Определение №77 от 30.1.2013 по ч.пр. дело №1/1 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

4

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 77

С., 30.01.2013 година

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и пети януари две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 1/ 2013 год.

Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Определение № 888 от 05.11.2012 г. по ч.гр.д. № 485/ 2012 г. на Ловешки окръжен съд, с което е потвърдено Разпореждане №3136 от 30.08.2012 г. по ч.гр.д. № 1425/ 2012 г. на Ловешки районен съд, с което е отхвърлено заявлението на [фирма] – [населено място] за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК срещу [фирма] – [населено място] за 65 000 лв. – главница, със законната лихва и за 22 598.63 лв. – наказателна лихва за периода 31.01.2011 г. – 29.08. 2012 г. и разноски 1751.97 лв., с оплакване за неправилност. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК – счита, че основният въпрос за необходимите реквизити на извлечението от счетоводните книги по чл. 417 т. 2 ГПК, е решен в противоречие с практиката на ВКС, съгласно която при предсрочна изискуемост, следва да се анализира съдържанието на документа по чл. 417 ГПК, но и на документите, от които тя следва, като е неправилен изводът на съда, че това съдържание е оскъдно – то следва да се преценява във връзка с договора за кредит и с уведомлението до длъжника за обявена предсрочна изискуемост – Опр.№231/23.02.2010 г. по ч.т.д.№ 115/2010 г. на ВКС, ІІ т.о., Опр.№ 693/16.11.2009 г. по ч.т.д.№ 731/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., Опр.№706/23.11.2009 г. по ч.т.д.№ 525/2009 г. на ВКС, ІІ т.о. Жалбоподателят счита, че неправилно по делото е прието, че от извлечението от счетоводните книги трябва да следва волеизявлението за прекратяване на договора и обявяване на кредита за предсрочно изискуем, което противоречи на Опр.№174/ 16.02.2010 г. по ч.т.д.№18/2010 г. на ВКС, І т.о. и Опр.№17/ 12.01. 2010 г. по ч.т.д.№ 734/2009 г. на ВКС, ІІ т.о. Счита, че е налице и основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по изложените в т.2 на Изложението въпроси, тъй като същите са важни за развитие на правото и точното прилагане на закона.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] – [населено място] не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено разпореждане, с което е отказано да се издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, намира, че касационната жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 2 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
За да потвърди разпореждането, с което е отказано да се издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на основание чл. 417 т. 2 ГПК за сумите, посочени в извлечението от счетоводните книги на Банката, съдът е приел, че заявлението не отговаря на изискванията на чл. 410 ал. 2 ГПК, тъй като има оскъдно съдържание и не отразява ясно основанието на вземането. Съдът е изложил, че информацията в т.9 и т.14 на заявлението: просрочие 533 дни към 17.07.2012 г., съобразно цитирани клаузи от договора за възможност за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и за прекратяване на договора, не очертават статута на вземането – не е ясно Банката коя от двете възможности е избрала, а в отправената до кредитополучателя покана Банката сочи, че договорът е прекратен от 17.07.2012 г., което е в противоречие с твърдяната предсрочна (преди изтичане на договора) изискуемост. Съдът е посочил, че в договора е уговорено при трансформацията по чл. 9.3 да се подпише анекс и състави погасителен план, каквито липсват, като не е ясно и кога е настъпила изискуемостта на вземането – в извлечението такива данни не се съдържат, в заявлението е посочено просрочие 533 дни, без отразяване кога настъпва изискуемостта и при какви условия, на кое задължение и на кои вноски. Като е заключил, че документите по чл. 417 т. 2 ГПК трябва да са ясни и недвусмислени и да не се налага тълкуването им, и при липса на яснота за основанието, на което се твърди вземането, от което да се направи извод изискуемо ли е и определено ли е по основание, съдът е потвърдил разпореждането, с което е отказано издаване на заповед за незабавно изпълнение.
Изложеният от жалбоподателя решен по делото материално – правен въпрос за съдържанието на извлечението от счетоводните книги на Банката, за да удостовери подлежащо на изпълнение вземане, е релевантен за спора, тъй като обуславя изхода на делото.
По този въпрос въззивният съд се е произнесъл в съответствие с практиката на ВКС: Опр.№357/28.04.2010 г. по ч.т.д.№ 173/2010 г. на І т.о., Опр.№426/13.06.2009 г. по ч.т.д.№ 332/ 2009 г. на І т.о., Опр. №30/17.01.2013 г. по ч.т.д.№691/2012 г.на ІІ г., Опр.№58/22.01.2013 г. по ч.т.д.№ 870/ 2012 г. на ІІ т.о., Опр.№241/28.02.2011 г. по ч.т.д.№ 115/2011 г. на ІІ т.о., Опр.№239/26.03.2010 г. по ч.т.д.№201/2010 г. на ІІ т.о., Опр.№834/28.09.2012 г. по ч.т.д.№ 627/2012 г. на ІІ т.о., Опр. №130/24.02.2012 г. по ч.т.д.№ 11/2012 г. на ІІ т.о., съгласно която извлечението от счетоводните книги трябва да съдържа достатъчна информация за претендираното вземане, за размера му – за разрешения и усвоения кредит, за непогасния остатък и за лихвите, кои вноски и при какъв падеж не са погасени, за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита в резултат на упражнено от банката потестативно право, и основанието затова, съгласно договора. Банката – заявител е длъжна да удостовери с извлечението от счетоводните си книги посочените в заявлението обстоятелства, извлечението от счетоводните книги на Банката трябва да удостоверява ликвидността и изискуемостта на заявеното вземане, като данните в извлечението от счетоводните книги се преценяват от съда във връзка с твърдението на заявителя кога са спрели плащанията и кои вноски не са платени, във връзка с договора за банков кредит и с доказателствата за обявяване на предсрочната му изискуемост, когато това е уговорено. Изводите на съда по чл. 418 ал. 2 ГПК трябва да са основани изцяло от недвусмисленото съдържание на документа, а не да се налага тълкуването му, което препятства проверката налице ли е предсрочна изискуемост на целия кредит и подлежи ли на изпълнение заявеното вземане.
Тъй като представеното извлечение от счетоводните книги на банката не отговаря на изискванията за изискуемите се реквизити, същото не съдържа информацията, въз основа на която се установява вземане, съгласно чл. 417 т. 2 ГПК.
Посочените от жалбоподателя съдебни актове са постановени при друга фактическа обстановка, а и въззивният съд не се е произнесъл по въпроса за значението на волеизявлението на Банката до кредитполучателя за обявена предсрочна изискуемост на кредита.
От конкретните данни по делото с оглед индивидуализацията на съответните вземания зависи преценката дали представеното извлечение от счетоводните книги удостоверява вземането, за което се иска заповед за изпълнение, което ще е налице, когато в извлечението се съдържат данни не само за размера на задължението, но и за останалите елементи от значение за индивидуализацията му, за да удостоверява извлечението от счетоводните книги на Банката подлежащо на изпълнение вземане. Затова искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК е неоснователно.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване по изложените от жалбоподателя въпроси на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК с оглед създадената съдебна практика, а и изискването на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК е кумулативно: разрешените правни въпроси да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, и в случая не е налице.
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 888 от 05.11.2012 г. по ч.гр.д. № 485/ 2012 г. на Ловешки окръжен съд.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар