О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 77
гр. София, 20.03.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети март, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева ч. гр. дело № 830 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Р. Ж. Б. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] срещу определение № 3988 от 29.11.2016г. по ч. гр. дело № 5130/2016г. на Софийски апелативен съд, ГО, 1-ви състав, с което е оставена без разглеждане частната жалба на ответника Р. Ж. Б. против разпореждане от 29.12.2015г. по гр. дело № 14183/2015г. на СГС, ГО, 11 състав, с което съдът е върнал исковата молба на ищеца [фирма] и е прекратил производството по делото на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.
Частният жалбоподател излага съображения за неправилност на обжалваното определение. Счита, че за него е налице правен интерес от постановяване на окончателен влязъл в сила съдебен акт по исковата молба, като сочи, че още пред първоинстанционния съд е заявил готовност недостатъците на исковата молба да бъдат отстранени от самия него, а не от ищеца по делото.
Върховният касационен съд на РБ, Трето гражданско отделение, като взе предвид становището на частния жалбоподател, приема следното:
Частната жалба е подадена в срок срещу подлежащо на обжалване определение на Върховен касационен съд, поради което е допустима съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното в настоящото производство определение № 3988 от 29.11.2016г. по ч. гр. дело № 5130/2016 г., Софийският апелативен съд, ГО, 1-ви състав, е оставил без разглеждане като недопустима частната жалба на Р. Ж. Б. против разпореждане от 29.12.2015г. по гр. дело № 14183/2015г. на СГС, ГО, 11 състав, с което е върната исковата молба на [фирма] на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, поради липса на законова възможност за ответника да обжалва разпореждане за връщане на искова молба поради неотстранена нередовност. Според въззивният съд това е така, защото към момента на прекратяване на производството по гр.д. № 14183/2015г. по описа на СГС поради нередовности на исковата молба, не е било възникнало процесуално правоотношение с ответниците по делото, в това число и с ответника Б., като процесуалното правоотношение, породено от подадената искова молба, се е развивало само между съда и ищеца. Сочи се още, че предвид нередовността на исковата молба, препис от същата не е връчен на ответниците и с тях не са възникнали процесуални правоотношения, тъй като на този етап от производството ответниците не са конституирани като страна в исковия процес. Именно поради това първоинстанционният съд не е връчил прекратителното си разпореждане на ответниците и не им е указвал възможност за негово обжалване.
Атакуваното определение е правилно.
Първоинстанционният СГС е сезиран с нередовна искова молба, по която е дал указания за отстраняване на констатираните нередовности на основание чл. 129, ал. 2 ГПК, но последните не са отстранени от ищеца, поради което е постановено обжалваното разпореждане за връщане на исковата молба. Последната е подадена от ищец [фирма] и преписи не са връчвани на ответниците поради нейната нередовност, т.е. липсва възникнало процесуално правоотношение с посочените в нередовната искова молба ответници, измежду които касаторът. Сезирането на съда с нередовна искова молба е пречка за надлежното упражняване на правото на иск на ищеца и за нормалното развитие на исковия процес, в това число и за връчване на преписи на ответника и конституирането му като страна в процеса. Към момента на прекратяване на производството по делото поради неотстранената нередовност на исковата молба, съобразно дадените от първоинстанционния съд указания, все още няма надлежно възникнало процесуално правоотношение между съда и ответниците, поради което последните нямат правен интерес от обжалване на акта за връщане на исковата молба и прекратяване на производството. Този извод на въззивния съд е в съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес, според което исково производство се възбужда и се разглежда по почин и в границите, очертани от ищеца. В случай, че ответникът – настоящ касатор желае разрешаване на правния спор със сила на пресъдено нещо, няма пречка той да предяви иск срещу насрещната страна или срещу някои от другите ответници, като придобие качеството „ищец“, в която хипотеза ще може да се брани и срещу актове на съда за връщане на нередовна искова молба, като този – предмет на настоящото частна касационна жалба.
Съобразно гореизложеното, ВКС приема, че обжалваното определение на САС е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3988 от 29.11.2016г. по ч. гр. дело № 5130/2016г. на Софийски апелативен съд, ГО, 1-ви състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: