О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 77
гр.София, 02.12.2008г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети ноември, две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЖИВА ДЕКОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 3413 описа за 2008 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.280,ал.1, т.1 и 3 ГПК.
Обжалвано е решение от 15.05.2008г. по гр.д. № 603 / 2007г., с което Великотърновски апелативен съд, като е оставил в сила решение от 10.12.2007г. по гр.д. №187/2006г.. на Плевенски окръжен съд, е уважил иска с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД.
Жалбоподателката Т. Н. С. поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е разрешен от съда в противоречие с трайната практика на ВКС и който е от значение за развитието на правото. Моли да бъде допуснато касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Ответницата по жалба В. П. поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховния касационен съд, състав на първо г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1, т.1 и 3 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е развалил договор от 30.11.2005г., сключен с н.акт №179/2005г. на нотариус при Плевенски РС, по силата на който В. П. е прехвърлила на Т. Н. апартамент в гр. П. срещу поето от последната задължение да се грижи и издържа прехвърлителката и съпруга й, както и срещу грижите и издръжката предоставени от нея до сключването на договора, като последната си е запазила право на ползуване върху прехвърления имот. Съдът е изложил съображения за това, че приобретателката не е изпълнила поетите от нея задължения по договора за грижи, нито е трансформирала натуралното си задължение за издръжка в парично такова, което е обусловило развалянето на алеаторния договор.
В приложение към касационната жалба жалбоподателката Т. Н. е изложил съображения за това, че следва да бъде допуснато касационното обжалване на въззивното решение, тъй като съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, а именно относно характера на договора, когато в него са договорени и грижи за минал период от време, като го е разрешил в противоречие с практиката на ВКС. Посочила е решение от 20.04.2004г. по гр.д. №502/2003г. на ІІ-ро г.о. на ВКС, решение от 26.05.2004г. по гр.д. №609/2003г. на ІІ-ро г.о. на ВКС, решение от .23.05.1996г. по гр.д. №636/1995г. на ІІ-ро г.о. на ВКС, решение от 08.07.2002г. по гр.д. №295/2002г. на ІІ-ро г.о.на ВКС. Поддържа също, че точното решаване на този процесуален въпрос е от значение и за развитието на правото.
С оглед на изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І-во г.о. намира, че не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение. Въззивният съд се е произнесъл в решението си по съществен въпрос от материалноправен характер по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Въпросът трябва да е съществен не по отношение на конкретния спор, а от гледна точка значимостта на поставения въпрос спрямо общите принципи и цели на гражданския процес като средство за защита на накърнени субективни права. В случая въпросът за характера на алеторния договор като единен такъв, дори и когато в него се съдържа уговорка за положени грижи до сключването му, е разискван в посочената и в друга трайна практика на ВКС по непротиворечив начин. В случая съдът е съобразил същата, приемайки, че неизпълнението на договора след неговото сключване, когато то е съществено, дори и да има полагани грижи преди сключването му, обуславя извода за неизправност на длъжника и за уважаване на иска за разваляне на същия. Произнасянето на въззивния съд по материален въпрос, от който зависи законосъобразното решаване не само на конкретния спор, а на цяла поредица дела поради принципния му характер за правоприлагенето, в съответствие с практиката на ВКС, изключва допустимостта на касационното обжалване на основание чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
Не е налице и релевираното второ основание за допустимост на касационното обжалване – по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като въззивното решение е постановено при точното прилагане на закона. В случая не е налице неправилна практика по приложение на закона, която да се налага да бъде променена в резултата на промяна в правната система и правните възгледи, за да се утвърди нова практика.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННОТО обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК на решение от 15.05.2008г. по гр.д. № 603 / 2007г. на Великотърновски апелативен съд по жалба на Т. Н. С..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: