Определение №770 от по гр. дело №879/879 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 770
 
София, 27.07.2009 година
 
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 14 юли две хиляди и девета година, в състав:
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
  ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
                                     БОНКА ДЕЧЕВА
 
изслуша докладваното от съдията  БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 879 /2009 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Й. П. и Л. А. П. против решение № 8 от 08.01.2009г., постановено по гр.д. № 576/2008г. на Окръжен съд – Д. , с което е оставено в сила решение № 22/22.05.2008г. по гр.д. № 396/2005г. на Балчишкия РС. С последното е уважен иска по чл. 108 от ЗС, предявен от Х. С. С. против касаторите за поземлен имот № 02508.9.364
За да постанови това решение, въззивният съд е приел, че ищецът се лигитимира като собственик на основание Решение № 522/17.05.1999г., с което на наследници на Ш. Х. /какъвто е ищеца/ и на наследници на Ф. А. е възстановен в съществуващи реални граници имот № 177 с площ 460 кв.м.по кадастралния план от 1985г. при граници: от изток имот 279, от запад имот 176, от север имот 175 и от юг имот 179. Това решение е издадено в изпълнение на съдебно решение по чл. 14, ал.3 от ЗСПЗЗ по адм.д. № 136/1996г., към което е приложена скица. В производството по административното дело е представено у-ние по чл. 13, ал.4 и скица по ал.5 от ППЗСПЗЗ, в което са индивидуализирани имотите, а със заповед № 300-5-5/04.02.2004г. е одобрена кадастралната карта на този район и по нея имот 177 е идентичен с имот 02508.9.364. В скица № 2078/15.12.2004г. е посочено, че се издава по документ за собственост – решение № 522/17.05.1999г. Правото на собственост на двамата наследодатели е установено с нот. акт за покупко-продажба от 12.04. 1966г. за 3/6 ид.ч. от лозе от 19,350 кв.м., съставляващо полигон 82, имот 49. На 19.09.1972г. е извършена съдебна делба между двамата наследодатели, но съгласно чл. 71/отм/ от ЗН тя е в идеални граници, поради което правото на възстановяване за нея е заявено общо. По делото има данни, че имота е отнет на основание чл. 12 от ЗСГ със заповед № 1/15.10.1979г., но няма данни да е изплатено обезщетение на собственика, поради което този имот подлежи на реституция по чл. 10, ал.2 от ЗСПЗЗ без да се доказва връщане на обезщетение, за което няма доказателства да е било получено от наследодателите на заявителите. С н.а. № 36,т. І/17.01.2005г. ищецът е купил от наследниците на Ф. А. останалите 3/6 ид.ч. от имота и се лигитимира като единствен собственик на рестиутирания имот. Съдът е приел, че ответника не е придобил законосъобразно правото на собственост, защото не са били налице предпоставките за трансформиране на правото на ползване в право на собственост. На него му е предоставено право на ползване по ПМС № 12/1971г., но изградената масивна сграда към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ, а и в хода на делото не е била покрита, т.е. представлявала е незавършен строеж, поради което на осн. пар.1в, ал.3, т.4 от ППЗСПЗЗ, съдът е приел, че не представлява сграда, поради което и не са налице предпоставките на пар.4а от ЗСПЗЗ. Съдът е разгледал и възражението за придобивна давност, като е приел, че то е неоснователно, защото на основание чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ давност за подлежащите на реституция имоти не е текла до 23.11.1997г., а от тази дата до предявяване на иска не са изтекли 10 години, а няма основание за кратката давност поради това, че ответниците не могат да се позоват на годно основание да ги направи собственици.
В касационата жалба се правят оплаквания за незаконосъобразност на решението поради това, че ищците не се лигитимират като собственици, защото към решението на ПК няма издадена скица, че в това производство не може да се проверява дали са придобили законосъобразно правото на собственост, защото ищецът не предявил против тях иск по пар.4и от ЗСПЗЗ, че са владяли имота от 1994г.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално лигитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.
Формулираните в касационата жалба и изложението към нея въпроси са 1. задължителен елемент от реституцията по ЗСПЗЗ ли е издаването на скица за възсановената собственост по надлежно одобрен план, 2. дали възстановяването правото на собственост в урбанизираните територии изисква издаването на заповед по пар.4к, ал.7 от ЗСПЗЗ и 3.преди завършване на реституционата процедура могат ли заявителите да бранят правата си с осъдителни искове, или само с установителни. Считат, че тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК. позовават се на решение № 761/03.08.2000г. по гр.д. № 2025/1999г. ІV гр.о., Р 24-99-ІV гр.о. и решение 1156-08-V гр.о.
Навежда като основание за допускане и основанието по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК, като счита, че разрешаването на въпроса от кой момент започва да тече давността в този случай, дали преобредателят е добросъвестен и дали по чл. 10, ал.13 от ЗСПЗЗ се имат предвид само лицата, получили права от бившите селскостопански организации е от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касация не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Първата група повдигнати правни въпроси: 1. задължителен елемент от реституцията по ЗСПЗЗ ли е издаването на скица за възсановената собственост по надлежно одобрен план, 2. дали възстановяването правото на собственост в урбанизираните територии изисква ли издаването на заповед по пар.4к, ал.7 от ЗСПЗЗ и 3.преди завършване на реституционата процедура могат ли заявителите да бранят правата си с осъдителни искове, или само с установителни не са разрешени в противоречие с цитираната от касаторите съдебна практика поради следното: Към решението, на което се позовава ищеца е приложена скица по кадастралната карта одобрена на 04.02.2004г., а в него са описани границите по кадастралния план от 1985г. В производството по чл. 14, ал.3 от ЗСПЗЗ е било представено у-ние по чл. 13, ал. 4 и скица към него по ал.5 от ППЗСПЗЗ по кадастралния план от 1985г., към които препраща съдебното решение. Така е спазено изискването на чл. 14, ал.1 т.1 от ЗСПЗЗ и чл. 18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ в решението да се посочат граници и към него да се приложи скица. Такава е представена освен по кадастралния план и по кадастралната карта. С това процедурата по реституция на процесния имот е приключила и на основание чл. 302 от действащия ГПК, по който е протекло цялото въззивно производство, този административен акт е задължителен за гражданския съд относно това дали този акт е валиден и законосъобразен. Поради това е без значение, че касаторите не са били страни в производството по чл. 14, ал.3 от ЗСПЗЗ. По тези съображения са неприложими цитираните решения № 761/03.08.2000г. по гр.д. № 2025/1999г. ІV гр.о., Р 24-99-ІV гр.о. и решение 1156-08-V гр.о., разглеждащи хипотези, когато все още не е била приключила административната процедура. Следва да се отбележи, че решението на ПК е при действието на първата редакция на пар.4к от ЗСПЗЗ, която не предвижда издаване на заповед по пар.4к, ал.7 от ЗСПЗЗ, затова втория въпрос от тази група е неотносим към предмета на спора. По тези съображения не е налице основанието по чл. 280, ал.1т.1 от ГПК.
Касаторите сочат като основание за допускане до касация и това, че разрешаването на въпроса от кой момент започва да тече давността в този случай, дали преобредателя е добросъвестен и дали по чл. 10, ал.13 от ЗСПЗЗ се имат предвид само лицата, получили права от бившите селскостопански организации е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Това основание за допускане, предвидено в чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК не е налице, защото не е налице нито една от хипотезите, очертаващи приложното му поле. При наличие на висяща административна процедура по възстановяване на собствеността придобивна давност не може да тече. По приложението на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ има последователна практика относно това, че за земите, подлежащи на възстановяване по ЗСПЗЗ не е текла давност до влизане в сила на този текст, а от 23.11.1997г. до предявяване на иска – 23.12.2005г. не е изминал 10 годишен срок по чл. 79 от ЗС. Относно това дали бившите ползуватели могат да се позоват на кратката придобивна давност, съдебната практика е последователна в отрицателния отговор, защото ако не са налице предпоставките за трансформиране на правото на ползване в право на собственост, то не е налице годно правно основание да ги направи собственици, а това е основната предпоставка по чл. 70, ал.1 от ЗС. По приложението на този текст има също последователна съдебна практика, което сочи на липса на основанието по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 8 от 08.01.2009г., постановено по гр.д. № 576/2008г. на Окръжен съд – Д. по касационна жалба, подадена от М. Й. П. и Л. А. П.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 
 

Scroll to Top