3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 77
С., 22.01.2014 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на седемнадесети януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Богданова
С. Димитрова
като изслуша докладваното от съдията Богданова ч.гр.д.N 7820 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 11091 от 25.11.2013 г. на К. И. Б. от [населено място] срещу определение № 248 от 31.10.2013 г. по гр.д. № 6510/2013 г. на Върховния касационен съд, ІІІ г.о., с което е оставена без разглеждане молбата за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 и т.2 ГПК на влязлото в сила решение по гр.д. № 22466/2006 г. на Софийски районен съд, потвърдено с решение по гр.д. № 326/2009 г. на Софийски градски съд. Поддържа, че обжалваното определение е незаконосъобразно и противоречащо на процесуалните правила. Искането е то да се отмени и делото върне за продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответникът Д. Т. Ж. не е подал писмен отговор на частната жалба.
По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира следното:
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.
С обжалваното определение Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. е оставил без разглеждане молбата на К. Б. за отмяна по реда на чл.303, ал.1, т.1 и т.2 ГПК на влязло в сила решение по гр.д. № 22466/2006 г. на СРС. Съображенията за оставянето й без разглеждане са, че в нея не са изложени мотивирани основания за отмяна на акта по реда на чл.303, ал.1, т.1 ГПК- не се сочат нито нови обстоятелства, нито нови доказателства, които да са във връзка със спора по делото, чието решение е предмет на искането за отмяна. Представените с молбата писмени доказателства нямат отношение към спора, като същевременно в същата не се съдържат никакви нови обстоятелства, които да са от значение за решаването му. В молбата не са излагат и обстоятелства, които да могат да се квалифицират в хипотезиса на чл.303, ал.1, т.2 ГПК. По тези съображения е приел, че молбата е недопустима и я е оставил без разглеждане.
Определение е правилно.
Основанието за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК е налице когато заинтересована страна открие нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му, или с които страната не е могла да се снабди своевременно. В случая молбата е за отмяна на влязло в сила решение по гр.д. № 22466/2006 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от К. И. Б. срещу Д. Т. Ж. иск с правно основание чл.73, ал.1 З. вр. чл.45, ал.1 ЗЗД, за присъждане на обезщетение за причинени на ищеца вреди, вследствие на неизпълнение на служебни задължения на ответника, при заверяване на представените от Д. З. З. на 21.03.2003 г. документи, а именно: протокол от 3.12.2002 г.; протокол от 18.02.2003 г. и решение № 17 по гр.д. № 788/2001 г. на В.. Представените с молбата доказателства във връзка с прокурорска преписка № 2550/2008 г. по описа на В. окръжна прокуратура, препис от искова молба по повод на която е образувано гр.д. № 624/2008 г. по описа на В., цитираните съдебни актове по различни дела, по които страна е бил молителя не са нови писмени доказателства по см. на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, тъй като нямат отношение към спора, който е бил предмет на разглеждане с влязлото в сила решение. Затова, същите не могат да бъдат нови писмени доказателства по см. на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, както правилно е приел и съставът на ВКС, постановил обжалваното определение. Законосъобразен е и изводът, че в молбата не се съдържат нови обстоятелства, които да са от съществено значение за решаването на спора, поради което не е налице хипотезата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Правилно е приетото от съда, че при липса на съдебни актове от категорията на визираните в чл.303, ал.1, т.2 ГПК и на твърдения относими към посочената норма, то и на това основание молбата е недопустима.
Отмяната по чл.303 ГПК е извънредно средство за контрол на влезли в сила неправилни решения само при наличието на изрично посочените основания за отмяна. Като специално средство за извънинстанционен контрол при отмяната не могат да се навеждат общите оплаквания за нарушение на материалния и процесуален закон, след като същите не могат да бъдат квалифицирани като основание по чл.303 ГПК. При липса на обстоятелства, които попадат във фактическите състави на чл.303, ал.1, т.1 и т.2 ГПК подадената молба е недопустима и правилно е оставена без разглеждане.
По изложените съображения обжалваното определение следва да се потвърди като правилно.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 248 от 31.10.2013 г. по гр.д. № 6510/2013 г. на Върховния касационен съд, ІІІ г.о.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: