1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 770
София, 23.11.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 831 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ищеца [фирма], София срещу Решение № 52 от 16.02..2012г. по т.д.№ 1352/2011г. на Пловдивския апелативен съд, 2 състав, с което е след отмяна на решението на Смолянския ОС е отхвърлен предявеният от ищеца иск по чл.134 ЗЗД.
Посоченият първи процесуалноправен въпрос е: допустима ли е въззивната жалба, подадена от необходим другар на ищеца, привлечен по реда на чл.134,ал.2 ЗЗД /длъжника на ищеца при иск по чл.134 ЗЗД/, при постановено първоинстанционно решение за уважаване на иска по чл.134 ГПК. Твърди се, че подадената въззивна жалба от длъжника [фирма], [населено място] е недопустима, тъй като това дружество е съищец и при уважен от първоинстанционния иск, то няма правен интерес да обжалва решението, поради което и въззивното производство, образувано по тази жалба и въззивното решение, са недопустими. Позовава се на противоречие с практиката на ВКС и значимост на въпроса за точното прилагане на закона и за развитието на правото-чл.280,ал.1,т.2 и т.3 ГПК.
Вторият посочен процесуалноправен въпрос е: допустимо ли е въззивно решение, с което се отхвърля иск по чл.134 ЗЗД поради това, че автомобилът-предмет на лизинговия договор не е собственост на длъжника-лизингополучателя, т.е. длъжникът не е титуляр на имуществото право, в което кредиторът иска да встъпи, за да го упражни в защита на своите интереси. Към този въпрос няма конкретно посочено и обосновано основание за касация.
Посочен е и материално правен въпрос: Има ли право по реда на чл.134 ГПК кредиторът да упражнява потестативните права на длъжника. Позовава се на противоречие със закона и практиката на ВКС и на основанията по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
От ответниците по касация –конституирания на основание чл.134,ал.2 ЗЗД във вр. с чл.216, ал.2 ГПК като необходим другар на ищеца [фирма], [населено място] и ответника [фирма] не е постъпил отговор на касационната жалба в срока по чл.287 ГПК.
Служебното задължение на съда да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения при всяко положение на делото, се разпростира и във фазата по чл.288, във вр. с чл.280,ал.1 ГПК. При тази проверка на допустимостта на касираното решение /т.1 от ТР № 1/19.02.2010година на ВКС/, настоящият състав приема, че няма основание за преценка, че съществува вероятност касираното решение да е недопустимо, като постановено по недопустима въззивна жалба, подадена от съищец при уважен иск по чл.134 ГПК.
При иска по чл.134 ЗЗД ищецът предявява чужди права-такива, които неговият длъжник не желае да упражни и бездейства. Защитата срещу бездействието кредиторът реализира с иск по чл.134 ЗЗД, като упражнява правата на длъжника, да за запази имуществото му и да обезпечи удовлетворяването си. Правата, които упражнява кредиторът имат процесуален, а не материалноправен характер, и той действа като процесуален субституент- 26,ал.2 във вр. с ал.4 ГПК. Длъжникът не е лишен нито от своите материални, нито от своите процесуални права, включително и от правото си на жалба. Поради разнопосочност на интересите на кредитора и неговия длъжник, които в процеса имат качеството на съищци, различен е и техният правен интерес от изхода на спора. Кредиторът се домогва да бъде уважен искът му, а длъжникът-да бъде той отхвърлен. Това обуславя правния интерес и допустимостта на въззивната жалба на длъжника-съищец при уважен иск. Поради това е отречено съмнението за вероятна недопустимост на решението.
Поставеният от касатора като втори процесуален въпрос е за допустимост на въззивно решение, предвид изложените от съда съображения, с което е отхвърлен иск по чл.134 ЗЗД. На първо място изложените от съда мотиви, за отхвърляне на иска могат да бъдат неправилни, необосновани, непълни, но това не обуславя недопустимост на решението. Поради това формулирания от касатора въпрос е относим само към правилността на решението с оглед фактите и правните изводи на съда. При липса на поставен въпрос, имащ характер на правен, касационния съд не дължи обсъждане дали е обуславящ.
Извън горното в изложението по чл.284,ал.3,т.1 касаторът не сочи основанието за допускане до обжалване по този въпрос.
Третият формулиран от касатора материалноправен въпрос е за допустимостта с иск по чл.134 ГПК да бъдат упражнени потестативни права на длъжника. Твърди се, че този въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС-основание по чл.280,ал.1,т.2 ГПК, като касаторът не представя съдебни актове, в които е разрешен този въпрос. С оглед на това, не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на соченото основание.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по същия материално правен въпрос и на основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК- произнасянето от състава на ВКС да допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване на закона съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й, както и за създаване, или осъвременяване на съдебна практика при неясен или непълен закон.
Позоваването от страна на касатора на липса на изрична практика на ВКС е в противоречие със становището му за противоречие със съществуваща такава.
Жалбоподателят отъждествява оплакванията си за незаконосъобразност на решението по поставения материалноправен въпрос с основанията по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Незаконосъобразността или неправилността на решението може да бъде предмет на проверка само при наличие на някоя предпоставките по чл.280,ал.1,т.1-3 ГПК, след допускане на решението до касационно обжалване, но не може да бъде основание за допускане до касация.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 52 от 16.02..2012г. по т.д.№ 1352/2011г. на Пловдивския апелативен съд, 2 състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ 1.
2.