ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 770
София, 05.06. 2014г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 7771 по описа за 2013г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Св.Б. като процесуален представител на Т. В. А. от [населено място], [община], срещу въззивното решение на Шуменския окръжен съд /Ш./ от 07.Х.2013г. по в.гр.д. № 436/2013г.
Ответникът по касационната жалба [фирма] в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез адвокат Ел.Х. е заел становище за недопускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и е срещу валиден и допустим съдебен акт.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С решението си от 07.Х.2013г. Ш. е потвърдил решението на Шуменския районен съд от 28.VІ.2013г. по гр.д. № 726/2013г., с което е отхвърлен предявеният от Т. В.А. срещу [фирма] иск за присъждане на 9120лв., представляващи възнаграждение за положен извънреден труд през периода 06.І.2010г. – 17.І.2013г.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че по делото не са представени доказателства за полаган от ищеца извънреден труд.
С определение от 01.VІІІ.2013г. въззивният съд, като е констатирал, че първоинстанционния с разпореждането си по чл.312 ГПК е посочил, че делото ще се разглежда по реда на бързото производство, назначил е заявената в исковата молба съдебно – счетоводна експертиза, допуснал е представените с исковата молба писмени доказателства и по двама свидетели на страните при довеждане в първото съдебно заседание, указвайки им изрично, че при недовеждане на свидетелите в това заседание делото ще бъде гледано без тях, е оставил без уважение заявените с въззивната жалба доказателствени искания на ищеца: по искането да бъде задължен ответникът да представи намиращи се у него документи – ведомости за заплати за процесния период – защото то е направено за първи път пред въззивната инстанция, а не е установено наличието на предпоставките по чл.266 ал.3 ГПК, и защото не е посочено какви факти ще се установяват с тях, освен това ведомостите са били проучени от вещото лице по възложената му съдебно-счетоводна експертиза, а и част от тях са приложени към представената преписка от Д „ИТ”; по искането за допускане разпит при довеждане на трима свидетели – защото ищецът не е изпълнил указанията на първоинстанционния съд да доведе свидетелите в първото съдебно заседание, поради което и тъй като не са представени доказателства за това да са му попречили непредвидени обстоятелства по силата на чл.313 ГПК той е загубил възможността да иска разпита им по-късно; по искането за изискване на справка от всички мобилни оператори в РБ за това кои телефонни номера са били заявени ползватели през посочените във въззивната жалба периоди лицата Т. А., С. Г.Д., С. Хр.Т. и Г. В.Г. и за местонахождението съобразно клетките на операторите по дни на четиримата – защото това искане е направено от ищеца в третото съдебно заседание пред първоинстанционния съд, т.е. след изтичането на преклузивния срок по чл.146 ал.3 ГПК и при липса на хипотезите по чл.147 ГПК, поради което съдът обосновано не го е уважил. В. съд е счел, че не е налице хипотезата на чл.266 ал.3 ГПК, нито че доказателствените искания са свързани с нововъзникнали обстоятелства съобразно чл.266 ал.2 ГПК.
В изложението на Т. В. А. по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи, че въззивният съд се произнесъл в хипотезите по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по въпросите: 1. преклудира ли се правото на ищеца да упражни процесуалните си права, вкл. да иска и представя доказателства след първото с.з. и във въззивната инстанция, при допуснати нарушения при постановяване на определението по чл.140 ал.1 ГПК и непълнота на доклада, а именно – при липса на указания за кои факти ищецът не е посочил доказателства или при посочени от ищеца, но несъбрани поради пропуск на съда доказателства; 2. води ли до неправилност на решението несъобразяването на съда със собствените си указания за разпределение на доказателствената тежест, както и непълнотите и грешките в доклада по делото; 3. следва ли въззивният съд да допусне и да събере доказателствата, които първоинстанционният съд не е събрал поради допуснати нарушения на чл.146 ал.1 т.2, т.4 и т.5 и ал.2 ГПК или следва делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за събирането им с оглед ефективно осигуряване на гарантираната от закона триинстанционност на производството. Посочена е и практика.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваните въззивни решения. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправни и/или процесуалноправни въпроси, които са от значение за изхода на спора по делото, т.е. от значение за формиране на решаващата воля на съда. С оглед чл.290 ал.2 ГПК всички такива въпроси трябва да са посочени конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен съобразно посочената разпоредба. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросите от значение за изхода на делото /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай поставените в изложението на касатора въпроси са неотносими към изхода на спора по делото, тъй като по тях въззивният съд не се е произнесъл. Това е така, тъй като и по трите въпроса се търсят отговори в хипотезата при наличие на допуснати от първоинстанционния съд нарушения на процесуалните правила по чл.140 ал.1, чл.146 ал.1 т.2, т.4 и т.5 и ал.2 ГПК, а изводът на съда е, че липсват нарушения на чл.312, чл.146 ал.3, чл.147, чл.313, чл.266 ал.2 и ал.3 ГПК, което не се сочи като основание за допускане на касационно обжалване. Следва да се отбележи, че въззивният съд не се е произнесъл по оплакванията във въззивната жалба на А.: за нарушение на чл.146 ал.1 т.2 ГПК – неправилно посочена правна квалификация – чл.226, а не чл.262 КТ; за липса на указания в доклада по делото за кои от твърдените факти страните не са посочили доказателства и за неизпълнение на задълженията за разпределяне на доказателствената тежест, с които се обосновават поставените в изложението въпроси. Това обстоятелство, обаче, е обуславяло релевирането като основание за допускане на касационно обжалване на процесуалноправен въпрос „следвало ли е съдът да подложи на преценка всички заявени във въззивната жалба оплаквания”, но касаторът не го е сторил, а касационният съд не е оправомощен да го вземе предвид служебно.
При липса на основната предвидена в чл.280 ал.1 ГПК предпоставка касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Шуменския окръжен съд, ГО, № от 07.Х.2013г. по в.гр.д. № 436/2013г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: