3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 770
С., 17.06. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 115/2011 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място] против въззивно решение № 266 от 24.06.2010 год. по гр. дело № 311/2010 год. на Врачански окръжен съд, с което е потвърдено решение № 47 от 23.02.2010 год. по гр. дело № 694/2009 год. на Мездренски районен съд в частта, с която е отменена като незаконна заповед № 75 от 12.08.2009 год. на директора на Поделение за товарни превози [населено място], с която на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ е прекратено трудовото правоотношение на Г. С. Г. и същият е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „техник -механик, ревизор вагони” и е отменено решението в частта, с която е уважен иска по чл. 225, ал. 1 КТ за сумата над 3821 до 4138 лв., обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение, като искът е отхвърлен за сумата от 3821 лв. до предявения размер 4500 лв., поради извършено прихващане с вземане на работодателя.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя въпроса за същността на дадения отговор на синдикалния орган, с оглед разпоредбата на чл. 333, ал. 4 КТ. Поддържа, че с обжалваното решение въпроса е разрешен в противоречие с представено съдебно решение по гр. дело № 46250/2009 год. на Софийски районен съд, както и че същият е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Ответникът Г. С. Г. не е представил писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което са разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК правният въпрос за приложението на чл. 333, ал. 4 КТ е поставен, с оглед на приетото с обжалваното решение, като основание за незаконосъобразност на заповедта за уволнение, че въпреки изричното несъгласие на синдикалния орган за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, поради съкращаване на щата, същият е уволнен, което е сторено в нарушение на изискванията за закрила на работника по чл. 333, ал. 4 КТ.
По поставения правен въпрос е създадена съдебна практика по чл. 291 ГПК с решения на Върховния касационен съд по гр. дело №113/2009 г., 4-то г. о.; гр. дело № 1458/2009 г., 3-то г. о.; гр. дело № 1307/2009 г., 4-то г. о.; гр. дело № 788/2009 г., 4-то г. о. – всички постановени по реда на чл. 290 ГПК със задължителен характер.
Според посочената съдебна практика, в разпоредбата на чл. 50 КТ е определен кръга от въпроси, които могат да се уреждат с колективен трудов договор (К.). Това са въпроси на трудовите и осигурителни отношения на работниците и служителите, които не са уредени с поверителни разпоредби на закона. Всички разпоредби относно уволнението и закрилата по чл. 333 КТ са императивни, от което следва, че при колективното договаряне те се съобразяват и работодателят се явява обвързан по силата на чл. 50, ал. 1 КТ. Разпоредбата на чл. 333, ал. 4 КТ установява предварителна закрила при уволнение, само ако такава е предвидена в К.. Закрилата се прилага при уволнение на синдикален член, поради съкращаване в щата или намаляване обема на работа и се изразява в предварително съгласие на съответния синдикален орган. Когато в колективния трудов договор е уговорено такова задължение, предварителното съгласие се взема от синдикалния орган, а въз основа на взетото от колективния орган решение, обективирано в писмен акт, представляващият организацията уведомява работодателя писмено. Уведомлението, изходящо от председателя не удостоверява едноличното му решение, а волята на синдикалния орган, чието решение, както по отношение на съображенията, които са го мотивирали, така и по отношение спазването на установената процедура по вземането му, не подлежи на съдебен контрол в производството по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
Поставеният правен въпрос по приложението на чл. 344, ал. 4 КТ с обжалваното решение е разрешен съобразено посочената съдебна практика, като е прието за безспорно, че с колективния трудов договор в чл. 11, ал. 2 е предвидено, че работодателят може да уволни работник или служител поради съкращаване на щата и или при намаляване обема на работа, само след предварително съгласие на съответния синдикален орган в предприятието. С писмо, работодателят е поискал от синдиката на железниците в България даване на съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца и писмено е бил уведомен, че О. на С. към НК „Подкрепа” не дава съгласие за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 11, ал. 2 К. от 2009 год. във вр. с чл. 333, ал. 4 КТ, от което следва, че предвидената защита не е преодоляна. Това е дало основание на съда да приложи последиците произтичащи от несъгласието на синдикалния орган, като приеме уволнението за незаконно.
Представеното от жалбоподателя съдебно решение по гр. дело № 46250/2009 год. на Софийски районен съд няма доказателства да е влязло в сила и се явява извън обхвата на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, а наличието на задължителна съдебна практика по поставения правен въпрос изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Предвид изложеното следва, че не са установени предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК в посочените хипотези.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 266 от 24.06.2010 год. по гр. дело № 311/2010 год. на Врачански окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ