О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 770
София, 29.12.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 11.11 .2014 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 836/2014 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ЗД [фирма], гр.София против въззивното решение на Великотърновския апелативен съд № 305/20. 11. 2013 год., по в.гр.д.№ 374/2013 год., в частта, с която е потвърдено решението на Ловешкия окръжен съд № 135 от 17.06.2013 год., по гр. д. № 271/2012 год. за осъждане на касатора, в качеството му на ответник по предявените срещу него субективно и обективно кумулативно съединени преки искове, основани на чл.226, ал.1 КЗ, да заплати на Т. Д. Т. от [населено място], [община], действащ лично за себе си и като законен представител на малолетното си дете Д. Т. Д. обезщетение от по 120 000 лв. за претърпените от всеки един от тях неимуществени вреди от смъртта на б.ж. на [населено място], [община] – А. П. Г., настъпила в резултат на ПТП на 22.08.2011 год., както и сумата 150 000 лв., обезщетение за понесените от малолетната Д. Д. неимуществени вреди от причинените и от същия пътен инцидент преки физически травми.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила, поради което се иска отмяната му и решаване на правния спор по същество от касационната инстанция.
Аргументите на касатора са, че от една страна претендираните от ищците обезщетения за причинените им неимуществени вреди са завишени и в този им размер не отговарят на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД, а от друга, че в хода на делото е останал недоказан главния факт, обуславящ ангажиране договорната отговорност на застрахователя по реда на чл.226, ал.1 КЗ – наличие на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между него и делинквента.
Приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по отношение на определените за значими въпроси на материалното право: 1. „Как следва да се определя справедлив размер на обезщетението по см. на чл.52 ЗЗД и обстоятелствата, които обуславят това, във вр. с ППВС №4/68 год. и практиката на ВКС по чл.290 ГПК?”; 2. „Кога може да се приеме за доказан определен факт в гражданския процес, с оглед на разпоредбата на чл.154 ГПК и спазени ли са изискванията на закона от Великотърновския апелативен съд в обжалваното решение, с оглед практиката на ВКС по чл.290 и сл. ГПК?”; 3.” Може ли без да са спазени изискванията на ТР на ОСГК на ВС № 7/78 год. – съдът да приеме наличие на валидно застрахователно правоотношение, без да са изследвани изрично посочените в т.3 и т.4 от същото въпроси и неправилно ли е решението на съда, което не е съобразено с посоченото тълкувателно решение?”; 4.”Ако икономическата конюнктура в страната е критерий за определяне размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД, то в условията на икономическа криза- световна и национална следва ли да се намаляват обезщетенията за неимуществени вреди?”; 5.” Налице ли е в конкретния случай съпричиняване на вредата от страна на починалата пешеходка и малолетната ищца, какви са критериите за определяне % на съпричиняване от страна на пострадалите лица, при липса на посочването им от законодателя в чл.51, ал.2 ЗЗД?”
Като израз на визираното противоречие по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК по отношение на отделните въпроси е съответно цитирана задължителна практика на ВКС, обективирана в ППВС № 7/78 год., ППВС № 4/68 год. и постановените по реда на чл.290 и сл. ГПК решения на ВКС: № 93 от 23.06.2011 год., по гр.д.№ 43/2010 год. на ІІ т. о.; № 235 от 15.04.2010 год. на І г.о.; № 535/24.06.2010 год., по гр.д.№ 1650/2009 год. на ІІІ г.о.; № 377/22.06.2010 год., по гр.д.№ 1381/2009 год. на ІV г.о.; № 832/10.12.2010 год., по гр.д.№ 593/2010 год. на ІІІ г.о. № 302/04.10.2011 год., по гр.д.№ 78/2011 год. на ІІІ г.о. № 179 от 08. 09. 2010 год., по гр.д.№ 656/2008 год. на ІІ т.о.; №780/27.12.2010 год. на ІV г.о.; № 558/ 28.10.2010 год. на ІІІ г.о.; № 59 от 29.04.2010 год. на ІІ т.о.; № 831/ 18. 12. 2010 год. на ІV г.о.; № 589/16.11.2010 год. на ІV г.о. и № 59 от 29. 04. 2010 год. на ІІ т.о..
Ответниците по касационната жалба в срока по чл.287, ал.1 ГПК са възразили по допускане на касационното обжалване, позовавайки се на отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК и алтернативно срещу основанията за касационно обжалване.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт и е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване, поради следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което са уважени предявените срещу касатора, активно субективно и обективно кумулативно съединени преки искове за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди, причинени на всеки един от ищците от смъртта на б.ж. на [населено място], Р. област -А. П. Г., фактически съжителствала с първия от тях и майка на втората, настъпила в резултат на виновно предизвикано от водача на л.а. „Тойто Корола” с рег.№ ОВ 37-00-АН, ПТП на 22.08.2011 год. в 21.15 ч. в [населено място] – И. Д. Г., както и лично на малолетната Д. Д., в резултат на нанесени и преки травматични увреждания от същия пътен инцидент, въззивният съд, зачитайки правните последици, разпоредени от чл.383, ал.1 НПК, на влязлото в сила споразумение по НОХД № 98/2012 год. на Л. срещу причинителя на вредоносния резултат, е приел за осъществени елементите от фактическия състав на чл. 226, ал.1 КЗ.
В тази вр. като недопустимо, поради заявяването му след срока по чл. 131 ГПК, е преценено защитното възражение на ответното ЗАД за липса на пасивна материалноправна легитимация, обосновано с отсъствие на надлежно възникнало застрахователно правоотношение с виновния за пътно- транспортното произшествие водач на МПС, поради неангажирани доказателства за изплащане пълния размер на застрахователната премия по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Независимо от приетата преклузия, решаващият състав на Великотърновския апелативен съд и по същество е отрекъл основателността на това правозащитно възражение на дружеството – застраховател, позовавайки се на представената справка – удостоверение от Г. фонд за наличие на действаща за периода на настъпилото ПТП задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за собственика на процесния увреждащ автомобил, конституиран като трето лице- помагач, материализирана и в приложена по делото застрахователна полица № 11160067248, които две писмени доказателства са останали неоспорени в процеса. След преценка на заключенията на изслушаните специализирани съдебно – медицинска и авто – техническа експертизи и събраните гласни доказателства по делото въззивната инстанция е счела, че с оглед установения механизъм на настъпилия пътен инцидент и вида на причинените травматични увреждания на пострадалите неоснователно се явява и второто въведено, при условията на евентуалност, възражение на ответника – за съпричиняване на вредоносния резултат от починалата и малолетната Д. Д., тъй като в качеството си на пешеходци са се движили по пътното платно в [населено място]. Изложени са съображения, че движението им, според авто-техническата експертиза, е в крайно ляво на пътното платно на [улица], в посока [населено място] – [населено място], на място без тротоари или бордюр, поради което явяващо се срещу движещо се моторно превозно средство е в пълно съгласие с изискванията на ЗДвП. Затова и според съжденията в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, доколкото ударът върху двете пешеходки е бил предизвикан без неправомерни действия от тяхна страна, а единствено поради неспазване на разрешената за населеното място скорост от 50 км/ч. и несъобразяване на пътните условия от водача на увреждащия микробус, установил се след сблъсъка на разстояние от 26 м. в насрещната лента за движение,то предпоставките на чл.51, ал.2 ЗЗД не са налице.
При определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди на всеки един от ищците, настъпили от смъртта на б.ж. на [населено място] –А. Г., решаващият състав на въззивния съд е взел предвид както възрастта на починалата, така и изключително близките и сърдечни отношения на обич и привързаност между нея и последните, ниската възраст, на която на малолетната Д. е останала без майчина грижа и настъпилата от това видимата промяна в поведението и, битовите и психологически трудности, които бащата е изпитва сам, след тази тежка за него загуба, да отглежда невръстното си десетгодишно дете и е изградил правен извод, че като паричен еквивалент на понесените болки и страдания, той се явява справедлив по см. на чл.52 ЗЗД.
С оглед продължителността на проведеното лечение на малолетната ищца, вкл. четиримесечния и престой в болнично заведение, придружен от 20 дни будна кома, вида и характера на преките и травматични увреждания, негативните емоции от преживяните няколко оперативни интервенции и настъпилите от посттравматичната енцефалопатия тежки отклонения в умствената и сфера, последиците от които, според заключението на съдебно- медицинската експертиза, не само са необратими, но в бъдеще биха могли да доведат и до деградация на личността на пострадалата,Великотърновският апелативен съд е счел за достатъчно, съобразно принципа за справедливост, установен с чл.52 ЗЗД и присъденото на същата друто обезщетение по чл.226, ал.1 КЗ – за причинените и неимуществени вреди от пряко нанесени и телесни повреди – една тежка и две средни.
Следователно решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт позволяват да се приеме, че от поставените от касатора въпроси, свързани с приложението на чл.52 ЗЗД и чл.51, ал.2 ГПК несъмнено са релевантни за делото, тъй като от тях зависи изхода му – определяне крайния размер на следващото се на ищците обезщетение за обезвреда, поради което попадат в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК.
Неоснователно по отношение на същите е визираното селективно основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.
Определеното на всеки ищец обезщетение за понесените от него конкретни неимуществени вреди в присъдените размери не е в противоречие със задължителната практика на ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД, цитирана и от касатора. Според същата справедливостта, като критерий за определяне на паричния еквивалент за морални вреди не е абстрактна категория и затова, за да отговаря на изискванията на чл. 52 ЗЗД обезщетението, целящо да възмезди пострадалите от деликт лица, трябва да е съобразено с всички онези конкретни факти, които имат отношение към вредата, указани и в ППВС № 4/68 год., които разглеждания случай са изчерпателно посочени и в мотивите на въззивния съд. Що се касае до законосъобразността на самата извършена от решаващия съд преценката на отделните факти и доказателства, относими към тези критерии за определяне на справедливо по размер обезщетение за неимуществени вреди, то тя не подлежи на обсъждане в производството по чл.288 ГПК, в какъвто см. са и задължителните указания в ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС.
При постановяване на обжалвания съдебен акт Великотърновският апелативен съд не се е отклонил и от формираната задължителна практика на ВКС по приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД. Същата е в смисъл, че за да бъде намалено обезщетението за вреди, увреденият трябва да е допринесъл за тяхното настъпване, като е необходимо приносът му да е конкретен, т.е. да се изразява в извършването на определени действия или въздържането от такива действия. Следователно съпричиняването на вредоносния резултат ще е налице само, ако именно поведението на пострадалото лице е станало причина, или е повлияло по някакъв начин върху действията на причинителя на вредата.
Затова, като е обсъдил конкретното поведение на пострадалите към момента на осъществяване на пътния инцидент и въз основа на данните от авто -техническата експертиза приел, че сам по себе си фактът, че починалата Г. и малолетното и дете Д., в качеството си на пешеходци, са се движили по пътното платно не е достатъчен, за да се изгради правен извод за съпричиняване на вредата от пътния инцидент, щом движението им е било на място, където няма тротоар, или бордюр и по начин, указан от ЗДвП Великотърновският апелативен съд се е съобразил изцяло тази задължителна съдебна практика.
Останалите поставени от касатора въпроси в едната си част, са свързани с установяване на фактическата обстановка по делото, въз основа на конкретните факти и обстоятелства, която не е предмет на доказване пред касационната инстанция – съд по правото, а не по фактите, а в друга – хипотетични и доколкото въобще не са били предмет на обсъждане от въззивния съд, вкл. поради несвоевременно заявеното от ответника защитно възражение, те не обосновават общата главна предпоставка за достъп до касационно обжалване – арг. от т.1 на ТР № 1/ 19. 02. 2010 год. на ОСГТК на ВКС.
Ответната по касационната жалба страна, с отговора по чл.287, ал.1 ГПК, е претендирала деловодни разноски за осъществената в производството пред ВКС безплатна защита от адв.Б.- ЛАК, които при този изход на делото следва да бъдат присъдени на процесуалния и представител на осн.чл.38 ЗА, във вр. с чл.78, ал.3 ГПК, в общ размер от 4 125 лв..
Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Великотърновския апелативен съд № 305/20. 11. 2013 год., по в.гр.д.№ 374/2013 год., по описа на с.с..
ОСЪЖДА ЗД [фирма], [населено място] да заплати на адв. М. Б. – ЛАК, като пълномощник на Т. Д. Т., последният действащ лично и като законен представител на малолетната Д. Т. Д. сума в общ размер от 4 125.00 лв./ четири хиляди сто двадесет и пет лева/ за адвокатски хонорар по чл. 38 ЗА.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
.