О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 77
София , 11.11.2008 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, IV-то отделение, в закрито заседание на тридесети октомври две хиляди и осма година в състав:
Председател:Жанин Силдарева Ч. аргарита С.
Дияна Ц.
като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 2702/08 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. Н. К. от гр. П. срещу въззивното решение № 171 от 07.03.2008 г. по в. гр. д. № 1145/07 г. на П. окръжен съд. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, чиято отмяна се иска, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът твърди, че спорът е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и е от значение за точното прилагане на закона – основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. Позовава се на решения на Върховния касационен съд, копия от които са представени по делото.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК не е подаден писмен отговор от ответника по касация “К” А. гр. С..
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
При проверка по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на IV-то г. о., намира следното:
С обжалваното въззивно решение, след отмяна на първоинстанционния съдебен акт, П. окръжен съд отхвърлил искове по чл. 344, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 КТ за защита срещу незаконно уволнение, предявени от Т. Н. К. срещу “К” А. гр. С..
С. по делото е относно това дали към момента на прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата със заповед № 37 от 17.04.2007 г. на изпълнителния директор на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, е налице реално съкращаване на щата, извършено по установения ред. Въззивният съд, въз основа заключение на съдебно-счетоводна експертиза приел, че в представените от ответното дружество и оспорени от ищцата относно верността на съдържанието и датата на утвърждаването им щатни разписания, считано от 10.10.2006 г. и 01.04.2007 г., липсва длъжността “секретар на зам.директор”. Представен е и вещото лице е съобразило и протокол № 2 от заседание на С. по качеството при ответното дружество от 15.11.2006 г., на което са обсъдени и приети изменения в Н. по качеството, произтичащи от структурни промени в дружеството. Взет е предвид и протокол от заседание на С. на директорите на “К” А. гр. П. от 12.12.2006 г., с който е приет доклад за състоянието на С. за управление на качеството за второто полугодие на 2006 г. и е констатирано, че в Н. по качество са отразени настъпилите структурни промени.
С оглед на тези доказателства въззивният съд заключил, че фактическият състав на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата е доказан. За неоснователно намерил оспорването на представеното от работодателя разписание на длъжностите на ръководните кадри и служители в “К” А. и компетентността на органа, изготвил /утвърдил/ щатното разписание. Като ирелевантен за законосъобразността на уволнението, основано на съкращаване на щата, въззивният съд приел довода, че със заповед № 417 от 16.04.2007 г., издадена след отмяна на предходно уволнение, ищцата е възстановена на длъжност, каквато в щатното разписание не е съществувала. В заключение исковете за защита срещу незаконно уволнение са приети за неоснователни и недоказани.
Касаторът счита, че в противоречие с практиката на Върховния касационен съд е решен въпросът за тежестта на доказване при оспорване съдържанието и датата на писмените доказателства относно щатното разписание. При наличие на същото основание за допускане до касационно обжалване бил решен и въпросът за компетентността на органа, утвърдил щатното разписание. Позовава се на решение № 528 от 08.07.2005 г. по т. д. № 17/05 г., I-во т. о. на ВКС на РБ, и решение № 212 от 04.06.1997 г. по гр. д. № 258/97 г. на III-то г. о. на ВКС на РБ, с оглед на което основанието за допускане на касационно обжалване следва да се определи по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
За да обоснове основание за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, касаторът твърди, че не е приложена точно нормата на чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./, която изисква при решаване на спора съдът да прецени всички доказателства по делото и доводите на страните.
С въззивната жалба ответникът по делото е представил щатно разписание /производствен щат/, в сила от 10.10.2006 г. Възражението на ищцата относно съдържанието на документите е, че то не отговаря на действителния производствен щат в предприятието към деня на уволнението, а относно датата се твърди, че документът е съставен след приключване на първоинстанцинното производство, т. е. създаден е, за да обслужва интересите на делото /вж. възражение от 12.12.2007 г./. В съответствие с нормата на чл. 154, ал. 2 ГПК /отм.,/ след изявление на представилата документа страна, въззивният съд е постановил да се извърши проверка на истинността на документа /с. з. на 24.01.2008 г./, за което е допуснал съдебно-икономическа експертиза с поставени от страните въпроси. Изследвани са относимите за спора обстоятелства дали длъжността, заемана от ищцата, съществува по действащото към момента на уволнението щатно разписание, с какъв акт и кога е променено щатното разписание.
Видно от мотивите към обжалваното решение, въззивният съд е обсъдил всичките доказателства и доводите на страните по поставените като спорни факти и обстоятелства по делото. Становището, че оспорването на истинността на документите не е проведено успешно, не означава, че неправилно съдът е възложил доказателствената тежест на ищцата. Напротив, като е счел, че документът е истински относно съдържанието на щатното разписание и компетентността на органа, изготвил същото, а оттам и относно датата, на която чрез утвърждаването от компетентния орган е извършена промяната на щата, съдът е съобразил нормата на чл. 154, ал. 3, изр. 2 ГПК /отм./, че тежестта да докаже истинността на документа, е върху страната, която го е представила.
Всъщност, заявявайки основания за допускане до касационно обжалване, касаторът възразява срещу правилността на обжалваното въззивно решение. Счита, че експертизата само е преразказала записаното в оспорените документи, че при липса на доказателства е решен въпросът относно достоверната дата на утвърждаване на щата, а при изясняване компетентността на органа, утвърдил щатното разписание, съдът неправилно се е позовал на чл. 141 ТЗ, вместо на чл. 244 ТЗ, с оглед данните по делото, че работодателят е акционерно дружество с едностепенна система на управление. Така изложените доводи не представляват основания за допускане до касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Те биха били основания по чл. 281, т. 3 ГПК за касационно обжалване в случай, че касационната жалба бъде допусната за разглеждане.
С оглед на всичко изложено следва да се заключи, че не са налице предпоставките, заявени от касатора, за допускане до касационно обжалване на въззивното решение на П. окръжен съд.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на IV-то г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 171 от 07.03.2008 г. по в. гр. д. № 1145/07 г. на П. окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: