О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 77
София 24.01.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 850 по описа за 2011 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] чрез адв.Ф. Р. срещу решение от 21.05.10г.,постановено по в.гр.дело № 10662/09г.на Софийски градски съд,с което е потвърдено решение от 10.07.09г.,постановено по гр.дело № 34673/08г.и по присъединено гр.дело № 25274/08г.на Софийски районен съд,36 състав за осъждането му да заплати на Л. А. М. на основание чл.232 ЗЗД две поредни наемни вноски,всяка от по 1000лв,както и натрупаната до датата на предявяване на иска лихва,считано от датата на забавата по всяка вноска,а след това и до окончателното изплащане на главницата.
В уточнителната молба се сочат бланкетно хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационното обжалване и се съдържат оплаквания за неправилност на решението.Приложена е съдебна практика.
В писмен отговор ответникът по касационната жалба Л. А. М. счита,че не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като разгледа касационната жалба и уточнението към нея намира,че в тях не се съдържат основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.Произнасянето на касационния съд по действителното съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос,изведено в чл.280 ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване.Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,като израз на диспозитивното начало в гражданския процес.Такъв въпрос не може да бъде изведен от твърдението за наличието му. Недопустимо е съдът да извлича правните въпроси,които касаторът евентуално би имал предвид.Въпросите по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно,точно и категорично.В случая не е формулиран правен въпрос,разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС или разрешаван противоречиво от съдилищата – т.е.не е налице общото основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване,в какъвто смисъл е и даденото тълкуване в т.1 на ТР № 1/2009г.на ОСГТК на ВКС,което води до необсъждане на въпроса за наличие на хипотезите по т.1 и т.2 от чл.280 ал.1 ГПК.
Съдържащите се в уточнителната молба оплаквания за необсъждане от съда на всички събрани доказателства,както и за неправилна преценка на обсъдените такива могат да се квалифицират като касационни основания по чл.281 т.3 ГПК при вече допусната касация,но не са относими към допустимостта на касационното обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 21.05.10г.,постановено по в.гр.дело № 10662/09г.на Софийски градски съд по жалба на [фирма].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.