПК поради липсата на конкретизация на поисканите документи, на значението им за спора и на подлежащите на установяване факти. Затова съдилищата не са допуснали процесуално нарушение, отказвайки прилагането на делото. Следователно отговорът на осмия въпрос също не би довел до промяна на изхода от спора, поради което и по този въпрос също не трябва да се допуска касационно обжалване.
При този изход на спора касаторът дължи на ответника по жалбата 600 лв. разноски за касационното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 756 от 16.05.2017 г., постановено по гр.д. № 797 по описа за 2017 г. на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение.
ОСЪЖДА К. Д. М.-ЕГН: [ЕГН], да заплати на Варненска морска гимназия „С. Н. Чудотворец” сумата 600/шестотин/ лв. разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: