1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№770
гр. София, 27.12.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
като изслуша докладваното от съдия Галина Иванова ч.т.дело № 2733 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 6694 от 26.08.2019 г. на „Петрол“ АД, [населено място], „БПИ“ АД, [населено място], „Транс Експрес Ойл“ ЕООД, [населено място] срещу определение № 314 от 26.07.2019 г. на Апелативен съд – [населено място] по ч.т.д. № 445/2019 г., с което е оставена без разглеждане частна жалба с вх. № 5567 от 22.04.2019 г., подадена от настоящите жалбоподатели, срещу определение № 461 от 05.04.2019 г., постановено на основание чл. 679, ал. 4 ТЗ по т.д. № 37/2019 г. на Окръжен съд – [населено място]. С частната жалба се иска отмяна на определението като неправилно и връщане делото на Пловдивски апелативен съд, който да разгледа частната жалба срещу определението на окръжния съд по същество.
Ответниците „Транскарт Файненшъл Сървисис“ АД, [населено място] и „Ню Ко Загора“ ЕООД, [населено място], оспорват основателността на депозираната частна жалба.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното определение № 314 от 26.07.2019 г., постановено по ч.т.д. № 445/2019 г. по описа на Пловдивски апелативен съд е оставена без разглеждане частната жалба, подадена от „Петрол“ АД, [населено място], „БПИ“ АД, [населено място], „Транс Експрес Ойл“ ЕООД, [населено място] срещу определение № 461 от 05.04.2019 г. по т.д. № 37/2019 г. на Окръжен съд Стара Загора. Съдът е посочил, че определението на окръжния състав, постановено на основание чл. 679, ал. 4 ТЗ, с което са отменени решенията на Събранието на кредиторите на „Петрол Холдинг“ АД /в производство по несъстоятелност/ по т.д. № 83/2014 г. по описа на Окръжен съд Стара Загора от 30.01.2019 г. за освобождаване на постоянния синдик И. В. В. и избор на нов постоянен синдик Г. Г. Ч. като незаконосъобразни и взети при съществено ощетяване на кредиторите с приети и неоспорени вземания, не подлежи на обжалване. Въззивният съд е приел, че нито в нормата на чл. 679 от ТЗ, уреждаща производството по отмяна на решения на събранието на кредиторите, нито в нормата на чл. 613а от ТЗ , уреждаща обжалването на решенията и определенията на окръжния съд, постановени в производства по несъстоятелност, е изрично предвидена възможност за обжалване на определението по чл. 679, ал. 4 ТЗ. Според въззивния състав, в чл. 613а, ал. 1 ТЗ са изброени актове, за които законът е предвидил възможност за обжалване. В чл. 613а, ал. 3 ТЗ са посочени изключенията на ал. 1 – съдебните актове само пред съответния апелативен съд по съответния ред от ГПК. Според въззивния съд се предвижда възможност за обжалване на онези определения на съда по несъстоятелността, за които са налице критериите на чл. 274, ал. 1 ГПК – в случаите, когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото, както и в случаите, изрично посочени в закона. Според апелативния състав обжалваното определение на окръжния съд по чл. 679, ал. 4 ТЗ, обаче не е съдебен акт, който прегражда по-нататъшното развитие на делото относно производството по несъстоятелност. Не е предвидена изрично и възможност за обжалването му. Поради това, въззивният съд е приел, че подадената частна жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Настоящият състав намира, че обжалваното определение е правилно. Законосъобразно е становището на въззивния съдебен състав за необжалваемост на постановеното от ОС-Стара Загора определение по чл. 679, ал. 4 от ТЗ. Това определение не е сред изчерпателно изброените в чл. 613 а, ал. 1 от ТЗ актове на съда по несъстоятелността, подлежащи на обжалване по общия ред на ГПК. Определението на съда по несъстоятелност, постановено по искане на някое от легитимираните лица по чл. 679, ал. 1 от ТЗ за отмяна на решение на събранието на кредиторите, не попада и в приложното поле на чл. 274, ал. 1 от ГПК, тъй като по силата на чл. 613а, ал. 3 от ТЗ на обжалване с частна жалба пред съответния апелативен съд подлежат само определения с преграждащ характер или при изрично предвидена в закона възможност за самостоятелен инстанционен контрол. В горния смисъл е и константната практика на ВКС, Търговска колегия, изразена в определение № 504 от 25.11.2019 г. по ч. т. д. № 2619/2019 г., ТК, I ТО на ВКС на определение № 563 от 16.09.2019 г. по ч. т. д. № 1752/2019 г., ТК, II ТО на ВКС по изложените в него съображения. Неоснователно е твърдението в жалбата, че съгласно чл. 613а, ал. 3 ТЗ, всички актове на съда по несъстоятелността, независимо от техния характер, подлежат на едноинстанционен контрол от апелативния съд. Подобно тълкуване противоречи на препращащата норма, съдържаща се в цитираната разпоредба, според която обжалването става „по съответния ред на ГПК“, а това е редът по чл. 274 ГПК при обжалване на определенията. Заложените в чл. 274, ал. 1 ГПК критерии за допустимост на инстанционния контрол – преграждащ характер на определението или наличие на изрична разпоредба за обжалваемостта му, са част от реда, установен в ГПК относно обжалваемостта на определенията, като те в настоящия случай не са осъществени по отношение на определението по чл. 679 ТЗ. С него, както правилно е посочил въззивният съд, се дава разрешение по същество по отношение на спорния предмет на това производство – по искането за отмяна на решения на общото събрание на кредиторите, поради което определението няма преграждащ характер спрямо очертания предмет на производството. С всеки акт, с който съдът се произнася по съществото на спора се слага край на производството, но поради изчерпване на предмета му, а не поради възпрепятстване произнасянето по този предмет. Ето защо, фактът, дали със съдебния акт се слага или не край на делото, е ирелевантен за преценката, дали актът има преграждащ характер спрямо предмета на делото.
По изложените съображения ще следва да се потвърди обжалваното определение.
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 314 от 26.07.2019 г. по ч.т.д. № 445/2019 г. на Апелативен съд – [населено място].
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.