О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 77
гр. София, 28.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на осми април две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Янчева ч. гр. дело № 809 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. второ, във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК.
Съдът е сезиран с частна жалба на Р. С. П., подадена срещу определение № 8 от 16.01.2020 г. по гр. д. № 4408/2019 г. на ВКС, І г. о., с което е оставена без разглеждане молбата на Р. С. П. с вх. № 5067386/16.04.2019 г. (на СРС) за отмяна на влязло в сила решение от 24.07.2018 г. по гр. д. № 40818/2016 г. на Софийски районен съд, 51 състав, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение от 26.07.2018 г. по същото дело, на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 и чл. 304 ГПК.
За да постанови определението си, съдът е приел, че е сезиран с молба за отмяна на влязло в сила решение от 24.07.2018 г. по гр. д. № 40818/2016 г. на Софийски районен съд, 51 състав, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение от 26.07.2018 г. по същото дело, с което са отхвърлени искове на „Росбулимпекс“ ООД срещу Г. Г. К. с правно основание по чл. 108 ЗС за движими вещи, чл. 57, ал. 2 ЗЗД за заплащане на тяхната равностойност, чл. 74, ал. 2 ЗС за заплащане на подобрения, чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на парично обезщетение. Молителят е подал молбата в лично качество, а не от името и за сметка на дружеството „Росбулимпекс“ ООД, чийто управител твърди, че е, като е заявил, че неговият интерес от отмяната на влязлото в сила решение се състои в това да се съхранят материалните ценности на „Росмулимпекс“ ООД и от получаване на трудов доход като управител на „Росбулимпекс“ ООД от стопанската му дейност. Съдът е визирал, че легитимирани да искат отмяна на влезли в сила решения на основанията, предвидени в чл. 303, ал. 1 ГПК, са страните по делото, а на основание чл. 304 ГПК са лица, които не са страни по делото, но по отношение на които решението има сила, тъй като имат право на иск по делото като участници в неделимо спорно правоотношение, така че биха били необходими другари, ако бяха конституирани като главна страна в процеса. Приел е, че в случая страни по делото са дружеството „Росбулимпекс“ ООД и Г. Г. К., като по делото не са конституирани трети лица помагачи. „Росбулимпекс“ ООД представлява самостоятелен правен субект, различен от неговия управител – физическото лице Р. С. П., а отношенията между дружеството и управителя се уреждат съгласно чл. 141, ал. 7 ТЗ. Съгласно чл. 30, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 141, ал. 2 ТЗ, молителят е представлявал дружеството като страна в процеса в качеството му на негов законен представител, а не е трето неучаствало в процеса лице, спрямо което решението има сила по смисъла на чл. 304 ГПК. Ето защо съдът е заключил, че П. не е легитимирано лице да иска отмяна.
Допълнително, ВКС, състав на І г. о. е изложил, че молбата за отмяна не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, посочено от молителя (наличие на влязла в сила присъда или влязло в сила решение по чл. 124, ал. 5 ГПК за престъпление, визирано в това основание за отмяна, нито пък е приложил доказателства за такива), нито на някое друго от изчерпателно предвидените в разпоредбата на чл. 303, ал. 1 ГПК основания за отмяна, или на основанието по чл. 304 ГПК, което е допълнителен аргумент за нейната недопустимост, съгласно приетото в т. 10 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. В частната жалба се твърди, че обжалваното с нея определение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Сочи се, че по гр. д. № 40818/2016 г. на СРС е защитена извършена документна измама от лицето Г. К., като последното е избегнало материална отговорност за сметка на „Росбулимпекс“ ООД, чрез насилствен въвод в апартамент № 114, [жилищен адрес][жк], собственост на дружеството, като това било доказано пред ВКС. Р. П. заявява, че има самостоятелни субективни и материални права за защита и обществен дълг. Позовава се на разпоредбата на чл. 304 ГПК. Твърди, че в определението изобщо не е допусната хипотезата на съществуващи облигационни отношения между него и „Росбулимпекс“ ООД. Счита, че с акта си ВКС, І г. о. е допуснал и дал пример как могат да се извършват имотни измами в особено големи размери и в ущърб на добрите нрави на обществото, Конституцията на РБ и неприкосновената частна собственост.
Постъпил е отговор на частната жалба от Е. К. П. и Л. Г. К., в който е изразено становище за неоснователност на същата.
Постъпил е и отговор от „Росбулимпекс“ ООД, представлявано от управителя Р. С. П., в който се твърди, че молбата за отмяна е обективна.
След преценка доводите в жалбата и материалите по делото, настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира жалбата за допустима, като подадена в срок от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Съображенията на съда за това са следните:
Р. С. П. е сезирал ВКС с молба за отмяна на влязлото в сила решение № 40818/2016 г. по описа на Софийски районен съд, като се е позовал на разпоредбите на чл. 304, във вр. с чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК.
В отговор на дадени му от съда указания, Р. П. изрично е уточнил, че е подал молбата в качеството му на физическо лице.
Видно от приложеното гр. д. № 40818/2016 г. на Софийски районен съд, 51 състав, страни по него са: ищец – „Росбулимпекс“ ООД, а ответник – Г. Г. К. (починал на 12.06.2019 г., с наследници по закон Е. К. П. и Л. Г. К.). С влязло в сила на 18.09.2018 г. решение по това дело са отхвърлени искове по чл. 108 ЗС за движими вещи, както и искове по чл. 57, ал. 2 ЗЗД, чл. 74, ал. 2 ЗС и чл. 45, ал. 1 ЗЗД, предявени във връзка с владян от дружеството в периода 1991 г. – 2010 г. апартамент № 114, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] в който на 1.07.2010 г. Г. К. бил въведен във владение въз основа на влязло в сила съдебно решение.
От материалите по гр. д. № 40818/2016 г. на Софийски районен съд е видно, че Р. С. П. не е страна в процеса, в качеството му на физическо лице. Не се установява и същият да е обвързан от силата на пресъдено нещо на постановеното по него решение по силата на чл. 216, ал. 2 ГПК.
От така изложеното следва изводът, че Р. П. не е сред легитимираните лица по чл. 303 или чл. 304 ГПК, които съгласно закона имат право да подадат молба за отмяна на влязло в сила решение. Това е така, защото отмяната представлява самостоятелно съдебно производство за извънинстанционен контрол и отмяна на влезли в сила решения, когато те са неправилни, поради някоя от причините, визирани в чл. 303 ГПК, като легитимирани да искат отмяна са страните по делото и тези трети лица, обвързани от силата на пресъдено нещо, които имат право на иск по делото като участници в едно неделимо спорно правоотношение, така че биха били необходими другари, ако бяха конституирани като главна страна по делото. Правно ирелевантно за правото да се иска отмяна е обстоятелството, извън посочените хипотези, дали дадено лице счита себе си за засегнато от решението.
Изложеното обуславя потвърждаване на обжалваното пред настоящия съдебен състав на ВКС определение.
Е. П. и Л. К. имат право на направените разноски за адвокат по делото – по 175 лв. за всяка една от тях.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 8 от 16.01.2020 г. по гр. д. № 4408/2019 г. на ВКС, І г. о.
ОСЪЖДА Р. С. П., [населено място], [улица], да заплати на Е. К. П. и Л. Г. К., двете от [населено място], [улица], разноски по делото в размер на по 175 лв. за всяка една от тях.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: