Определение №770 от по гр. дело №261/261 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                                                О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
                                                                                      № 770
 
София,  21.07.2010 г.
 
В    ИМЕТО   НА   НАРОДА
 
 Върховен касационен съд  на Република България , Трето гражданско отделение  в закрито заседание на  четиринадесети юли   , две хиляди и десета година, в състав :                    
                  
                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА   
                                                                      ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА    
                                                                                            ОЛГА КЕРЕЛСКА                                          
         След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА  гр.д.№                                               261/2010 год.,   за     да    се   произнесе,     взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „О” Е. , гр. В. против решение №392/26.11.2009 год., постановено по гр.д. 962/2009 год. на Окръжен съд гр. В., с което е потвърдено решението на Великотърновския районен съд по гр.д. № 658/2009 год., с което „О” ООД на осн. чл. 49 във вр. чл. 45 и чл. 52 ЗЗД е осъден да заплати на Д. И. Н. сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди , ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 24-02.2009 год. до окончателното й плащане.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението, респ. за неговата необоснованост / касационни основания за отмяна по чл. 281, т.3 ГПК /.
Иска се неговата отмяна и постановяване на друго решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло.
В представеното по делото изложение по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК като материалноправен въпрос по чл. 280,ал.1 ГПК е формулиран този за възможността да бъдат присъждани неимуществени вреди при договорна отговорност. Касаторът счита , че по този въпрос съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС -основание за допустимост по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК . За да обоснове соченото основание за допустимост представя копие от Решение № 1786/02.07.1970 год. по гр.д. № 1148/1970 год. на ВКС, І г.о. Доколкото решението има незадължителен характер , соченото от касатора основание, следва да се преквалифицира по чл. 280,ал.1,т.2 ВКС.
Ответникът по касация Д. И. Н. от гр. В., оспорва основателността на касационната жалба по същество, в писмен отговор по делото. .
Върховният касационен съд, състав на ІІІ –то г.о. , съобразно правомощията си по чл.288 ГПК, намира следното:
Касационната жалба отговаря на изискванията на чл.284 ГПК, подадена е в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт и е процесуално допустима.
Независимо от нейната процесуално допустимост, обусловена от редовността й, за да се допусне касационно обжалване на решението следва да са налице допълнителните предпоставки на чл. 280 ГПК. На първо място касаторът следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е бил предмет на разглеждане във въззивното решение и направените по него изводи на съда да са обусловили изхода на делото.
В случая посочения от касатора материалноправен въпрос не е бил предмет на разглеждане във въззивното решение и не е обусловил изхода на спора пред него.
Съдът не е разгледал претенцията на ищцата за присъждане на неимуществени вреди на договорно основание, а точно обратното – на извъндоговорно, деликтно основание. С оглед на това присъденото от него обезщетение не е на осн. чл.79,ал.1 ЗЗД , което би било неправилно , доколкото при договорно отговорност не могат де се претендират и присъждат неимуществени вреди, както е прието и в представеното решение по гр.д. № 1148/1979 год. на ВКС, І г.о. , а на осн. чл.49 във в чл. 45 ЗЗД . Последното изрично е посочено в мотивите на решението. Отделен остава въпроса дали в случая с плащането на таксата за „вечно ползване” на гробно място между страните е възникнало облигационно, договорно отношение .
С оглед казаното, посочения от касатора въпрос не отговаря на изискванията на чл. 280,ал.1 ГПК, изведени по тълкувателен път и на практика липсва правен въпрос по смисъла на тази разпоредба. Последното , с оглед задължителното тълкуване, дадено в ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК, представлява достатъчно основание касационното обжалване да не бъде допуснато.
Мотивиран от изложеното , Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №392/26.11.2009 год., постановено по гр.д. 962/2009 год. на Окръжен съд гр. В..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top