5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 770
[населено място], 16.10.2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо отделение, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 695 / 2014 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ирина Т. Б. и Весел А. Б. против решение № 2067 / 14.11.2013 год. по гр.д.№ 2727 / 2013 год. на Софийски апелативен съд, ГК, 8 състав, в частта му с която е отменено решение на СГС от 17.04.2013 год. по гр.д.№ 10987 / 2012 год. в частта, в която със същото са уважени предявените от касаторите искове по чл.226 ал.1 КЗ против [фирма] за суми в размер от 40 000 лева за всеки от ищците и са отхвърлени предявените искове в тази им част като неоснователни, както и в частта в която с въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете за разликата до общо претендираните 150 000 лева обезщетение за всеки от ищците. Въззивното решение се сочи като неправилно, поради постановяването му в противоречие с материалния закон,при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и като необосновано.Касаторите считат , че съдът е следвало да съобрази обхвата на предоставената на пълномощника,сключил от тяхно име и за тяхна сметка споразумение със застрахователя,представителна власт и липсата на изричното му овластяване за отказ от бъдещи претенции за обезщетяване на същите неимуществени вреди, ако се приеме ,че сключените със застрахователя споразумения съдържат такъв отказ.Изявление за отказ от бъдещи претенции страните считат нищожно и като такова – непораждащо правни последици.По начало намират неприложим института на спогодбата в правоотношението по обезщетяване на пострадали от застраховател, по силата на задължителната застраховка „ Гражданска отговорност „ на водача на МПС , причинил увреждането , поради липсата на „ взаимни отстъпки „ по смисъла на чл. 365 ЗЗД .
Ответната страна – [фирма] – оспорва касационната жалба, като счита,че не са обосновани основания за допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване .
За да отхвърли предявените искове с правно основание чл.226 ал.1 КЗ, за сума в размер от 40 000 лева за всеки от ищците , въззивният съд се е позовал на сключените между всеки от пострадалите ищци и ответника-застраховател,чрез пълномощник на ищците,споразумения от 04.09.2009 год.,в които е изразено съгласие за обезщетяване претърпените от смъртта на дъщеря им , в причинна връзка с настъпило по вина на водача на застрахован при ответника по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „ лек автомобил, неимуществени вреди, със суми в размер на 50 000 лева за всеки от пострадалите ,като изрично е декларирано,че нямат други претенции към застрахователя по повод претърпените вреди от ПТП на 03.11.2007 година.Въззивният съд е приел,че по изрично заявената воля на страните споразумението урежда пълно и окончателно обезщетяването на търпимите от ищците неимуществени вреди и исковете им за обезщетяване в по-висок от приетия за достатъчен и удовлетворяващ ги спрямо застрахователя размер,са неоснователни.Изрично се е позовал на неоспорване сключените споразумения като унищожаеми / сключени при крайна нужда / или непротивопоставими им, на основание чл.40 ЗЗД, като сключени във вреда на представляваните.Представеното пълномощно на адв. В. М. съдържа изрично овластяване с право същият да предявява от името на ищците искания за изплащане на обезщетения във връзка с конкретното ПТП,да договаря и се споразумява по отношение размера на застрахователното обезщетение и да подписва документи,вкл. споразумения. Споразуменията са сключени след постановяване на осъдително решение спрямо делинквента и определяне справедливо обезщетение за всеки от пострадалите в размер на 90 000 лева.За обезщетения в по-висок от този размер, присъден в тежест на делинквента с решението по гражданските искове в наказателното производство,съдът е приел исковете за неоснователни,тъй като функционално обусловената от отговорността на делинквента отговорност на застрахователя не позволява присъждането на по-висок от присъдения в тежест на делинквента размер.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторите формулират следните въпроси : 1 /Може ли да бъде ограничаван със споразумение или по друг начин обема на отговорността на застрахователя спрямо делинктната отговорност по чл.45 ЗЗД , при положение че са тъждествени по обем ? Обвързваща ли е за съда извънсъдебна уговорка между застраховател на гражданска отговорност и пострадали от непозволено увреждане, която ограничава отговорността на застрахователя спрямо установената с осъдителното решение отговорност на делинквента ? ; 2 / В конкретния случай ,сключените споразумения имат ли характеристиките на спогодба по смисъла на чл. 365 ЗЗД и в кои случаи извънсъдебните споразумения със застрахователя на гражданската отговорност на делинквента имат правопогасяващо действие спрямо правото на иск срещу застрахователя ? Кога са обвързващи за съда ? ; 3/Обвързващо ли е за съда споразумение, подписано от пълномощник, когато същият не е изрично упълномощен да заявява отказ от права на упълномощителите,с което се намалява обема на отговорността на застрахователя спрямо установената такава на делинквента ?
Първите два въпроса по същество целят преценка на правилността на крайния извод на съда по прилагане правните последици на сключените споразумения,като действителни.Въпросът е фактологичен, тъй като отговорът му се предпоставя от съдържанието на конкретно сключените споразумения и доколко от волеизявленията на страните в същите е изводимо изрично признание,че обезщетението покрива претърпените вреди.В последния случай и съгласно константната задължителна съдебна практика – решения на състави на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК – сключеното споразумение изключва основателността на последващ иск за обезщетяване в по-висок от вече договорения и възприет за окончателен размер / така реш.№ 178 от 03.12.2012 год. по т.д.№ 1104 / 2009 год. на ІІ т.о.,реш.№ 204 от 04.07.2011 год. по гр.д.№ 220 / 2010 год. на ІV г.о., реш.№ 306 от 07.06.2011 год. по гр.д.№ 1556 / 2009 год. на на ІV г.о.,реш.№ 478 / 22.07.2010 год. по гр.д.№ 943 / 2009 год. на ІV г.о.,реш.№ 147 от 22.01.2014 год. по т.д.№ 333/ 2012 год. на ІІ т.о. ВКС, реш. № 10 / 27.02.2014 год. по т.д.№ 1054 / 2012 год. на ІІ т.о. на ВКС и др.. Изводът на въззивния съд за ясно изразена воля относно дължимостта и размера на обезщетението,като окончателен и покриващ всички вреди в пълен размер,е в съответствие с дадените в тези решения задължителни указания.Видно от задължителната съдебна практика споразумението между застраховател и пострадал е допустима форма на уреждане правоотношението между същите по повод реализиране гражданската отговорност на делинквента и не се отграничава със специфика по отношение на спогодбата като институт, уреден в чл.365 ЗЗД.Наличието на непротиворечива задължителна съдебна практика изключва основанието на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по така поставените въпроси. Решение № 191 / 2.05.2013 год. по т.д.№ 114 / 2010 год. на ІІ т.о. е постановено по различен правен въпрос и не касае сключено между пострадал и застраховател споразумение, ограничило отговорността в размер по-нисък от този на делинквента.Наличието на задължителна съдебна практика по чл.290 ГПК изключва приложението и на основанието за допускане по чл.280 ал.1 т.2 ГПК поради противоречие на въззивното решение с казуална съдебна практика. При това цитираната от касаторите такава е постановена в хипотези на определяне на дължимо от застрахователя обезщетение за неимуществени вреди,при липса на изначално определен,с влязло в сила съдебно решение, размер на отговорността на делинквента / реш. от 30.07.2013 год. по гр.д.№ 10981 / 2012 год. на СГС и реш. от 02.12.2013 год. по гр.д № 10992 / 2012 год. на СГС/.По начало и в частта в която първоинстанционното решение е потвърдено за разликата над сумата от 90 000 и до претендираните 150 000 лева , в съответствие със съдебно установената отговорност на делинквента,касаторите не са формулирали правен въпрос,за да би била коментирана в обосноваване на допълнителен селективен критерий към същия , а не спрямо валидността на сключените споразумения, цитираната задължителна и казуална съдебна практика. Но за неоснователността на исковете и в тази им част , като предявени срещу застрахователя, биха били кумулативно приложими последиците на сключените споразумения, поради което дори да би бил формулиран такъв въпрос , отговор на същия не би обусловил еднозначно различни от направените от въззивния съд правни изводи .
Третият от въпросите е формулиран превратно спрямо предмета на волеизявлението на пълномощника,който не е заявил отказ от бъдещи претенции на представляваните,с неудовлетворен към момента на отказа предмет, а в съответствие с упълномощаването си от тях е определил размер на дължимото се,справедливо по субективната му преценка обезщетение,поради което и декларирал пълното им удовлетворяване , последица на което е изявлението за липса на други претенции по повод обезщетяване вреди от процесното ПТП.Следователно така формулираният въпрос не покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК – не е включен в предмета на спора и отговор на същия не е обосновал решаващите мотиви на въззивното решение . Формалното позоваване на чл.280 ал.1 т.3 ГПК не е достатъчно да обоснове допълнителния селективен критерий в сочената хипотеза , който и съгласно т.4 на ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС предполага позоваване на непълна, неясна или противоречива правна норма,чието прилагане е създало противоречива съдебна практика или непротиворечива, но неправилна и подлежаща на преодоляване такава,с оглед промяната в законодателството или изменение на обществените отношения.Предварителен отказ от права действително е недопустим, но в случая изявлението на пълномощника на ищците не съставлява такъв отказ, тъй като не се касае за неудовлетворена към момента на заявяването на липсата на претенции за други вреди претенция.Такъв отказ би бил недопустим за тепърва проявили се вреди, в причинна връзка с деликта / ексцес – така реш.№ 43 от 15.03.2011 год. по т.д.№ 414/ 2010 год. на ІІ т.о. ВКС / или за вреди,които по вид не са били предмет на постигнатото споразумение, какъвто не е настоящия случай.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2067 / 14.11.2013 год. по гр.д.№ 2727 / 2013 год. на Софийски апелативен съд, ГК, 8 състав.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :