О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 77
София, 28.01.2010 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и десета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1375 от 2009година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Д. Д. от гр. Г. срещу въззивното решение на Окръжен съд-Благоевград, постановено на 06.09.2009г. по гр.д. №1133/2008г.,с което по реда на чл.32,ал.2 ЗС е разпределено ползуването на съсобствен имот между М. А. Ж.,И. А. Д. и В. Д. Д..
Като основание за допускане на касационно обжалване е посочено,че в обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по въпроса за необходимостта в производството по чл.32,ал.2 ЗС да участвуват всички съсобственици като задължителни необходими другари,по който е налице противоречива практика по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК/с оглед посочените в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решения на състави на ВС и ВКС/,както и по въпроса следва ли при законно изградени постройки застроената площ да се включва в площта за разпределение на ползуването,за който поддържа,че касационно обжалване следва да бъде допуснато по реда на чл.280,ал.1,т.3 ГПК,тъй като счита за неправилни изложените в обжалваното решение и в други решения на съдилищата /вкл. и на ВС и ВКС/ становища. Поставя се и въпросът следва ли в производството по чл.32,ал.2 ЗС съдът да съобрази характера и законността на застрояването и овластен ли е да предвижда действия спрямо сградите или следва да изхожда от тяхното наличие като ги изключи при законност на построеното и разпредели само празното място, като касаторът твърди,че по този въпрос е налице противоречива практика по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК с оглед посоченото в изложението решение на ВС.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба М. А. Ж. и И. А. Д. изразява становище,че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за разглеждането й по същество обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
За да достигне до извода,че разпределението на ползуването следва да бъде извършено по посочения в диспозитива на обжалваното решение начин,въззивният съд е приел,че имотът е съсобствен между страните по наследство,като М. А. и И. А. притежават ? ид.част и В. Д. притежава ? ид.част и в рамките на тези права е разпределил ползуването,като е прието,че в частта за ползуване на В. Д. следва да се включи и построеният от него гараж,чието построяване представлява онова обстоятелство,което обуславя допустимостта на производството,доколкото между страните ползуването вече е било разпределено. Изложени са следователно съображения,че в производството по чл.32,ал.2 ЗС следва да участвуват всички съсобственици на имота и този извод напълно съвпада със становището, изразено в посочените в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решения на ВС и ВКС,а именно в решение №189/11.05.1989г. по гр.д. №135/89г. на ІV ГО на ВС,решение №1804/30.11.1999г. по гр.д. №649/99г. на ІV ГО на ВКС, решение №1111/21.10.2008г. по гр.д. №3436/2007г. на І ГО на ВКС и решение №1465/22.01.2009г. по гр.д. №5197/2007г. на ІV ГО на ВКС, в които е прието,че при иск за разпределение на ползуването на съсобствен имот съсобствениците са задължителни необходими другари и по делото трябва да бъдат конституирани всички съсобственици,за което съдът следва да даде указания. В случая в обжалваното решение липсват съображения за изключване от производството по разпределение на ползуването на имота на лица,за които се е твърдяло,че притежават дял от имота,поради което не може да бъде споделена поддържаната от касатора теза за наличие на противоречива практика по първия,поставен с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК въпрос.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по втория,поставен от касатора въпрос,а именно по въпроса за включване в площта за разпределение на ползуването и на законно изградените постройки. Изразеното от въззивния съд становище съвпада с изложеното в решение №1739/30.09.1975г. по гр.д. №1161/75г. на І ГО на ВС,в което е прието,че при разпределяне на ползуването на незастроената площ между съсобствениците на парцела заетата площ от отделните съсобственици следва да се счита като пряко,непосредствено използувана от същите и да се съпоставя на общо основание към правата им,които имат върху дворното място. Според настоящия състав не са налице обстоятелства, обуславящи необходимостта от промяна в така установената практика на съдилищата. Поддържаното от касатора становище,което е в подкрепа на неговия интерес от разрешаване на конкретния правен спор, само по себе си не би могло да обуслови наличие на основание за допускане на касационно обжалване,тъй като не поставя въпрос,който да касае неограничен брой случаи нито правния интерес на неограничен кръг правни субекти,т.е. не съдържа принципни съображения,които да обусловят наличие на основание за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос с оглед на които да се приеме,че установената практика на съдилищата следва да претърпи промяна.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по третия поставен от касатора въпрос,а именно по въпроса дали и до каква степен съдът следва в производството по чл.32,ал.2 ЗС да съобрази характера и законността на застрояването и овластен ли е да предвижда някакви действия спрямо сградите или следва да изхожда от тяхното наличие като ги изключи от разпределяне при законност на построяването.
В посоченото от касатора решение №506/29.03.1974г. по гр.д. №2779/73г. на І ГО на ВС е прието,че празното дворно място има различно предназначение от постройките и при иск по чл.32,ал.2 ЗС само спрямо мястото,разпределението следва да се отнася само до него,без да включва застроената площ. Изразеното от въззивния съд становище изцяло съответствува на изложеното в това решение на ВС. Не е налице противоречиво разрешаване на поставения въпрос,тъй като в решение №506/29.03.1974г. се засяга друга хипотеза на застрояване и на искане за разпределяне на ползуване,което е заявено само по отношение на незастроената част от имота. Извършеното от единия съсобственик застрояване в настоящия случай е съобразено от съда само доколкото не е установено да е извършено въз основа на надлежно учредено в негова полза право на строеж,т.е. извършено е върху общо съсобствено дворно място и използуването му само от единия съсобственик следва да бъде отчетено.
По поставените от касатора въпроси не е налице противоречие с практиката на ВС или ВКС,нито е обосновано същите да са разрешавани противоречиво от съдилищата. Не е налице и хипотеза на разрешен въпрос,който да има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК,поради което настоящият състав приема,че не са налице предпоставки за допускане до касационно обжалване на постановеното от въззивния съд решение.
С оглед изхода на настоящето производство по реда на чл.81 ГПК във вр. с чл.78,ал.1 ГПК на ответниците по касационна жалба следва да бъде присъдена сумата 150.00лв.,представляваща направените по делото разноски,тъй като от същите е постъпил отговор,съдържащ мотивирано становище по неоснователността на искането за допускане на касационното обжалване,с който изрично е поискано и присъждане на разноските.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 06.09.2009г. по гр.д. №1133/2008г. по описа на Окръжен съд-Благоевград по подадената от В. Д. Д. касационна жалба вх. № 3384/14.10.2009г.
ОСЪЖДА В. Д. Д. да заплати на М. А. Ж. и И. А. Д. на основание чл.81 ГПК във вр. с чл.78,ал.1 ГПК сумата 150.00лв./сто и петдесет лева/, представляваща направените по делото разноски.
Председател:
Членове: