О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 77
София, 26.03.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 3631/2017 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 248 ГПК.
Подадена е молба от С. Г. П. и М. А. П. чрез техния процесуален представител адв. П. Б., за допълване на постановеното по делото определение с присъждане на сторените от молителите разноски за производството пред ВКС.
В срока по чл. 248, ал.2 ГПК от насрещната страна Етажна собственост на жилищна кооперация с административен адрес [населено място], [улица] № 73, представлявана от управителя Н. И. К. и адв. Зв. З., е постъпил отговор, в който се изразява становището, че молителите не са надлежна страна в производството по отмяна, както и че заплатеното от тях адвокатско възнаграждение за защита по делото е прекомерно и надхвърля в пъти минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1/ 2004 г.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
С определение № 236 от 20.09.2017 г. по гр.д. № 3631/2017 г. по описа на ВКС, І г.о., е оставена без разглеждане молба, подадена от Етажните собственици на жилищна кооперация с административен адрес [населено място], [улица] № 73, представлявани от управителя на етажната собственост Н. И. К. и от адв. Зв. З., за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т.4 ГПК на влязлото в сила решение № 446 от 13.02.2015 г. по гр.д. № 15 921/2011 г. на Пловдивския районен съд поради противоречието му с влязлото в сила решение № 2937 от 05.08.2015 г. по гр.д. № 15 884/2012 г. на Пловдивския районен съд.
Препис от молбата за отмяна е бил връчен на молителите С. П. и М. П., които са подали отговор чрез своя процесуален представител адв. Б.. Към отговора са приложени пълномощни и договори за правна защита и съдействие, сключени с адв. Б., видно от които за изготвяне и подаване на отговора и за извършване на процесуални действия пред ВКС всеки от молителите е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 1 800 лв. С отговора е заявено искане за присъждане на тези разноски, по което съдът не се е произнесъл с определението си.
Предвид изложеното, налице са предпоставките на чл. 248, ал.1 ГПК за допълване на постановеното решение в частта за разноските. Съгласно чл. 78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски при отхвърляне на иска.
Неоснователно е възражението, направено с отговора на молбата по чл. 248 ГПК за това, че молителите не са били страна в производството по делото, по което е постановено решението, предмет на молбата за отмяна. В производството по гр.д. № 15 921/2011 г. по описа на Пловдивския районен съд молителите С. и М. П. имат качеството на ответници, наред с [община], по иск за собственост, предявен против тях от Етажната собственост по реда на главното встъпване /чл. 225 ГПК/. Поради това те са надлежна страна и в производството по отмяна на влязлото в сила решение, постановено по това дело, образувано по молба на Етажната собственост. Съгласно чл. 306, ал.3 ГПК, препис от молбата за отмяна се връчва на насрещната страна, която може да подаде отговор в едноседмичен срок от получаването му, а ако молбата бъде оставена без разглеждане като недопустима или не бъде уважена, насрещната страна има право на разноски по правилото на чл. 78, ал.2 или 3 ГПК.
Основателно е обаче възражението за прекомерност на заплатеното от молителите адвокатско възнаграждение. Като взе предвид, че молителите- ответници в производството по отмяна на влязлото в сила решение, са съпрузи; че предмет на спора за собственост е недвижим имот, придобит от тях през време на брака и поради това имат едно и също правно положение по отношение на спорното право; че за защита по делото са упълномощили един и същ адвокат, който е подал от тяхно име общ отговор на молбата за отмяна, както и че възнаграждението е договорено и за извършване на други процесуални действия пред ВКС, а не само за изготвяне и подаване на отговор, настоящият състав намира, че договореното и заплатено от всеки от тях възнаграждение в размер на 1 800 лв. / общо 3 600 лв./ не съответства на фактическата и правната сложност на делото. Същото се явява прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК и следва да бъде намалено на по 800 лв. за всеки от тях. Този размер съответства на предвидения в чл. 9, ал. 4 във вр. с чл. 7, ал.2, т.4от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и на обема на осъществената адвокатска защита срещу подадената молба за отмяна.
Затова съдът
О П Р Е Д Е Л И :
На основание чл. 248, ал.1 ГПК ДОПЪЛВА определение № 236 от 20.09.2017 г. по гр.д. № 3631/2017 г. по описа на ВКС, І г.о., като ОСЪЖДА Етажната собственост на жилищна кооперация с административен адрес [населено място], [улица] № 73, представлявана от управителя на етажната собственост Н. И. К., да заплати на С. Г. П. и на М. А. П. по 800 / осемстотин/ лв. разноски за адвокатско възнаграждение за защита по делото.
ОТХВЪРЛЯ молбите на С. Г. П. и на М. А. П. за присъждане на разноски над този размер до претендираната сума от по 1 800 лв. за всеки от тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: