4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 77
Гр.София, 07.02.2018 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на тридесети януари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 2169/015 г.
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] София срещу Решение № 478/11 март 2015 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 9 състав, по в.т.д.№ 3824/2014 г., с което е потвърдено Решение № 1307/31 юли 2014 г. по т.д.№ 8142/2013 г. на СГС, VІ ТО, 7 състав. С първоинстанционното решение Дружеството-касатор е осъдено да заплати на [фирма] София на основание чл.94 ал.1 ЗАПСП сумата 15000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от неразрешено използване на фотографски произведения в общо два броя на вестник „Т.“, ведно със законната лихва от 10.12.2013 г., до окончателното плащане на сумата. В жалбата се поддържа, че въззивното решение е неправилно по съображения за нарушение на материалния закон, небоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В изложение по чл.284 ал. 3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т. 2 и т. 3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото правни въпроси.
[фирма] не е взела становище по касационната жалба в срока за отговор.
Върховният касационен съд, 1 състав на Второ ТО, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора, намира следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащо на непряк касационен контрол валидно и допустимо въззивно решение на САС и нередовностите й са отстранени, поради което се явява процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищцовото дружество „И.“ е придобило изключително право на използване на всички фотографски произведения, създадени от Ж. Х. А., които са били публикувани в печатни и електронни издания на „А.“, по силата на договор от 7 юли 2013 г., сключен с наследниците му Л. Ж. А. и Е. С. К.-А.. Прието е за безспорно НЕРАЗРЕШЕНО ИЗПОЛЗВАНЕ на процесните две фотографии – резултат на творческа дейност на Ж. А. – чрез възпроизвеждане и разпространение сред неограничен брой лица съгласно дефинитивните норми на пар.2, т. 3 и т. 4 от ДР на ЗАПСП по вина на служители на ответното дружество [фирма], издаващи вестника, в чиито броеве от 11 ноември и 20.11.2013 г. неправомерно са отпечатани двете фотографии без посочване името на автора им, като преди това едната фотография е била публикувана в личния блог на Б. и публично показана по Телевизия B. в предаването „Н. говорят“; а втората е публикувана в същия блог и е показана публично на пресконференция на „Б.“. Всяко от публикуваните във вестник „Т.“ изображение било ползвано като илюстрация на водещ материал в съответния брой на ежедневника с тираж 130 000. Преди смъртта на автора /7 януари 2005 г./ двете фотографски произведения са били публикувани във в-к „Капитал“ – издание на [фирма], чийто правоприемник е ищцовто дружество, съответно през ноември 1995 г. и през ноември 1996 г. Авторството на фотографиите не е изрично оспорено в отговора на исковата молба, а съдът е заключил, че е установено чрез събраните писмени и гласни доказателства и печатни материали, като досежно едната фотография намира приложение презумпцията на чл.6 ЗАПСП с оглед отразяване на името Ж. А. до снимката. Договорът за използване на фотографски произведения от 7 юли 2013 г. е приет за годно доказателство, установяващо изключителното право на ищеца да ползва фотографиите при липса на доказателства, които да го опровергават.
В използваните неправомерно фотографии и илюстрираните с тях публикации с оглед заглавията на статиите въззивният съд приема, че не се акцентира върху актуални политически събития – отразяване пресконференция на „Б.“ в обем, оправдан от целите на информацията, а се показва обкръжението на Б. Б. в определени заснети ситуации в миналото. Споделя се изводът на първоинстанционния съд, че използването на снимковия материал не представлява новина по смисъла на чл. 4 т.4 ЗАПСП, а възпроизвеждане и разгласяване на фотографски произведения, които са обект на авторскоправна закрила, осъществяващо фактическия състав на чл.94 ал.1 ЗАПСП, пораждащ отговорността на ответника за причинени на ищцовото дружество имуществени вреди от нарушенията на авторските права върху двете произведения. Предходното неразрешено използване от други медии не изключва вината на служителите на ответното Е. и не обосновава хипотеза на допустимо свободно използване на фотографските произведения. Исковете са уважени в предявения размер – по 7500 лв. обезщетение за всяко от нарушенията при отчитане на вида, характера и тежестта им, както и на обстоятелствата, при които са извършени.
С оглед съдържанието на съобразителната част на въззивното решение, с което е потвърдено осъдителното решение на първоинстанционния съд, следва да се приеме, че формулираният първи въпрос в изложението на касатора е неотносим към предмета на н спора доколкото съдът е приел, че процесните фотографии не отразяват новина.
Въпросът е: Допустимо ли е по смисъла на чл.24 ЗАПСП без съгласието на носителя на авторското право и без заплащане на възнаграждение възпроизвеждането на фотографско произведение – обект на авторско право чрез средствата за масово осведомяване, когато това възпроизвеждане е с цел разпространяване на актуално събитие – новина“
Въведеното още с отговора на исковата молба и поддържано пред въззивната инстанция възражение е по чл.4 т. 4 ЗАПСП. Твърдението на ответника-жалбоподател е, че процесните фотографии не са обект на авторско право, тъй като са поднесени като новина в изданието на ответното О., както и от останалите медии в България. Именно в отговор на това възражение въззивният съд е изложил в мотивите си тезата, че използваните без съгласието на ищцовата страна – носител на изключително право по чл.36 ЗАПСП – фотографски произведения не са НОВИНА, нито илюстрират такава, а възпроизвеждат снимки с документален характер, обект на творческа дейност и на авторскоправна защита. Възражение за свободно използване на защитено произведение по смисъла на чл. 24 т.6 ЗАПСП не е правено, а и името на автора на фотографските произведения не е посочено в публикациите на вестник „Т.“.
Вторият въпрос – „законосъобразен и обоснован ли е изводът на съда за прилагането на презумпцията на чл.6 от ЗАПСП за авторство с оглед отразяване името на фотографа до една от процесните снимки по обичайния начин“ е от значение за възприемане на фактическата обстановка и за правилността на решаващите изводи на въззивната инстанция, но не и за изхода на спора по конкретното дело, поради което не отговаря на възприетите критерии за общо основание за достъп до касация в т.1 на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по ТД № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Процесуалноправният въпрос по т. 3 на изложението – допустимо ли е да се доказва авторство на защитено фотографско произведение със свидетелски показания без да се представят негативи или „изходни файлове“ не е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, а тяхната законосъобразност. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281 т. 3 ГПК.
Не е обсъждан в обжалваното решение въпросът „трябва ли да има художествена стойност едно фотографско произведение, за да бъде годен обект на авторското право и на закрила по смисъла на чл.3 ал.1 т. 7 ЗАПСП“, той съответно не е бил част от предмета на спора и не е обусловил правната воля на въззивния съд за потвърждаване на първоинстанционния акт.
Допълнителните основания за достъп до касационен контрол също не са налице – касаторът не представя влезли в сила съдебни актове с формирани противоречиви изводи по въпроси от значение за възприетия краен резултат – единственото приложено към жалбата решение № 636/31 март 2015 г. на Софийския апелативен съд, ТО, по т.д.№ 3085/2014 г. по описа на същия съд, подлежащо на касационно обжалване, не е заверено за влизането му в сила.
Второто допълнително селективно основание по чл. 280 ал.1 т. 3 ГПК – е бланкетно посочено, жалбоподателят не е развил съображения с какво разрешаването на въпросите му би допринесло за развитието на правото и за точното прилагане на закона, не сочи конкретни непълни или неясни норми в правната уредба на авторското и сродните му права, чиито несъвършенства пораждат необходимост от формиране на съдебна практика или нейното осъвременяване.
По изложените съображения следва да се приеме, че касаторът не установява сочените общи и допълнителни основания за допускане на касационно обжалване.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК Върховният касационен съд, 1 състав на Второ ТО
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 478/11 март 2015 г. на Софийския апелативен съд, т.о., 9 състав, постановено по т.д.№ 3824/2014 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: