1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 77
гр. София, 28.01.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на петнадесети януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 3116 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 1 във връзка с ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на кредитора „УниКредит Булбанк“ АД, гр. София чрез процесуален представител адв. Г. С., срещу определение № 3251 от 24.10.2018г. по ч. гр. дело № 4963/2018г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 11 състав, с което е оставена без разглеждане частната жалба от 27.08.2018г., подадена по пощата на 24.08.2018г. на „УниКредит Булбанк“ АД срещу определение от 01.08.2018г. по т. дело № 141/2016г. на Окръжен съд Монтана. С определението от 01.08.2018г. по т. дело № 141/2015г. на Окръжен съд Монтана е оставена без уважение молбата на „УниКредит Булбанк“ АД за спиране на продажба, извършвана по реда на чл. 717 ТЗ от синдика С. М..
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното определение на Софийски апелативен съд, тъй като въззивният съд неправилно е приел, че атакуваното определение на Окръжен съд Монтана не прегражда по-нататъшното развитие на производството по несъстоятелност. Релевира доводи, че въззивната инстанция не е съобразила, че с определение от 05.12.2017г. по т. дело № 141/2016г. на Окръжен съд Монтана е разрешено продължаване на производството по изп. дело № 1394/2016г. по описа на ЧСИ В. Г. спрямо ипотекираните имоти, като в същото време с определение от 09.07.2018г. по т. д. № 141/2016г. на Окръжен съд Монтана е разрешена продажба на масата на несъстоятелността, представляваща търговско предприятие на длъжника „Габеров“ ЕООД /в несъстоятелност/, част от което е правото на собственост върху същите недвижими имоти, ипотекирани в полза на кредитора „УниКредит Булбанк“ АД. Частният жалбоподател поддържа, че е нецелесъобразно да се провеждат два паралелни способа за изпълнение в отделни производства, доколкото се създава неяснота, несигурност и възможност за конкуренция на права на евентуални купувачи в хода на продажбите. Излага доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 1 във връзка с ал. 1, т. 1 ГПК съдебен акт.
За да остави без разглеждане частната жалба на „УниКредит Булбанк“ АД срещу определението от 01.08.2018г. по т. дело № 141/2016г. на Окръжен съд Монтана, въззивният съд е приел, че същата е процесуално недопустима поради това, че не попада сред изброените в чл. 613а, ал. 1 и ал. 2 ТЗ актове, нито отговаря на категориите на чл. 274, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 613а, ал. 3 ТЗ – не прегражда развитието на производството по несъстоятелност и не е обявено изрично за обжалваемо от закона.
Определението на Софийски апелативен съд е правилно.
Обжалването на постановените от окръжните съдилища в производството по несъстоятелност решения и определения е предмет на самостоятелна правна уредба в Част IV „Несъстоятелност“ на Търговския закон, чиито разпоредби са специални по отношение на разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс, уреждащи обжалването на съдебните решения и определения. В разпоредбите на чл. 613а, ал. 1 и ал. 3 ТЗ са разграничени две групи актове: 1/ в чл. 613а, ал. 1 ТЗ са посочени изчерпателно определенията и решенията на окръжните съдилища в производството по несъстоятелност, които подлежат на обжалване по общия ред на ГПК, т. е. по реда на въззивното и касационното обжалване; 2/ съгласно чл. 613а, ал. 3 ТЗ останалите актове на окръжните съдилища, постановени в производството по несъстоятелността, подлежат на обжалване само пред съответния апелативен съд по съответния ред от ГПК. Правната норма на чл. 613а, ал. 3 ТЗ не следва да бъде тълкувана в смисъл, че всички определения и решения, постановени в производството по несъстоятелност извън посочените в чл. 613, ал. 1 ТЗ, са обжалваеми. Обжалваемостта на тази втора група актове е обусловена от наличието на общите предпоставки, установени в чл. 274, ал. 1 ГПК – преграждащ характер на определението или изрично предвидена в закона възможност за обжалването му.
Определението на съда по несъстоятелност, с което е оставена без уважение молба за спиране на продажба, извършвана по реда на чл. 717 ТЗ от синдика, не е включено в изрично посочените в чл. 613а, ал. 1 ТЗ съдебни актове. Следователно преценката дали това определение подлежи на обжалване трябва да бъде извършена съгласно разпоредбата на чл. 613а, ал. 3 ТЗ, т. е. налице ли е някое от основанията по чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Определението на Окръжен съд Монтана, с което съдът по несъстоятелността се е произнесъл по молбата на частния жалбоподател за спиране на продажбата, извършвана от синдика по реда на чл. 717 ТЗ, не е от категорията на актовете, посочени в чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК във връзка с чл. 613а, ал. 3 ТЗ. Правната норма на чл. 274, ал. 1 ГПК допуска обжалване на две категории съдебни определения – определения, които преграждат по-нататъшното развитие на делото /т. 1/, и други, чието обжалване е предвидено изрично в закона /т. 2/. Определението на Окръжен съд Монтана не е преграждащо по отношение развитието на производството по несъстоятелност и неговата обжалваемост не е изрично предвидена в закона, поради което не подлежи на обжалване на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Въз основа на изложените съображения се налага изводът, че изводът на Софийски апелативен съд за процесуална недопустимост на частната жалба от 27.08.2018г., подадена по пощата на 24.08.2018г. от „УниКредит Булбанк“ АД срещу определение от 01.08.2018г. по т. дело № 141/2016г. на Окръжен съд Монтана, е законосъобразен. Следователно обжалваното определение е правилно, поради което трябва да бъде потвърдено.
Оплакването в частната жалба, че е нецелесъобразно да се провеждат два паралелни способа за изпълнение в отделни производства, доколкото се създава неяснота, несигурност и възможност за конкуренция на права на евентуални купувачи в хода на продажбите, е неотносимо към преценката за недопустимост на частната жалба срещу определението на Окръжен съд Монтана.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3251 от 24.10.2018г. по ч. гр. дело № 4963/2018г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 11 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.