4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 77
София, 20.02. 2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 2234 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 13192/26.VІІ.2017 г. на М.В.Р, подадена чрез неговия юрисконсулт против онази част от решение № 1725 на Софийския апелативен съд, ТК, 6-и с-в, от 14.VІІ.2017 г., постановено по т. д. № 2422/2017 г., с която държавното учреждение е било осъдено да заплати на [фирма]-София следните две суми: 1./ В размер на 26 449.59 лв. представляваща мораторна лихва, начислена за времето от 1.ІІ.009 г. и до 19.ХІІ.2011 г. върху главницата от 102 708 лв., представляваща обезщетение за ползване без основание през календарната 2009 г. на имот, част от „Оперативно-битова сграда – [населено място]” с административен адрес в този град, на [улица], собственост на ищцовото [фирма]-София; 2./ В размер на 6 886.42 лв., представляваща мораторна лихва, начислена за времето от 2.ІІІ.2010 г. до 19.ХІІ.2011 г. върху главница от 36 826.39 лв., представляваща цена на разходи за консумативи за периода 1.І.2009 г. – 24.ХІІ.2009 г. /ел.енергия, телефонни услуги, студена вода, гориво/ при ползването на гореописания недвижим имот в [населено място].
Единственото оплакване на касатора М. е за постановяване на въззивното решение в атакуваната негова осъдителна част в нарушение на материалния закон. С оглед това се претендира частичното му касиране и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който двата обективно кумулативно съединени осъдителни иска на [фирма]-София да се отхвърлят, ведно с присъждането – на основание чл. 78, ал. 3 ГПК – на всички направени от М. по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата министерството неин подател обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на всички предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваната осъдителна част от решението си САС се е произнесъл по следния материалноправен въпрос: „Какъв е характерът и най-вече действието във времето на поканата по чл. 84, ал. 2 ЗЗД и, по-конкретно, може ли такава покана да постави длъжника в забава за заплащане на бъдещо главно вземане?”
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-София писмено е възразило чрез двамата свои юрисконсулти както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на единственото оплакване за неправилност на въззивното решение в атакуваната негова осъдителна част, претендирайки за потвърждаването му, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, настоящата касационна жалба на министерство на вътрешните работи ще следва да се преценява като процесуално допустима.
За да потвърди решението на първостепенния съд в атакуваната от М. негова осъдителна част по двата обективно кумулативно съединени осъдителни иска с правно основание по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, въззивната инстанция е приела, че на настоящия касатор редовно са били връчени две покани по чл. 84, ал. 2 ЗЗД, отправени му с писма на търговеца от датите 22.І.2009 г. и 7.ІV.2009 г. Тези покани са били квалифицирани от решаващия съд като „надлежни”, т.е. годни да предизвикат целеното с тях правно действие.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. При съобразяване на това разяснение, може да се констатира, че единственият, формулирам от министерството касатор правен въпрос в изложението му по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата, е с изцяло хипотетичен характер, т.е. не е бил предмет на произнасянето на САС с атакуваната осъдителна част от решението му по спора.
При този изход на делото в настоящето касационно производство по чл. 288 ГПК и предвид изрично направеното от ответното по касация търговско дружество искане за това, касаторът М. ще следва да бъде осъден – на основание чл. 81-във вр. чл. 78, алинеи 3 и 8 ГПК – да му заплати дължимо юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от 450 лв. (четиристотин и петдесет лева).
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1725 на Софийския апелативен съд, ТК, 6-и с-в, от 14.VІІ.2017 г., постановено по т. д. № 2422/2017 г. В АТАКУВАНАТА НЕГОВА ОСЪДИТЕЛНА ЧАСТ.
О С Ъ Ж Д А м.в.р. – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81-във вр. ЧЛ. 78, АЛИНЕИ 3 и 8 ГПК – да заплати на [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица] СУМА в размер на 450 лв. четиристотин и петдесет лева, представляваща дължимо юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2