О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 770
София, 22.12.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 17.12. две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело №752/2009 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК по повод подадена касационна жалба от А. за с. контрол/АСПК/ с вх. №2877/11.05.2009 год., подадена по пощата против решение от 25.03.2009 год. по в.гр.д. №3/2009 год. на Пловдивския апелативен съд, с което е оставено в сила решение №95/23.10.2008 год. по т.д. №95/2008 год. на С. окръжен съд, с което е отхвърлен искът, предявен от касатора против “З”АД, гр. С., с правно основание чл.92 ЗЗД за заплащане на неустойка за забава по чл.9.1 от приватизационния договор, в размер на законната лихва плюс 0.1% дневно за всеки просрочен ден, изчислена върху неизплатената цена на първа, втора, трета, четвърта, пета и шеста разсрочени вноски с падежи на 31.12. на всяка календарна година от 2002 до 2007 година. Между ответника “З”АД, гр. С., като купувач, и Министъра на земеделието и горите, в качеството му на орган по чл.3, ал.1т.1 от ЗППДобП,отм., като продавач, е сключен приватизационен Договор №РД50-385/10.07.2000 год., по силата на който ответникът е закупил 20% от капитала на “З”АД гр. С., съответстващ на 6 198 бр.поименни акции по 2 500 лв. всяка една при обща покупна цена от 211 200 лв. С допълнително споразумение от 19.04.2001 год., подписано и от двете страни, са извършени промени в раздел В. от договора, като е увеличена покупната цена на 563 000 лв. и е променено съдържанието на т.4.1.1. и т.4.1.2. от приватизационния договор.
Старозагорският окръжен съд е приел, че с промяната на съдържанието на т.4.1.2 е предвидено, че след приспадане на началната вноска от 21 120 лв., остатъкът от цената в размер на 542 080 лв. следва да се изплати за срок от 10 години, който срок към момента на постановяване на решението не е изтекъл. Пловдивският апелативен съд е възприел изводите на първоинстанционния съд, че не е настъпил предоговорения срок за плащане на задължението, поради което договорената неустойка за забава в размер на 0.1% дневно за всеки просрочен ден, не се дължи. Допълнил е, че тази точка от Д. споразумение не е нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.25,ал.3, т.2, ЗППДОбП, отм, съгласно последната редакция на който закон, публикуван в ДВ бр.99 от 5.12.2000 год., срокът на разсрочено плащане е намален на 5 години. Апелативният съд е счел, че договорът е сключен при действието на старата редакция, допускаща 10 годишен срок на разсрочено плащане. Приел е също така, че уговорената неустойка без краен предел, е основание за прогласяването й за нищожна, защото така определена е източник на неоснователно обогатяване и противоречи на добрите нрави.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон- чл.9 ЗЗД, чл.92, ал.1, ЗЗД, чл.309 ТЗ и е необосновано. Подържа, че предоговорената т.4.1.2. от Договора, с която разсрочването на задължението е определено за 10 годишен срок, е нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, поради противоречие с действащата към момента на Д. споразумение нова редакция на чл.25, ал.3, т.2 ЗППДОбП,- съгласно която срокът на разсрочване на плащанията е до 5 години. Навежда доводи и за нарушение на чл.309, ТЗ, защото сделката е търговска и е недопустимо намаляване на неустойката.
Подържа основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК. Като съществен правен въпрос, в редакцията преди обявяване с решение№4 на Конституционния съд от 2009 год.,ДВ бр.47 от 2009 год. на разпоредбата за противоконституционна относно думата “съществен”, сочи падежът на вноските, решен в противоречие със съдебната практика. За доказването й се позовава на влязлото в сила решение на С. окръжен съд, водено между същите страни с предмет присъждане на неизплатена покупна цена на акциите, в което съдът е приел, че е уговорено разсроченото й плащане на равни вноски веднъж на всяка календарна година в срок до 31.12. Стабилитетът на това решение е настъпил след оставянето му в сила от Пловдивския апелативен съд и влизане в сила на Р. на председателя на І Т. О. за връщане на касационната жалба на А. , като просрочена. Касаторът твърди, че уговорената неустойка без краен срок е санкционна, поради което разпоредбата на чл.26, ал.1 ЗЗД не може да намери приложение.
Ответникът не взема становище по касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от страна, активно легитимирана за това, срещу въззивно решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима-без.
Обжалваното решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Поставеният от касатора АСПК въпрос за падежа на вноските не представлява точно и мотивирано изложение на общото основание за допускане на касационно обжалване, както го задължава чл.284, ал.3, т1. във вр. с ал.1, т.3 ГПК. Разрешаването на материалноправния или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по делото, представлява това основно основание за достъп до касация. Този въпрос е винаги конкретен, включен в предмета на спора, индивидуализиран от ищеца чрез основанието и петитума на иска. Въпросът за падежа на вноските е въпрос на тълкуване на договора, а не на правната норма, поради което несъгласието на касатора с това тълкуване би могло да се квалифицира като навеждано основание за неправилност на решението по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не и основание за допускане на касационно обжалване. Противоречивото становище на състави на С. окръжен съд и на Пловдивския апелативен съд се дължи не на различно разрешаване на правен въпрос от значение за изхода на делото, а на различното тълкуване на клаузите на договора и на допълнителното споразумение.
Въпросът за валидността на клаузата, с която е определена неустойка без краен срок, не е определил изхода на делото, поради което той не представлява общ правен въпрос, от значение за изхода на конкретното дело. Исковете са отхвърлени, не защото клаузата на чл.9.1 от П. договор, с който е определена дължимата неустойка е нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, поради противоречие с морала, а защото не е настъпил падежът на задължението, предоговорен с т.4.1.2. на Д. споразумение.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 25.03.2009 год. по в.гр.д. №3/2009 год. на Пловдивския апелативен съд, с което е оставено в сила решение №95/23.10.2008 год. по т.д. №95/2008 год. на С. окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: