1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 770
[населено място], 18.10.2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на десети октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №1003/2013 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК, образувано по касационна жалба на С. Г. Б. от [населено място], чрез адв. А. Б. срещу решение от 5.03.2012г., постановено по гр.д. № 10095/2011г. на Софийски градски съд, ІV В отделение, с което е отхвърлен искът по чл.422 ГПК за разликата от 5134 лв. до пълния предявен размер от 24 822 лв., представляваща застрахователно обезщетение за настъпило на 16.03.2009г. събитие.
В касационната жалба касаторката поддържа оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост, а като основания за допускане на касационното обжалване визира разпоредбите на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът [фирма] – София счита касационното обжалване за недопустимо поради отсъствие на визираните в чл.280, ал.1, т.3 предпоставки. Прави се довод за неотносимост на представената съдебна практика към разрешения от съда правен спор. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу валидно решение на въззивен съд.
Съдилищата са се произнесли по установителен иск по чл.422 ГПК, за установяване на парично вземане по издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за сумата от 24 822 лв., представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка “Каско” на МПС, като разлика между изплатената от застрахователя сума от 40 063 лв. и претендираната от 64 885 лв. Правният интерес от предявения иск е обоснован с направено от ответника възражение по реда на чл.414 ГПК. СРС е уважил частично предявения иск. Решението е потвърдено с обжалваното решение на СГС.
Между [фирма] и ищцата има сключен договор за застраховка “Каско” на МПС м. “Ауди”, модел Офроуд при застрахователна сума 64 885лв. Застрахователното събитие е настъпило с отнемане на МПС от ищцата на 16.03.2009г. На 14.09.2009г. застрахователят е наредил плащане на ищцата на сумата от 40 063 лв., след извършено от застрахователя прихващане с последната неплатена вноска от застрахователната премия от 803 лв. Основния спорен по делото въпрос е за размера на застрахователното обезщетение. СГС приема, че към датата на застрахователното събитие автомобилът е бил в гаранция на производителя, поради което не следва да се прилага процент на овехтяване при определяне на действителната му стойност. Счетено е, че при определяне на размера на застрахователното обезщетение трябва да се вземе предвид какви средства са необходими на застрахованото лице да си купи автомобил от същото качество, каквото е имал автомобила към датата на събитието. Съдът е определил действителната стойност на автомобила към датата на застрахователното събитие, по смисъла на чл.208, ал.3 КЗ, на 46 000 лв., представляваща средна пазарна цена за същия автомобил по заключението на СТЕ.
По Изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК:
Съгласно приетото в т.1 на ТР№1/2010г. на ОСГТК на ВКС, преди да пристъпи към разглеждане на касационната жалба по същество, Върховният касационен съд следва да се произнесе дали са налице изчерпателно изброени от законодателя общо и допълнителни основания. Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. В случая в раздел първи в изложението си, касаторът излага съображения за неправилност на решението, поради допуснато от съда нарушение на материалния закон. Поддържа, че при определяне на обезщетението съдът не е съобразил, че уговорената в договора за застраховка действителна стойност на автомобила е задължителна за двете страни. Според касатора неправилно и необосновано не е възприето от съда допълнителното заключение на вещото лице по изготвената СТЕ. При това изложение касаторът не формулира правен въпрос, който да е обусловил решаващия извод на съда за изхода на спора, поради което не обосновава общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК и т.1 на ТР №1/20109г. на ОСГТК на ВКС. Отделно от това, касаторът не обосновава относимост на представената съдебна практика към конкретен правен въпрос. ВКС не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба, нито от представената съдебна практика.
По формулираните в раздел втори на изложението правни въпроси:1.следва ли размера на дължимото застрахователно обезщетение да бъде съобразено с определената от застрахователя действителна стойност на автомобила към момента на сключване на застрахователния договор или следва да се приеме само средната пазарна стойност без същата да е съобразена с индивидуалните качества на вещта ; 2.следва ли застрахователя да използва един и същи метод както за определяне на действителната стойност на автомобила към момента на сключване на застрахователния договор, така и за определяне на размера на застрахователното обезщетение; 3.следва ли съдът да възприеме допълнителното заключение на в.л. с оглед определената в договора действителна стойност на автомобила, вместо да кредитира единствено първоначалното заключение, което е изготвено въз основа на средно-статистически анализ на пазарни цени на съответната марка и модел автомобили. По тези въпроси касаторът иска допускане обжалване на решението при допълнителния критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допустимост касационно обжалване на съдебното решение, то следва приложимата норма, обусловила решаващите изводи на съда, да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни съдържанието й, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда. В случая по първия въпрос има трайно установена съдебна практика по тълкуването на чл.208, ал.3 КЗ и е обусловен от установените по делото факти. В тежест на ищцата по делото е да установи с какви допълнителни подобрения е закупен притежавания от нея автомобил, които определят по –висока цена на моторното превозно средство. Този въпрос е следвало да се изясни чрез поставяне на задача на СТЕ, което не е сторено в хода на разглеждане на делото пред двете инстанции. Доводи за цената на автомобила поради монтирано допълнително оборудване не могат да се правят в касационното производство във фазата за селектиране на касационната жалба, тъй като ВКС се произнася по правни въпроси, а не по фактите. По първия и втория въпрос за определяне на застрахователно обезщетение за вреди по имуществена застраховка има установена задължителна за съдилищата съдебна практика на ВКС по чл.290 ГПК / напр. решение № 115 от 9.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 627/2008 г., II т. о., ТК,/ В случая решението на СГС е съобразено с практиката на ВКС, че при частично или пълно унищожаване на имуществото / в случая кражба/ обезщетението не може да надвиши действителната стойност на увреденото имущество, като действителната стойност на увреденото имущество не може да бъде по-голяма от пазарната му стойност към деня на настъпване на събитието. За действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а за възстановителна – цената за възстановяване на имуществото от същия вид. Третият въпрос е довод за неправилност. Следователно с поставените въпроси касаторът не обосновава необходимост от тълкувана на чл.208, ал.3 КЗ или създадената съдебна практика по приложението на закона при критериите на т.4 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС.
В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на решението на Софийски градски съд по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
С оглед на изхода от касационното обжалване касаторката ще следва да заплати на ответника разноски в размер на 558 лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение 5.03.2012г., постановено по в.гр дело № 10095/2011 г. на Софийски градски съд, ІV отделение.
ОСЪЖДА С. Г. Б. от [населено място] да заплати на [фирма] юрисконсултско възнаграждение 558 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: