Определение №77 от 29.1.2015 по ч.пр. дело №215/215 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 77
[населено място] ,29.01.2015 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение , в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и петнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 215 / 2015 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Т. С. Б. против определение № 12401 / 13.06.2014 год. по ч.гр.д.№ 6216 / 2014 год. на СГС, ГК , с което е оставена без уважение частната жалба на същия против разпореждане на Софийски районен съд от 24.02.2014 год. по гр.д.№ 38025 / 2011 год. по описа на същия съд , за връщане подадената от Т. Б. въззивна жалба срещу постановеното по делото решение, предвид неотстраняване указана на страната нередовност на същата,в предоставения от съда преклузивен срок,изтекъл ,вкл. с оглед продължаването му с определение по чл. 63 ал.1 ГПК,на 20.02.2014 год.. Жалбоподателят оспорва правилността на въззивното определение, като счита,че съдът,неправилно прилагайки чл.39 ал.1 ГПК,е игнорирал несъобщаването на указанието,за отстраняване нередовност на въззивната жалба,на самата страна и на адреса на същата,а е съобщил същото единствено на процесуалния й представител.Намира неправилен и извода,че постановеното определение за продължаване срока за отстраняване на недостатъка , на основание чл.63 ГПК, не е следвало да й се съобщи изрично .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК , от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим , подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното :
Няма спор и е установим недостатък на въззивната жалба – липсващо приложение към същата, съгласно чл. 261 т.4 ГПК, установяващо заплатена държавна такса по въззивното обжалване . Не се оспорва и надлежно уведомяване на пълномощника на страната , за отстраняване на недостатъка, респ. подадена от същия, в срока за отстраняването му молба по чл. 63 ГПК, уважена , с определение на съда, постановено в рамките на първоночалния срок за отстраняване нередовността на въззивната жалба.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК жалбоподателят формулира единствено въпроса : При продължаване на срок на основание чл. 63 ал.1 ГПК , следва ли страната,поискала продължаването , да бъде уведомена изрично за постановеното по искането й разпореждане или е длъжна самостоятелно да следи за същото ?.Въпросът е обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК – противоречие с постановеното по реда на чл. 274 ал.3 ГПК определение № 153 по ч.гр.д.№ 383 / 2010 год. на І г.о. на ВКС,както и в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, с формално позоваване на разпоредбата .
Жалбоподателят не е обосновал основание за допускане на касационното обжалване.Макар въпросът да се явява релевантен, доколкото разпореждането за връщане на въззивната жалба е съобразено с изтекъл,съобразно постановеното по реда на чл. 63 ал.1 ГПК определение, срок,без да е било изрично съобщено на страната, не се явява обоснован допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК . Цитираното определение на ВКС е неприложимо, като постановено в напълно различна хипотеза – на възстановяване на срок по чл. 64 ГПК . Налице е богата и непротиворечива практика ,изключваща задължение на съда да уведоми изрично страната за постановеното по реда на чл.63 ГПК определение,в случай,че се произнесе по искането й в рамките на първоначално определения срок.Така опр.№ 385 по ч.гр.д.№ 374 / 2010 год. на ІІ г.о., опр.№ 79 по ч.гр.д.№ 24 / 2010 год. на ІV г.о., опр. № 193 по ч.гр.д.№ 103 / 2011 год. на ІІІ г.о.,опр№ 408 по ч.т.д.№ 339 / 2011 год. на ІІ т.о. на ВКС и др..Наличието на непротиворечива, задължителна за произнеслия се съд съдебна практика,с която определението му е съобразено, изключва поначало приложимостта на хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.Отделно от това, формалното позоваване на разпоредбата не удовлетворява изискването за обосноваване на този допълнителен селективен критерий,съгласно задължителните указания на т.4 от ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС .
Водим от горното,Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 12401 / 13.06.2014 год. по ч.гр.д.№ 6216 / 2014 год. на СГС, ГК.
Определението не подлежи на обжалване .

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :

Scroll to Top