7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 770
С. 12.07. 2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети март, две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: З. Р.
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 1402/2010г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на [община] и на [фирма] /в несъстоятелност/ срещу въззивно решение от 12.07.2010г. по гр. дело № 272/2010г. на Великотърновски апелативен съд.
В изложението по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК към касационната жалба на [община] се сочат допуснати от въззивния съд процесуални нарушения и нарушения на материалния закон, довели до неправилност на съдебния акт. Твърди се, че решението е необосновано, тъй като ищците не са доказали, че имотът е одържавен от наследодателя им П. Р. по някой от законите, визирани в чл.1 и чл.2 ЗВСОНИ, както и че собствеността на наследодателя върху закупения от него имот през 1939г. се е запазила до одържавяването.Недоказана е квадратурата на имота, в какъвто размер е уважена претенцията. В. съд е кредитирал заключение на експертиза, основана на свидетелски показания, а законът забранява с гласни доказателства да се установяват правни сделки.Не са изложени факти относно отнемането на собственост, за да се определи основанието на реституцията по чл.2,ал.1 ЗВСОНИ. Съобразно чл.1 и чл.2 ЗВСОНИ реституцията предполага одържавеният имот да е собственост на държавата, общините или еднолични дружества по чл.61 ТЗ и да съществуват реално до размерите, в които са одържавени. Без наличие на тези предпоставки не е налице реституция, а по делото е представена само заповед на кмета за деактуване на имота, която има удостоверително действие. Тъй като е административен акт, то по реда на косвения съдебен контрол съдът следва да констатира нейната нищожност. Следвало е да бъде допуснат до разглеждане предявеният от [община] срещу [фирма]/н/ обратен иск. П. иск е установителен и за наличие на правен интерес съдът следи служебно. Общината е трето добросъвестно лице, Според ТР №1 от 02.06.2010 г. по т. дело №1/2009 г. на ОСГК на ВКС третите добросъвестни лица /лицата придобили права преди вписването на исковата молба по чл.7 ЗВСОНИ/ са извън кръга на лицата по чл.7 ЗВСОНИ и придобитите от тях имоти не подлежат на реституция. Представени са шест решения на ВКС.
В изложението по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК към касационната жалба на [фирма] /н/ се поставят процесуалноправни и материалноправни въпроси: може ли при постановяване на въззивното решение да не бъдат обсъдени всички или част от доводите на страните, допустимо ли е по ясни разсъждения, базирани на конкретни текстове от действащото законодателство и съдебната практика, въззивният съд да не даде изобщо отговор. Нарушени са чл.235,ал.2 и чл.236 ГПК. Начинът на постановяване на въззивното решение не позволява на касатора да посочи изчерпателно и прецизно правните въпроси, които са включени в изводите на съда. По тези въпроси решението е постановено в противоречие с ППВС №1/1953г., ТР№1/17.07.2001г. ОСГК, ТР№1/04.01.2001г., ОСГК. Освен това въззивният съд се е произнесъл по въпросите за това допустимо ли е да се приеме, че упражняването на фактическа власт върху определена сграда доказва и упражняване на такава власт върху неустановен, прилежащ към нея терен; може ли да се приеме, че реално съществува терен, а собствеността върху него да се възстановява като идеални части от съсобствен терен; допустимо ли е при претенция, свързана с реституиран имот, съдът да приема за релевантна площта му към датата на реституирането му. Тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответниците по касация Т. П. И., Н. Г. Б., В. Г. Б., Х. М. П. – Р., С. П. Б. и М. П. М. – Л., оспорват касационните жалби в становище по чл.287,ал.1 ГПК.
К. жалби са депозирани в срока по чл.283 ГПК и са процесуално допустими.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С въззивното решение е обезсилено решение №11/2010г. по гр.д.№ 11/2009г. на Габровския окръжен съд в частта, с която е отменен А. № 908/2004г. на Областен управител на област Г. в частта над 9 926/14356 ид.ч. от ПИ № 11571 кв.61 по действащия ПУП на [населено място], заедно с построения в него стругарен цех и в тази част искът за отмяна на посочения А. е оставен без разглеждане. В останалата част, с която е уважен предявеният от Т. П. И., Н. Г. Б., В. Г. Б., Х. М. П. – Р., С. П. Б. и М. П. М. – Л. против [община] и [фирма] /в несъстоятелност/ иск с правно основание чл.124 ГПК за установяване, че ищците са собственици на 3180/14356 кв.м. ид.ч. от ПИ 1157, кв.61 по ПУП на [населено място], целият 14 356 кв.м.и на построения в имота стругарен цех – полумасивна сграда със ЗП 256 кв.м., първоинстанционното решение е оставено в сила.
В. съд е приел, че предявеният установителен иск за собственост е допустим с оглед твърдението, че ищците владеят имота след неговото реституиране, в т.ч. чрез отдаване под наем на сградите в него. Те са негови собственици на соченото от тях основание реституция по силата на чл.2,ал.1 ЗВСОНИ. Ищците са наследници на П. Р., който е бил единствен собственик на тъкачната фабрика „П. Ив.Р.”. Предприятието е било национализирано по реда на З., видно от приетата по делото преписка.За неоснователно е прието твърдението на ответната страна, че собственик на имота е и К. М., тъй като съгласно сведение за предприятието, Р. е единствен собственик, а съдружие с посоченото лице има в друго дружество – [фирма]. Р. е придобил по нотариални актове от 1939г. недвижим имот от 1 дка, образуващ парцели І и ІІ, кв.28 с посочени граници по КП 1906г. Съгласно А. №162/195г. е завзет недвижим имот за държавен, б.с.Б. С., и памучна тъкачница П. Ив.Р., на основание З. – дворно място І-572,573 и 574, кв.28 с площ 4 830 кв.м. с описани граници. В. съд е обсъдил заключенията на приетите по делото технически експертизи, основани на документите по преписката за одържавяване, на предоставени от [община] стари планове, кадастрална основа на плана от 1906г., на практиката за изработване на уличната и дворищна регулация в началото на миналия век, на писмени документи относно собствеността на съседни имоти с оглед установяване идентичност и граници, както и на показания на разпитани при оглед на място свидетели и е приел за установено, че с оглед обединяване на парцели и образуване на І-572,573 и 574, кв.28, имотът по А. №162/1952г. към момента на национализацията е бил с площ 3180 кв.м. Налице е идентичност между него и частта от имот ПИ 1157, по сега действащия план от 1986г., по скицата към заключението на вещото лице Р.. Релевантна за реституцията е площта на имота към момента на национализацията, а не към момента на придобиването от праводателя на ищците.Приложим в случая е ЗВСОНИ, тъй като имотът е одържавен по З..Съгласно чл.2,ал.3 ЗВСОНИ условие за възстановяване на собствеността е към влизането в сила на закона имотът да е съществувал реално до размерите, в който е отчужден и да се е намирал в собственост в случая на Е. по чл.61 ТЗ. Тези предпоставки са налице. Национализираното дворно място с площ 3180 кв.м. е съществувало реално до размерите, в който е отчуждено към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ.Същото е част от ПИ 1157в, кв.61 по ПУП на [населено място] целият с площ 14356 кв.м., съгласно техническите експертизи и скиците към тях. В. съд е приел по повод оспорването на Заповед №238/02.06.1992г. на Кмета на [община], с която е разпоредено отписване от актовите книги и предаване на правоимащите на недвижим имот – дворно място и памучна тъкачница П. И.Р. и описаните сгради, че формалната доказателствена сила на документа в частта относно добавката „цялото” /дворно място/ е накърнена. Това обаче не води до различни изводи относно настъпване реституционния ефект по силата на самия закон, тъй като заповедта на кмета няма последица за възстановяване на собствеността и не представлява административен акт. За неоснователно и недоказано е прието възражението на ответника [фирма] /н/, че в негова полза е изтекла давност с оглед непрекъснато владение след 1992г., поради установения факт, че ищците са упражнявали фактическата власт върху имота, в т.ч. и чрез отдаване под наем на реституираните сгради, вкл. и на [фирма]. До тези наематели са изпратени и покани за предаване на имотите от [община] като приобретател по сключения с другия ответник договор за покупко-продажба от месец юли 2007г.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на сочените основания на чл.280,ал.1 ГПК.
По касационната жалба на [община]. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК липсват формулирани конкретни материалноправни и процесуалноправни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК. В него има само доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Посочените нарушения на материалния и процесуалния закон и решения на ВКС, не представлява формулиране на конкретен правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Оттук не е налице и относимост на приложените съдебни решения по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 или т.2 ГПК. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР №1/2009г., ОСГТК, касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Задължението на жалбоподателя по чл.284, ал.1, т.3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по ал. 3, т. 1 на същата правна норма. Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. К. съд не следва да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Н. на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Посоченото в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК на общината относно необосноваността на съдебния акт и касае порок на решението по смисъла на чл.281,ал.1,т.3 ГПК, който обаче не може самостоятелно да послужи като основание за допускане на касационно обжалване в производството по предварителна селекция на жалбите по реда на чл.288 ГПК.
По касационната жалба на [фирма] /в несъстоятелност/. Първата група въпроси в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са правнорелевантни, тъй като са обусловили крайното решение. Те обаче не са решени в противоречие с посочената от касатора задължителна практиката на ВКС. Според нея съдът е длъжен да обсъди всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Той трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. В случая въззивният съд е направил всичко това. Отделил е спорните от безспорните факти и е преценявал събраните по делото доказателства с оглед спорните факти. Обсъдени са всички относими към спора доказателства и доводи на страните като не е дадено разрешение по поставените от касатора процесуалноправни въпроси в противоречие с трайно установена съдебна практика. Втората група повдигнати въпроси са правноирелавнтни. Съгласно разясненията, дадени с цитираното ТР №1/2009г.,ОСГТК, материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Това е така, защото въззивният съд не е приел, че упражняването на фактическа власт върху определена сграда доказва и упражняване на такава власт върху неустановен, прилежащ към нея терен, нито че собствеността върху процесния имот се възстановява като идеални части от съсобствен имот, както и че собствеността се възстановява по площта му към датата на реституирането му. Според въззивния съд приложим в случая е ЗВСОНИ, тъй като имотът е одържавен по З..Приел е за установени предпоставките за настъпване на реституцията, визирани в разпоредбата на чл.2,ал.3 ЗВСОНИ – към влизането в сила на закона имотът да е съществувал реално до размерите, в който е отчужден и да се е намирал в собственост в случая на Е. по чл.61 ТЗ. Национализираното дворно място с площ 3180 кв.м. е съществувало реално до размерите, в който е отчуждено към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ и е част от ПИ 1157в, кв.61 по ПУП на [населено място] с площ 14356 кв.м., съгласно техническите експертизи и скиците към тях. След реституцията реално съществуващият имот като част от ПИ 1157в е отдаван под наем от собствениците първо на [фирма], а впоследствие и на трети лица. Ето защо и тази група повдигнати въпроси не обуславят допускане на касационно обжалване на обжалваното решение.
Съобразно изхода на спора на ответниците по касационната жалба трябва да бъдат присъдени 500 лв. деловодни разноски.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 12.07.2010г. по гр. дело № 272/2010г. на Великотърновски апелативен съд.
ОСЪЖДА [община] и [фирма] /в несъстоятелност/, [населено място], да заплатят на Т. П. И., Н. Г. Б., В. Г. Б., Х. М. П. – Р., С. П. Б. и М. П. М. – Л. общо 500 лв. деловодни разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: