4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 771
София, 01.07.2015 година
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесети май, през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията Светла Димитрова
гр. д. № 1793/2015 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. А. С. от [населено място], чрез пълномощника си адв. П. Г. от АК-П. против въззивно решение № 615 от 17.12.2014 г. на Пазарджишкия окръжен съд, ГК, постановено по в. гр.д. № 895/2014 г., с което е отменено решение № 98 от 21.06.2013 год. по гр. дело № 95/2013 год. на Панагюрския районен съд, в частта, с която е определен режим на лични отношения между детето И. Г. Г. и бащата Г. И. Г. и е определен режим на лични отношения на бащата и малолетното дете, както следва: бащата Г. И. Г. ще осъществява лични контакти с детето И. всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9,00 ч. в събота до 19,00 ч. в неделя, както и един месец през лятото, когато майката не е в годишен отпуск.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателката поддържа, че обжалваното решение е постановено в нарушение на чл. 127, ал.2, вр. с чл. 59, ал. 3 СК, при игнориране критериите относими към интереса на детето, съобразно изискванията в Постановление № 1/74 год. на Пленума на ВС – приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поставя като решен в противоречие с практиката на ВКС и следния процесуалноправен въпрос, за който твърди, че е обусловил изхода на делото: следва ли съдът да събира служебно доказателства относно обстоятелства от значение за интереса на детето във връзка с определяне режима на лични отношения между детето и родителя, на когото не са предоставени упражняването на родителските права, като се позовава на ТР № 1/2013 от 09.12.2013 г. на ВКС, по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК и на решение № 64 от 20.02.2012 г. на ВКС по гр.д. № 1398/2011 г., ІV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, които представя.
Ответникът по жалбата Г. И. Г. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Г. М. от АК-П. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва касационна жалба като неоснователна и излага съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение, както и липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид, че решението е въззивно, с което е уважен неоценяем иск с правно основание чл. 127, ал. 2, вр. с чл. 59, ал. 3 СК относно определяне на режима на лични контакти намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да постанови обжалваното решение, постановено в производство по чл. 294, ал. 1 ГПК, въззивният съд, съобразявайки задължителните указания в отменителното решение на ВКС по тълкуване и прилагане на закона, изслушвайки в съдебно заседание родителите на ненавършилото пълнолетие дете, е приел, че при определяне режима на лични отношения на родителя, който не упражнява непосредствено родителските права с детето следва да бъде съобразена разпоредбата на чл. 59, ал. 3 СК, която регламентира този обем и има задължителен характер. В случая съдът е постановил обичайния режим на лични отношения на детето с бащата, като е приел, че при този режим на лични контакти ще бъде дадена добра възможност на бащата да може да изразява своите родителски чувства и обич към детето, да участва в грижите по неговото отглеждане, възпитание и развитие.
Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК правни въпроси от материално и процесуално естество са важни, но с обжалваното решение те не са разрешени в противоречие със съдебната практика на Върховния касационен съд, установена с визираното по-горе Постановление на Пленума на ВС, ТР № 1/2013, както и с решението на ВКС, постановено по реда на чл. 290 и сл. ГПК. В случая в съответствие с тази задължителна съдебна практика въззивният съд е приел, че интересът на детето следва да се преценява с оглед на следните обстоятелства: родителски качества; полагане грижи и умения за възпитание; подпомагане подготовката за придобиване на знания; трудови навици; морални качества на родителя; социално обкръжение и битови условия; възраст и пол на детето; привързаност между деца и родители и именно съобразно тези критерии е приел, че майката се явява родителят с по-добри възпитателски качества и на нея следва да бъде възложено упражняването на родителските права по отношение на ненавършилото пълнолетие дете, като на бащата се определи обичаен режим на лични отношения с детето. Приел е, че по този начин детето ще има възможност да изгради и запази в максимална степен връзка и с баща си, а последният ще има възможност да полага непосредствени грижи за него, още повече, че и двамата родители желаят да осигурят възможност на детето да има пълноценен контакт с тях и не се противопоставят на срещите помежду им в унисон с отговорното родителско поведение. Доводите за неправилна преценка интереса на детето с оглед на тези обстоятелства са относими към правилността на въззивното решение по см. на чл. 281, т. 3 ГПК, по която касационната инстанция се произнася само ако жалбата бъде допусната за разглеждане по същество. Преценката за достъп до касационно обжалване се основава на съответствието с критериите по чл. 280, ал. 1 ГПК, а не с обсъждане на конкретните основания за порочност на обжалваното въззивно решение. По поставения правен въпрос от процесуално естество за възможността въззивният съд да не е ограничен от посоченото във въззивната жалба, когато следи служебно за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения и др., приетото от въззивния съд не е в противоречие с разрешението, дадено в т. 2 на ТР № 1/2013 г., тъй като фактите, за които касаторката счита, че съдът служебно е следвало да събира доказателства, а именно – препис от решение за прекратяване на брака на Г. Г. и Х. С. Г., нямат характер на такива от значение за изхода на делото. В случая съдът е кредитирал обясненията на ответника Г., че тъй като съпругата му препятствала контактите с детето и той бил в конфликт с нея, двамата се разделили, той подал молба за развод и бракът им бил прекратен. В случая обстоятелството дали е представено или не съдебното решение за развода, е без значение при определяне на режима на лични отношения на бащата с детето, тъй като за да определи обичайния режим, съдът е съобразил всички установени по делото обстоятелства, описани по-горе, както и императивната разпоредба на чл. 59, ал. 3 СК. В заключение, така както са формулирани поставените правни въпроси са от значение за изхода на делото, но същите не са решени от въззивния съд в противоречие със задължителната съдебна практика, намерила израз в Постановление № 1/74г. на Пленума на ВС и ТР № 1/2013 от 09.12.2013 г. на ВКС, по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК, а са в синхрон с нея. В тази връзка следва да се посочи, че твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необосноваността му, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, представляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК и не могат да аргументират приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
От изложеното е видно, че предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване не са установени.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 615 от 17.12.2014 г. на Пазарджишкия окръжен съд, ГК, постановено по в. гр.д. № 895/2014 г., по касационна жалба вх. № 990 от 06.02.2015 г. на Г. А. С. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: