3
гр. д. № 674/2010 г. на ВКС, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 77
София, 31.01.2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 7 декември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Д. Ц.
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. С. частно гражданско дело N 674/2010 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
П. С. П. и Д. И. П., двамата от[населено място] са подали касационна жалба срещу решение № 22 от 16.02.2010 г. по гр. д. № 6/2010 г. С. окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 10.11.2009 г. по гр. д. № 3318/08 г. на С. районен съд, с което е отхвърлен предявения от касатора срещу ПК „П.”[населено място] ревандикационен иск за УПИ ХVІІІ, в кв. 25 по плана на[населено място]. Касационният довод е за необоснованост и незаконосъобразност на извода, че ищецът не се легитимира като собственик на имота и павилиона, построен в него, като за последния придобивното основание е приращението. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК се твърди, че съдът е разрешил два материалноправни въпроса от значение за изхода на спора за това придобити ли са вещни права върху съществуваща в имот стопански обект, когато предмет на продажбата е само теренът и няма изрично волеизявление, че обектът не е предмет на продажба. Вторият въпрос е за това дали кооперацията ответник е собственик на построения през 1987-88 г. сглобяем павилион с предназначение сладкарница в държавен имот без за това да й е учредено право на строеж, на основание чл. 2, ал. 3ЗОбС (отм).
Формулиран е и процесуален въпрос, разрешен от съда, дали е следвало да се произнесе по главния иск, който е установителен или въпреки че е предявен ревандикационен при условията на евентуалност, следва да се разгледа осъдителния, който имплицитно съдържа в предмета си и установителния.
В изложението по чл. 284, ал. 1, т. т. 2 и 3 ГПК е направено позоваване на предпоставките по чл. 280, ал.1, т. т. 2 и 3 ГПК.
Ответникът по жалбата ПК „П.”,[населено място] не взема становище по касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За да се произнесе по жалбата съдът взе предвид следното:
От фактическа страна е установено, че на 21.12.2006 г. общината се е разпоредила чрез продажба в полза на физическото лице П. П. с УПИ ХVІІІ, в[населено място]. Последвала е продажба на същия имот от П. и съпругата му в полза на касатора на 24.10.2007 г., за което е сътавен н. а. № 59, т. VІІ, н. д. № 735/07 г. В имота, който е бил държавна собственост, през 1987-1988 г. е бил монтиран сглобяем павилион върху бетонна основа на площ от 151.45 кв. м., изпълнен по типов проект и монтиран от производителя и доставчик ЗТО „Вл. Г.”[населено място] по данни от техническата експертиза, с предназначение сладкарница. През 2000 г. е заведен като дълготраен материален актив в инвентарната книга на ответника, който е регистриран като юридическо лице …, а през 1987 г. е отразено в списък за изпълнение на капитални вложения , съставен от О. С., че са вложени средства за сладкарника в[населено място]. На 11.04.2001 г. за този обект е съставен акт за частна общинска собственост, в който е описан като полумасивна едноетажна сграда за търговия и услуги със застроена площ от 100.25 кв. м.
Първоинстанционният съд е отхвърлил ревандикационния иск като неоснователен, поради това че ответникът не е във владение на имота. В мотивите на решението съдът е приел, че ищците са собственици на поземления имот, но не и на павилиона. По отношение на него е достигнал до извода, че кооперацията не е доказала да е носител на вещни права.
От представения акт за частна общинска собственост е намерил, че стопанският обект е общинска собственост, ищците не се легитимират като собственици и искът за ревандикация на този обект е неоснователен, въпреки че е разположен в собствения им имот.
Фактическите и правните изводи са възприети изцяло от въззивния съд по реда на чл. 272 ГПК.
С решението е даден отговор на процесуалния въпрос по кой от двата иска предявени при условията на евентуалност съдът е следвало да се произнесе. Съдът е бил сезиран с два иска – такъв за собственост на имота и постройката в него и за ревандикация на същите обекти. С молба от 06.10.2008 г. исковата молба е била уточнена относно предмета и вида на съединяването на двата иска – при условията на евентуалност. Съдът се е произнесъл по съединеният при условията на евентуалност осъдителен иск по чл. 108 ЗС и не се е произнесъл по първия предявен установителен иск за собственост. Съдът не е отстранил нередовността на исковата молба, изразяваща се в това, че не е посочено какво обосновава интереса на ищците от предявения иск. В обстоятелствената й част е направено позоваване на извършен въвод във владение на павилиона срещу тях, след като са били осъдени да предадат владението на веща, поради това че са продължили да я владеят след като договорът за наем, сключен с ответника, е бил прекратен. Договора за наем може да бъде сключен и от несобственик. Предявяването на установителен иск за собственост следва да се обоснове с посочване на това с какви действия ответникът смущава вещните права на ищеца.
По тези разрешени процесуални въпроси е налице предпоставката по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, тъй като разрешаването им е от значение за допустимостта на постановеното решение и точното прилагане на закона.
Поради това, че касационната проверка се допуска за разрешаване процесуалния въпрос за допустимостта на въззивното решението, не следва да се обсъждат повдигнатите материалноправни въпроси.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 22 от 16.02.2010 г. по гр. д. № 6/2010 г. С. окръжен съд.
УКАЗВА на касаторите в едноседмичен срок от съобщението да внесат такса за касационно обжалване в размер на 150.00 лв. по сметка на ВКС е представят доказателство за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: