ОПРЕДЕЛЕНИЕ:
№ 77
София, 24 април 2012 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на .. деветнадесети април …………….. 2012 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Гроздан Илиев ……………………………….
ЧЛЕНОВЕ: .. Павлина Панова ……………………………
..Севдалин Мавров………………..
при секретар ……………………………………………………………… и в присъствието на прокурора от ВКП …………………………………………., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров …………………………….. НЧД № .. 702 .. / .. 12 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 44, ал. 1 НПК.
Частното наказателно производство е образувано по искане на и.д. директора на ТД на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност /КУИППД/ – гр.Хасково, направено на осн. чл. 19 от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност /ЗОПДИППД/, за разкриване на банкова тайна по реда на чл. 62, ал. 6, т. 4 от Закона за кредитните институции /ЗКИ/.
С определение № 220 от 22.03.12 год., постановено в закрито заседание по ЧНД № 612/12 год. по описа на Старозагорския районен съд, съдията – докладчик е прекратил производството по делото и го е изпратил по подсъдност на Хасковския районен съд. Мотивирал се е с празнотата в законодателството за местно компетентния съд, разпоредбата на параграф 2 от ДР на ЗОПДИППД, съгласно който за неуредените в закона случаи се прилагат правилата на ГПК. Приел е, че компетентен да се произнесе по искането е РС – гр.Хасково по аргумент, свързан с чл. 530, вр. чл. 531, ал. 2 ГПК и охранителния характер на производството.
В Хасковския районен съд е образувано ЧНД № 338/12 год. С определение № 104 от 28.03.12 год. съдията – докладчик е прекратил производството по делото и е повдигнал спор за подсъдност пред ВКС. Мотивирал се е с разпоредбата на чл. 36 НПК, систематичното тълкуване на чл. 19 ЗОПДИППД, целта на този закон и обстоятелството, че обследваното лице е с постоянен адрес в гр.Стара Загора и спрямо него се води наказателно производство за деяние, включено в обхвата на чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД и извършено на територията на РС – гр.Стара Загора..
Съгласявайки се със съображенията на съдията – докладчик по ЧНД 338/12 год. по описа на РС – гр.Хасково, прокурор от ВКП е депозирал писмено становище, че делото по искането на и.д. директора на ТД на КУИППД – гр.Хасково, следва да се разгледа от РС – гр.Стара Загора.
За да се произнесе по повдигнатия спор за подсъдност и съда, който е компетентен да го разреши, настоящият състав на ВКС счита, че следва да се направи ясно разграничение между съдебното наказателно производство по НПК и „исковото” производство по ЗОПДИППД, съответно кой е компетентният да ги разгледа и реши по правилата на местната подсъдност съд. Това трябва да се направи съобразно целите и систематичното тълкуване на разпоредбите на посочените нормативни актове, във връзка с процедурите по разкриване на банковата тайна и тайната по чл. 35, ал. 1 ЗПФИ и чл. 133 ЗППЦК.
Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗОПДИППД органите на досъдебното производство са длъжни да уведомят незабавно директорите на съответните териториални дирекции на КУИППД за всеки случай на започнало наказателно преследване за престъпление, включено в обхвата на чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД или при наличието на предпоставките по чл. 3, ал. 2 от същия закон. От своя страна, директорите на териториални дирекции на КУИППД по силата на чл. 19 ЗОПДИППД са оправомощени да поискат от съда разкриването на банковата тайна по чл. 62, ал. 6, т. 4 ЗКИ и тайната по чл. 35, ал. 1 ЗПФИ и чл. 133 ЗППЦК, когато тава е необходимо за целите на ЗОПДИППД. По този начин подпомагат Комисията да реализира правомощията си по чл. 13, ал. 1, т. 1-3 ЗОПДИППД. Съгласно разпоредбите на чл. 62, ал. 7 ЗКИ, чл. 35, ал. 7 ЗПФИ и чл. 133, ал. 5, т. 2 ЗППЦК, вр. чл. 35, ал. 6 и 7 ЗПФИ по искането се произнася районният съдия с мотивирано решение в закрито заседание не по-късно от 24 часа от постъпването му, като определя срока за разкриване на сведенията. Решението не подлежи на обжалване. В трите посочени разпоредби е конкретизирана родовата подсъдност, но не е посочена местната компетентност на съда.
От друга страна, по силата на чл. 22, ал. 1 и 2 ЗОПДИППД, въз основа на доклад на директора на ТД на КУИППД, Комисията прави мотивирано и подкрепено с доказателствата по ЗОПДИППД искане за налагане на обезпечителни мерки пред окръжния съд по постоянния адрес на обследваното лице, съответно по адреса на седалището на юридическото лице, а в случаите, когато в имуществото е включен недвижим имот – по местонахождението на имота. Съдът налага обезпечителните мерки при условията и по реда на ГПК.
Раздел ІІ на ЗОПДИППД урежда производството по двете хипотези на чл. 3 по отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност. Комисията внася мотивирано искане, имащо действие на искова молба, за отнемане на установеното имущество в окръжния съд по постоянния адрес на лицето, съответно по седалището на юридическото лице. Когато в имуществото са включени движими вещи и недвижим имот, искането се внася в окръжния съд по местонахождението на недвижимия имот, а в случаите, когато в имуществото са включени повече от един недвижим имот – в окръжния съд по местонахождението на имота с най-висока данъчна оценка. Съдът се произнася с решение, което подлежи на обжалване по общия ред. В случаите на чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД искането се внася след влизане в сила на осъдителна присъда по наказателното производство. При хипотезата на чл. 3, ал. 2 ЗОПДИППД установяването, че имуществото е придобито от престъпна дейност, се извършва в производството по чл. 28, ал. 1 – 4 и по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК.
От отразеното по-горе и тълкуването на посочените законови разпоредби следват определени изводи. Производството по установяване и отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, е исково съдебно производство, което не може да се реализира акцесоарно в наказателното производство. След сезирането на съответната ТД на КУИППД то се развива по правилата на ГПК при състезателен процес и пълно равенство на страните: ищец – Комисията и ответник – обследваното лице. Обезпечаването на искането /исковата молба/ със съответните доказателства също става по реда на ГПК. Това производство не е и не може да бъде приравнено на наказателното производство по смисъла на НПК. ТД на КУИППД и самата Комисия не са органи на досъдебно производство, дори и когато придобиването на имуществото на значителна стойност е резултат от престъпна дейност, предмет на разследване и наказателно преследване. Въведеният принцип за местна компетентност на окръжния съд по чл. 22, ал. 1 и 2 и чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД, по аналогия, се отнася и за местната подсъдност на районния съдия по отношение на разкриването на банковата тайна по чл. 62, ал. 6, т. 4 ЗКИ и тайната по чл. 35, ал. 1 ЗПФИ и чл. 133 ЗППЦК, когато тава е необходимо за целите на ЗОПДИППД, като не трябва да се обвързва с правилата на чл. 36 НПК, касаещи подсъдността по местоизвършване на престъплението. Гражданскоправният характер на производството по ЗОПДИППД и чл. 89, ал. 1, т. 2, б. „б” от Правилника за администрацията на районните, окръжните, военните и апелативните съдилища налагат извода, че за разкриването на банковата тайна по чл. 62, ал. 6, т. 4 ЗКИ и тайната по чл. 35, ал. 1 ЗПФИ и чл. 133 ЗППЦК, когато тава е необходимо за целите на ЗОПДИППД, се образуват частни граждански дела. Спорове за подсъдност в този случай се решават по реда на чл. 122 ГПК от общия на съдилищата от един район по-горен съд, а когато те са от районите на различни по-горни съдилища, то компетентен е по-горният съд, в чийто район се намира съдът, който последен е приел или отказал да разгледа делото. При спор между апелативни съдилища или когато не може да се определи по правилата за подсъдността компетентен съд – ВКС, гражданска колегия.
Целите, правните способи и процедурите по ЗОПДИППД в голямата си част препокриват тези по НПК. Така в наказателното производство по искане на прокурора или на пострадалия от престъплението или неговите наследници, или на ощетеното юридическо лице за обезпечаване на глоба, конфискация и отнемане на вещи в полза на държавата и за обезпечаване на бъдещ или предявен граждански иск се произнася съответният наказателен съд, при условията и по правилата на чл. 72-73 НПК или съдът, който разглежда наказателното дело. Когато тези искания се поставят на фаза досъдебно производство спрямо обвиненото лице на осн. чл. 89, ал. 1, т. 1, б. „в” от Правилника за администрацията на районните, окръжните, военните и апелативните съдилища се образуват частни наказателни дела. Когато в този случай възникне спор за местна подсъдност, той се решава по реда на чл. 44, ал. 1 от НПК от ВКС.
Посоченото по-горе води до извод, че повдигнатият по настоящото дело спор за подсъдност не може да бъде разгледан и решен от Наказателна колегия на ВКС, тъй като неправилно двете дела са били образувани като частни наказателни и не се касае до искане от орган на досъдебното производство по реда на НПК. Делото следва да се прекрати и да се препрати по компетентност на ОС – гр.Хасково – гражданска колегия, за решаването му съгласно правилата на чл. 122 ГПК.
Водим от горното и на осн. чл. 32, ал. 1, т. 3 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по н.д. № 702/12 год. по описа на Върховния касационен съд, трето наказателно отделение.
ИЗПРАЩА прекратеното ЧНД № 338/12 год. по описа на РС – гр.Хасково, по компетентност на ОС – гр.Хасково – гражданска колегия, за произнасяне по повдигнатия спор за подсъдност.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпратят на РС – гр.Стара Загора и РС – гр. Хасково.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ………………………………………
ЧЛЕНОВЕ: …………………………………………
………………………………………….