О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 770
гр.София, 29.12.2009г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и осми декември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА ч.т.д. № 482/2009 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Обжалвано е определение №195 от 25.05.2009г., постановено по ч.гр.дело № 339/2009г. на Софийския апелативен съд, с което е върната частната жалба на “М” ООД срещу определението му от 20.02.2009г., с което е оставена без уважение частната жалба на дружеството за присъждане в тежест на А. по вписванията и в полза на жалбоподателя разноските, които е направил във връзка с обжалване на отказа за вписване на обстоятелства по регистрацията на дружеството, отменен с решение на СГС от 21.01.2009г. по ф.д. №393/2009г. С втора частна жалба е обжалвано определение на САС от 26.06.2009г., с което на основание чл.247, ал.1 ГПК е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в определението от 25.05.2009г., досежно съда постановил определението, с молба да бъде отменено като неправилно. Жалбоподателят “М” ООД моли за отмяна на определението от 25.05.2009г. като недопустимо с твърдението за отсъствие на законово задължение към частната жалба да бъде приложено изложение на обстоятелствата за допустимост на касационното обжалване. Излага съображения, че не е задължен да излага очевидни факти за въпроса, по който се е произнесъл въззивния съд и с необходимостта ВКС да се произнесе по въпроса дали обжалването на отказа на А. по вписванията представлява охранително производство или представлява обжалване на отказ да бъде издаден административен акт и съгласно чл.143, ал.1 АПК се дължат разноски или е някакво друго производство.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Частните жалби са процесуално допустима, подадени е от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
По частната жалба срещу определението от 25.05.2009г.
Определението подлежи на обжалване по реда на чл.274, ал.2, във връзка връзка с ал.1, т.1 ГПК.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК, приложима с оглед препращането по чл. 274, ал. 3 ГПК по отношение и на частните жалби срещу определения, с които се дава разрешение по същество на други производства, какъвто характер има и настоящото определение, касационното обжалване е допустимо при наличието на точно определени условия. Абсолютно задължителна предпоставка за допустимостта на касационното обжалване е атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по съществен материалноправен или процесуален въпрос, по отношение на който следва да е налице едно от изброените в чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 изисквания, а именно – въпросът да е решен в противоречие с практиката на В. касационен съд, да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Подадената срещу определението на САС от 20.02.2009г. жалба има характер на частна касационна жалба и в този случай важи правилото на чл.274, ал.3 ГПК – жалбоподателят трябва да представи с частна си касационна жалба изложение на основанията по чл.280, ал.1 ГПК, процесуална предпоставка за редовност на жалбата. Жалбоподателят не е изпълнил разпореждането от 10.04.2009г. да представи изложение на обстоятелствата по чл.280, ал.1 ГПК, поради което същата правилно е била върната на основание чл. 275, ал.2 във връзка с чл.262, ал.1,т.2 ГПК.
Неснователно е оплакването за недопустимост на обжалваното определение. Очевидно САС при постановяване на определението от 25.05.2009г. е имал предвид връщането на депозираната на 3.04.2009г. частна жалба, в която изрично жалбоподателят е отразил, че обжалва определението от 20.02.2009г., единственото постановено по гр.дело №339/2009г. определение.
За пълнота следва да се отбележи, че определението от 20.02.2009г. не е подлежало на касационен контрол, съгласно разпоредбата на чл.274, ал.4 ГПК, защото в случая, обжалваемият интерес за жалбоподателя е под 1000 лв.
По частната жалба срещу определението от 26.06.2009г. Със същото на основание чл. 247, ал.1 ГПК САС е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка относно съда постановил определението от 25.05.2009г. Определението е правилно и ще следва да бъде потвърдено. Съдът е констатирал допусната очевидна фактическа грешка при изписване на съда постановил определението – СГС, вместо САС, и я отстранил с обжалваното определение. След като чл.247 ГПК позволяла съдът по свои почин или по искане на страната да отстрани очевидна фактическа грешка в постановеното от него съдебно решение, на още по – голямо основание може сам да измени поради допусната очевидна фактическа грешка постановеното от него определение. Забраната по чл. 253 ГПК, съдът сам да отмени или измени определението си, с което се слага край на делото, не се нарушава при постановяване на определение по чл.247 ГПК, тъй като съдът не променя формираната воля за връщане на частната жалба поради нейната нередовност.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определението от 25.05.2009г., постановено по ч.гр.дело № 339/2009г. на Софийския апелативен съд.
ПОТВЪРЖДАВА определението от 26.06.2009г., постановено по ч.гр.дело № 339/2009г. на Софийския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: