О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 77
София 21.01.2013 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети ноември, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 671/2012 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Й. П., [населено място], подадена от пълномощниците и адвокат И. А. и адвокат С. С., срещу въззивно решение от 03.02.2012 г. по гр. дело №8472/2011 г. на Софийския градски съд, с което е отменено решение от 21.02.2011 г. по гр.дело №43512/2010 г. на Софийския районен съд и са отхвърлени предявените от жалбоподателката срещу П. [фирма] искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1, т.2 и т.3 КТ. Въззивният съд е приел, че работодателят е наложил дисциплинарното наказание в съответствие с критериите на чл.189, ал.1 КТ като са отчетени характерът и важността на неизпълнените трудови задължения – липса на организация за качествена дезинфекция, което е предпоставка за възникване и разпространение на вътреболнични инфекции и би могло да доведе до значителни вредни последици както за родилките, така и за новородените.
Ответникът по касационната жалба П. [фирма], [населено място], оспорва жалбата.
Жалбоподателката е изложила доводи за произнасяне в обжалваното решение по материалноправни въпроси за прилагане на критериите по чл.189, ал.1 КТ за определяне на дисциплинарното наказание. Счита, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение от 03.02.2012 г. по гр. дело №8472/2011 г. на Софийския градски съд. Повдигнатите от касатора въпроси са правнорелевантни, тъй като обуславят крайното решение. Те обаче не са решени в противоречие с практиката на ВКС и не са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. По тях има трайно установена съдебна практика. Според нея при констатиране нарушение на трудовата дисциплина работодателят винаги има право да прецени дали да наложи дисциплинарно наказание на работника или служители или не, както и да определи вида на дисциплинарното наказание. При избора на наказание обаче работодателят е длъжен да се ръководи от законовите критерии по чл.189, ал.1 КТ, а именно тежестта на нарушението/определя се от значимостта на неизпълненото задължение и формата на вината/, обстоятелствата при които е извършено и поведението на работника или служителя. Преценката по чл. 189, ал.1 КТ е задължителна за работодателя и нейното извършване е изискване за законност на наложеното дисциплинарно наказание. При спор относно наличието на това съответствие съдът извършва контрол дали наложеното дисциплинарно наказание е съобразено с тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и поведението на работника или служителя. В случай, че при съобразяване на тези обстоятелства съдът констатира несъответствие на наложеното дисциплинарно наказание с нарушението, дисциплинарното наказание се отменя. Във всички случаи наложеното наказание трябва да съответства на извършеното нарушение.
Всичко това е съобразено от въззивния съд при постановяването на обжалваното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 03.02.2012 г. по гр. дело №8472/2011 г. на Софийския градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.