О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 770
София, 19.10.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на единадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 312/ 2016 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на П. Г. П. – от [населено място] срещу Решение № 2152 от 06.11.2015 г. по гр.д. №2169/2015 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено Решение № 1641 от 10.03.2015 г. по гр.д. № 9544/2014 г. на СГС в частта, с която предявеният иск по чл. 288 ал. 1 т.1 КЗ(отм.) срещу Гаранционен фонд – [населено място] е отхвърлен за разликата над 6000 лв. до предявения размер 30 000 лв. С посоченото решение е отменено първоинстанционното решение в частта, с която искът по чл. 288 ал. 1 т.1 КЗ(отм.) е отхвърлен за 6000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от увреждане, причинено при ПТП на 26.02.2014 г. в [населено място] от водач на неидентифицирано МПС, със законната лихва от 24.06.2014 г. и е постановено друго, с което искът в посочения размер е уважен, в която част въззивното решение е влязло в законна сила. Жалбата съдържа оплаквания за неправилност и необоснованост на решението в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение.
В раздел ”Изложение на касационните основания” жалбоподателят сочи решения въпрос: по приложението на чл. 52 ЗЗД, който противоречи на ППлВС 4/1968 г. Поддържа основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК, поради неправилно прилагане на чл. 52 ЗЗД – присъденото обезщетение не контактува с действителните неимуществени вреди и се явява крайно занижено; съдът в недостатъчна степен е съобразил съдържащите се в ППлВС №4/68 г. разяснения относно критериите, въз основа на които дължимото обезщетение следва да бъде конкретизирано, за да съответства на установения принцип за справедливост. Основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК жалбоподателят обосновава с довод, че се налага тълкувателна дейност, при липсата на съдебна практика по конкретния въпрос, с оглед точното прилагане на закона и правилното решаване на спора. Сочи, че с недопускане от ВКС на касационно обжалване, се нарушава чл. 124 от Конституцията за осъществяване на върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от съдилищата с цел съдебната практика да бъде безпротиворечива, включително и тези решения на ВКС, които противоречат едно на друго. Прави оплакване за несъобразяване със задължителните указания по т.ІІ на ППлВС №4/68 г. при определяне размера на обезщетението, като съдът не е отчел сериозността на уврежданията и възможните усложнения за в бъдеще, не е съобразил в достатъчна степен вида и характера на претърпените болки и страдания, не е отчел в пълна степен преживените негативни емоции, степента и интензитета на болките. Счита, че ВКС следва да даде указания на съдилищата относно приложенията на чл. 52 ЗЗД, като липсва точно прилагане на закона и се нарушава принципа за законност по чл.5 ГПК. Поддържа, че присъждането на по-малки обезщетения или обезщетения, които в пъти превишават съдебната практика, води до неточно прилагане на чл. 52 ЗЗД – липсва точно прилагане на закона, като няма и развитие на правото. Сочи, че е допуснато и известно отклонение от практиката на ВКС относно детерминирането на критерия за справедливост от съществуващата в страната конюнктура и от общественото възприемане на справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото – Р.№749/05.12.2008 г. на ВКС, ТК. Поддържа, че през периода 1997 г. – 2005 г. лимитите на застрахователните суми са се увеличавали, като при определяне на обезщетението като ориентир за размера, би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие.
Ответникът по касационната жалба Гаранционен фонд – [населено място] оспорва искането за допускане на касационно обжалване, тъй като не са налице основания затова – не е налице противоречие с практиката на ВКС, не се касае до въпрос, решаван противоречиво от съдилищата, няма въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – поради индивидуалната преценка за претърпените неимуществени вреди във всеки отделен случай от всяко конкретно увредено лице, не може да съществува противоречива съдебна практика. Поддържа, че при определяне размера на обезщетението съдът е съобразил всички обстоятелства, които са от значение, като доводите на жалбоподателя съставляват оплакване за неправилност на решението. Счита, че формулираните въпроси не следва да бъдат предмет на касационно разглеждане, оспорва и по същество касационната жалба, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него частично е изменено и потвърдено решение, с което е разгледан осъдителен иск, цената на който не е до 20 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Въпросът за приложението на чл. 52 ЗЗД, е релевантен за спора – обусловил е съдържанието на решението относно това в какъв размер следва да се определи обезщетението, с оглед критерия за справедливост на чл. 52 ЗЗД. Решението, като необжалвано, е влязло в законна сила относно уважаването на иска за 6 000 лв., затова предмет на обсъждане сега е въпросът за размера на обезщетението.
При определяне на размера на обезщетението, въззивният съд, въз основа на събраните доказателства, включително съдебно -медицинската експертиза и гласните доказателства, е съобразил възрастта на пострадалия, характера на уврежданията, проведеното лечение, периода на търпени болки, взел е предвид, че ищецът напълно е възстановен без остатъчни проявления или сигурна неблагоприятна прогноза.
Така постановеното решение е съобразено с установената съдебна практика-с ППлВС №4/23.12.1968 г. са дадени задължителни указания по тълкуването и прилагането на чл. 52 ЗЗД, целящи точното и еднакво приложение на закона при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди. Прието е и в постановените от ВКС по чл. 290 ГПК и задължителни за долустоящите съдебни инстанции: Р.№177/27.10.2009 г. по т.д.№14/2009 г. на ІІ т.о. и Р. №111/01.07.2011 г. по т.д.№676/2010 г. на ІІ т.о., че по вложения от законодателя смисъл, понятието „справедливост” по чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а всякога е обусловено от конкретните и обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се съобразяват при определяне размера на обезщетението – начин на извършване, характер на увреждането, произтеклите от него физически и психологически последици за увредения и т.н.
Съблюдавайки съдебната практика по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението и въз основа на събраните доказателства, съдът е определил обезщетението за неимуществени вреди съобразно критерия за справедливост и конкретните обстоятелства по делото. Не може да се приеме, че при определяне размер на обезщетението 6 000 лв. в резултат на настъпило увреждане на 26.02.2014 г., не е отчетена икономическата конюнктура в страната към този момент. Относно довода на жалбоподателя за съобразяване на съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент, има формирана практика на ВКС, обективирана в Р.№95/24.10.2012 г. по т.д.№916/2011 г. на ВКС, I т.о., която е в смисъл, че при прилагане на критерия по чл. 52 ЗЗД за определяне на справедлив размер на обезщетението, лимитите на застраховане нямат самостоятелно значение, но могат да бъдат взети предвид при отчитане на конкретните икономически условия, имащи значение за критерия за справедливост. Така определеният размер на обезщетението не е несправедливо занижен, а е определен в съответствие с критерия за справедливост, съдържащ се в чл. 52 ЗЗД.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, съгласно приетото в т. 4 на ТР№ 1/19.02. 2010 г. на ВКС, ОСГТК по тълк.д.№1/2009 г., като разпоредбата на чл. 52 ЗЗД е ясна и не се нуждае от тълкуване и създадената по приложението на чл. 52 ЗЗД постоянна съдебна практика не се налага да бъде променяна.
Останалите оплаквания в касационната жалба не следва да се обсъждат, тъй като са основания за касационно обжалване по чл. 281 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 2152 от 06.11.2015 г. по гр.д. №2169/2015 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА П. Г. П. – от [населено място] да плати на Гаранционен фонд – [населено място] разноски за касационната инстанция 200 лв. – юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78 ал.8 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: