ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 771
София, 11. октомври 2018 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на десети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 2665 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 246/23.02.2018 на Пловдивския окръжен съд по гр.д. № 3056/2017, с което е потвърдено решение № 685/07.03.2017 на Пловдивския районен съд по гр.д. № 6702/2016, с което е уважен предявения иск за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди по чл. 45 ЗЗД.
Недоволен от решението е касаторът М. И. А., представляван от адв. Е. М. от ПАК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото, включително за наличието на съпричиняване и по материалноправния въпрос за определянето на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД, които (въпроси) са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Позовава се на противоречие с ППВС № 4/1968 и практика на ВКС, каквато прилага.
Ответникът по жалбата В. А. А. не взема становище по нея.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че със споразумение по нохд № 1450/2016 на Пловдивския районен съд ответникът е признат за виновен за извършване на престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. с ал. 1 НК – средна телесна повреда – разкъсно-контузна рана на глава от ляво теменно-слепоочно с подлежащо счупване с линеен вид на черепните кости, довело до проникващо нараняване в черепната кухина и счупване на външния кондил (израстък) на лявата раменна кост, довело до трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник. Съгласно чл. 383, ал. 1 НПК одобреното от съда споразумение има последиците на влязла в сила присъда и съгласно чл. 300 ГПК е задължително за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Съгласно приетата по делото съдебно-медицинска експертиза е установено, че счупването на външния кондил на лявата раменна кост е довело до трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник, както и че травматични увреждания са причинили значителни по интезитет болки и особени мъки на пострадалия в момента на ударите; непосредствено след побоя пострадалият също е изпитвал значителни по сила болки и страдания, които постепенно са затихвали до пълното им изчезване след приключване на оздравителния процес след около 2-3 месеца. Вещото лице е пояснило, че черепно-мозъчната травма е сериозна, а психично-емоционалният стрес, който е преживял ще остане за цял живот като състояние на изпитван от него страх, уплаха, кошмари; причинените травми могат да доведат до по-ускорено настъпване на болестта на П. и др. подобни. Съдът е приел, че е доказано наличието причинно-следствена връзка между побоя и настъпилото увреждане на здравето на ищеца, както и причинените неимуществени вреди. Видно от показанията на разпитаните по делото свидетели, ищецът е бил много болен след побоя, след ударите цяла нощ викал от болки в главата, очите и ръката и макар, че инцидентът е бил преди 2 години, а през целия период до сега всяка вечер го боляла главата, оплаквал се, че не може да вижда; при удара се счупил слуховия му апарат и купили нов. Същевременно другата група свидетели твърдят, че ищецът е вървял в къщи без патерица, ходил да купува хляб, мелил домати с машинка, боядисвал, къщата си с латекс, всеки ден си пазарувал и разхождал изкарвал кучето си на разходка, но съдът е приел, че тези доказателства не оборват заключението на съдебно-медицинската експертиза относно нанесените телесни повреди, нито констатациите на вещото лице за интензитета и продължителността на претърпените болките и страдания, както и негативното въздействие върху здравето на ищеца за в бъдеще, включително изживеният от него психично-емоционалния стрес. По отношение на оплакванията на ответника за съпричиняване, е прието, че такова възражение не е направено в срока за отговор и е преклудирано, а доводът, че ответникът е бил със затруднено зрение, поради което трудно можел да види случващото се няма връзка с предмета на делото – изпитваните от ищеца болки и страдания. Предвид изложеното, въззивният съд е приел, че с оглед характера и степента на претърпените неимуществени вреди, както и тяхната продължителност справедливият размер на дължимото на ищеца обезщетение е 25.000 лева.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, макар повдигнатите правни въпроси да обуславят решението по делото, но те нямат претендираното значение. Въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че е длъжен да обсъди всички доказателства относно правно релевантните факти, като посочи кои намира за установени и кои за недоказани. Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания и продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки и други страдания и неудобства.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 246/23.02.2018 на Пловдивския окръжен съд по гр. д. № 3056/2017.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.