О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 77
София,12.11. 2008 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на десети ноември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 524/2008 година
Производство по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. В. Г. срещу въззивно решение от 24.03.2008 г. по гр.д. № 109/2007 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 20.05.2005 г. по гр.д. № 5607/2004 г. на Софийски районен съд, с което “А” АД е осъдено да заплати на основание чл.407 ТЗ(отм.) на А. В. И. сумата 465.50 лв. обезщетение за имуществени вреди и сумата 5 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на пътно транспортно-произшествие, предизвикано от касатора на на 25.08.2002 г.
Касаторът развива съображения за незаконосъобразност на въззивното решение, като по отношение на присъденото обезщетение за имуществени вреди поддържа, че по делото липсват доказателства такива да са били претърпени от ищеца, а според изложението му по въпроса за размера на дължимото обезщетение за неимуществените вреди съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, като в тази връзка се позовава на Постановление № 4/23.12.1868 г. на Пленума на ВС и на Решение № 545/05.10.2004 г. по н.д.о.х. № 72/2004 на ВКС, в резултат на което присъдил завишен спрямо претърпените от ищеца болки и страдания размер на обезщетението.
Ответникът по касация А. В. И. изразява становище за недопустимост на касационното обжалване, а по същество и за неоснователност на касационната жалба.
Ответникът по касация “З“А” не е заявил становище по допустимостта на касационния контрол, нито по основателността на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение като като констатира, че касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от третото лице-помагач в процеса, което е надлежно легитимирано да обжалва постановения от въззивния съд съдебен акт, намира, че касационната жалба е процесуално допустима в частта срещу въззивното решение, с което съдът се е произнесъл по иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.
Същественият с оглед изхода на спора материалноправен въпрос, на който се позовава касаторът е приложението на чл.52 ЗЗД при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. По отношение на този въпрос изложените от съда правни аргументи изцяло са съобразени със задължителните указания по тълкуването и приложението на цитираната разпоредба в Постановление № 4 от 1968 г. на Пленума на Върховния съд, поради което не се оправдава становището на касатора за разрешаване на повдигнатия материалноправен въпрос в противоречие с цитираното постановление. При определяне на размера на дължимото на пострадалия при ПТП обезщетение за неимуществени вреди съдът е изходил от степента и характера на претърпените от него болки и страдания, както и от периода на неговото възстановяване, като по този начин се е съобразил с наличието на установената въз основа на цитираното постановление задължителна практика, част от която е и Решение № 545/05.2004 г. по н.д.о.х. № 72/2004 г. на ВКС, с противоречието с която касаторът неосноветелно обосновава наличието на касационното основание по чл.280, ал.1,т.1 ГПК.
Що се отнася до присъдения с решението размер на обещетението, който според касатора е завишен, този въпрос касае правилността на съдебния акт на въззивната инстанция, но е извън обхвата на приложното поле на чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК.
Касационната жалба срещу въззивното решение в частта, с която съдът се е произнесъл по иска за обезщетение за имуществени вреди е недопустима според правилото на чл.280, ал.2 ГПК с оглед обжалваемия интерес, който е под 1 000 лв., поради което в тази й част същата следва да се остави без разглеждане.
По изложените съображения настоящият съдебен състав на Второ отделение на Търговска колегия намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на постановеното от Софийски градски съд решение в частта, с която съдът се е произнесъл по предявения иск за неимуществени вреди, претендирани на основание чл.407 ТЗ (отм.). В останалата част въззивното решение не подлежи на касационно обжалване и насочената срещу нея касационна жалба следва да се остави без разглеждане.
Водим от горното на основание чл.288 ГПК Върховният касационен съд, ТК, ІІ-ро отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 24.03.2008 г. по гр.д. № 109/2007 г. на Софийски градски съд в частта, с която се оставя в сила осъдителното решение от 20.05.2005 г. по гр.д. № 5607/2004 г. на Софийски районен съд, 48 състав по иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.407 ТЗ (отм.).
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Н. В. Г. срещу въззивното решение в частта, с която въззивният съд се е произнесъл по иска за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, предявен на основание чл.407 ТЗ (отм.).
Определението е окончателно в частта, с която се отклонява искането на касатора Н. В. Г. за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, а в частта, с която частично се оставя касационната му жалба без разглеждане, подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от връчване на препис от определението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: