О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 770
София 27.06.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1741 по описа за 2011 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. Т. Д. чрез адв.Н. Й. срещу решение № 981 от 19.07.11г.по в.гр.дело № 1039/11г.на Окръжен съд-Варна,с което е потвърдено решение № 795 от 2.03.11г.по гр.дело № 5610/10г.на Районен съд-Варна.С него В. Т. Д. е осъден да заплати на М. К. И. сумата 7450 лв,представляваща неустойка за забавено изпълнение на задължение по договор за строителство от 6.12.02г.,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 20.04.10г.до окончателното изплащане,както и 700.98 лв деловодни разноски.
В приложеното изложение се визират основанията за допустимост на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.1- т.3 ГПК.Приложена е съдебна практика.
В отговор ответникът по касационната жалба М. К. И. чрез адв.Ж. Ч. моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Постъпила е и частна жалба от В. Д. против разпореждането за издаване на изпълнителен лист в частта на въззивното решение за разноските.Излагат се съображения,че на предварително изпълнение подлежи осъдителната част на решението,а не тази,с която са присъдени разноските.Искането е за отмяна на разпореждането в обжалваната част.
Ответникът по частната жалба М. И. моли да бъде оставена без уважение.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че между страните е сключен договор за строителство на 6.02.02г.,по силата на който ответникът по иска В. Д. се е задължил както фактически да изгради сградата,в която е процесния имот, в 18 –месечен срок след получаване на строителното разрешение /чл.2 от договора,чието задължение е изпълнено според съда въз основа на назначената СТЕ/,така и да подготви след завършване на строителството всички необходими документи за приемателна комисия и да организира провеждането й,както и разрешение за ползване на обекта от Държавната инспекция по строителен контрол,в срок до 18 месеца от получаване на строителното разрешение /чл.4 от договора/.Изложени са мотиви,че строителят не е упражнил достатъчно контрол за своевременно изпълнение от лицето,осъществяващо строителен надзор за изготвяне на окончателен доклад и подаване на искане за сформиране на комисия за въвеждане на сградата в експлоатация,а и сам не е предприел действия във връзка с изпълнението на договорните си задължения.По този начин е изпаднал в забава по отношение на задължението си по чл.4 от договора,поради което дължи предвидената в чл.7 неустойка
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
В ТР № 1 /19.02.10г.по т.д.№ 1/09г.на ОСГТК на ВКС е дадено разяснение,че общото основание за селектиране на касационните жалби е произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело,за формиране решаващата воля на съда,но не и за правилността на обжалваното решение,за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.Първият поставен от касатора въпрос за изследване на действителната воля на страните при подписване на договора за строителство е фактически,а не правен.Каква е действителната воля на страните при сключване на договор следва да се преценява във всеки конкретен случай с оглед установените по делото факти и обстоятелства.В случая въззивният съд е тълкувал волята на страните въз основа на конкретна преценка на фактите и доказателствата по делото.
Преценката на доказателствата,въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение,може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда,а не на правните такива и съответно да доведе до произнасяне по правен въпрос,което да представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.
Вторият въпрос дължи ли заплащане на неустойка въззиваемия Д. ако забавено изпълнение на договорно задължение не е последица от негово виновно поведение не е обусловил правните изводи на съда,който е приел обратното – че няма данни по делото,че забавата се дължи на независещи от изпълнителя причини,а самото упълномощаване на лицето,осъществяващо строителен надзор, не го освобождава от задължението да осъществява контрол за своевременното изпълнение на задълженията от страна на надзорника и същевременно да съдейства за издаване на разрешение за въвеждане на сградата в експлоатация.
С оглед на изложеното се налага извод,че по отношение на материалноправните въпроси не е налице общото основание по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване,което води до необсъждане на въпроса за наличие на хипотезите по т.1 –т.3 от чл.280 ал.1 ГПК.
Процесуалноправният въпрос следва ли съдът да укаже на страните за кои факти не сочат доказателства не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 886 от 13.12.10г.по гр.дело № 1553/09г.на І г.о.,постановено по реда на чл.290 ГПК.Първоинстанционният съд е изготвил доклад по чл.146 ГПК,чието съдържание съответства на изискуемото от закона; указано е на страните кои обстоятелства се нуждаят от доказване и правилно е разпределена доказателствената тежест между тях,т.е.процедирал е в съответствие със задължителната практика.
С оглед на изложеното настоящият състав приема,че не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Частната жалба на В. Д. следва да бъде оставена без разглеждане като лишена от правен интерес.Съгласно чл.296 т.3 ГПК в сила влизат решенията,по които касационна жалба не е допусната за разглеждане или не е уважена.В разглеждания случая касационната му жалба не е допусната до касационно обжалване с настоящото определение,което има за последица влизане на въззивното решение в сила,в т.ч.и в частта за разноските.По силата на чл.404 т.1 ГПК на принудително изпълнение подлежат влезлите в сила решения и определения на съдилищата.Следователно при окончателното приключване на спора решението и в частта,в която се присъждат разноски,влиза в сила,подлежи на принудително изпълнение и за него може да бъде издаден изпълнителен лист.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 981 от 19.07.11г.,постановено по гр.дело № 1039/11г.на Окръжен съд –Варна.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на В. Т. Д. против разпореждане от 25.08.11г.за издаване на изпълнителен лист в частта на въззивното решение за разноските.
В частта,с която е оставена без разглеждане частната жалба на В. Д., определението може да се обжалва пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.