5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 771
С. 12.07. 2011 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на девети март, две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: З. РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 1314/2010г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. Д. З., Ж. Д. Я. и Д. Д. Т.,чрез пълномощника им адвокат И. П., срещу въззивно решение от 17.03.2010г. по гр.д. № 1210/2009г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решение № 1170/17.04.2007г. на Варненския районен съд. В приложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се сочи, че правните въпроси от значение за изхода на делото, по които се е произнесъл въззивният съд, са за възможността да се придобиват по давностно владение съсобствени имоти, за начина на доказване на тези обстоятелства и въвеждането на ясни критерии за представяне на достатъчно доказателства, които да убедят съда в конкретното намерение за своене от владелците. Въпросите са решавани противоречиво от съдилищата. Прилагат се три решения на ВКС.
Ответникът по касация Д. Т. Я. оспорва касационната жалба в писмено становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 Г. и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение в атакуваната част, е оставено в сила решението на първоинстанционния съд в частта, с която е допусната делба върху единадесет земеделски имота при квоти : 3/6 ид.ч. за Д. Я.; 1/6 ид.ч. за Ж. Я., 1/6 ид.ч. за З. З. и 1/6 ид.ч. за Д. Т., в частта, с която са отхвърлени предявените от З. З., Ж. Я. и Д. Т. инцидентен установителен иск за собственост върху част от процесните имоти – земеделски земи и дворно място с площ 765 кв.м., както и искът за делба, предявен от същите ищци по отношение на описания апартамент.
В. съд е приел, че предмет на делбата са лозе ПИ №07598.25.7, лозе ПИ № 07598.27.99, лозе , представляващо парцел №4, нива ПИ № 07598.84.39, нива ПИ№ 07598.305.143 и ПИ №07598.305.133, дворно място с площ 765 кв.м., съставляващо ПИ№ 07598.302.456, находящи се в землището на [населено място] и апартамент, находящ се в [населено място]. С определение от 26.08.2009г. В. съд е обезсилил първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от ответниците по делото инцидентен установителен иск с правно основание чл.97,ал.1 ГПК /отм./, че са собственици на делбените имоти поради изтекла в тяхна полза придобивна давност, досежно имоти : ПИ № 07598.25.7, № 07598.27.99, № 07598.84.39, № 07598.308.143 и № 07598.302.456 по кадастралната карта на [населено място].
В. съд е приел, че съделителите са наследници на З. Я., поч.1991г. Земеделските имоти, предмет на делбата, са възстановени на наследниците на Я. по реда на ЗСПЗЗ с решения на ПК от 1995г., 1999г. и 2000г. Решенията на ОСЗ са породили конститутивното си действие и легитимират наследниците на бившия собственик като съсобственици на земеделските имоти.Възстановените земи се считат новооткрито наследство и кръгът наследници се определя към момента на настъпване смъртта на наследодателя към 1991г.В случая към момента на възстановяване на земеделските земи съсобственици са Д. Я. и Д. Я. при равни квоти.След смъртта на последния през 2004г. частта му е придобита от преживялата му съпруга и две деца. По отношение на дворното място е прието, че с нот.акт № 88/1974г. наследодателят З. Я. е бил признат за собственик на дворно място с площ 1500 кв.м., ведно с построената в него сграда. С договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 1977г. е прехвърлил на сина си Д. Я. 750 кв.м. ведно с построената сграда. В. съд е приел от правна страна, че макар производството по инцидентния установителен иск да е прекратено в посочената част, то следва да разгледа поддържаното възражение от ответниците правоизключващо възражение за придобивна давност, което е правоизключващо по отношение твърдяната от ищцата съсобственост. По възражението е приел, че за да придобият частите на останалите сънаследници от процесните наследствени имоти, ответниците следва да докажат, че са променили намерението си и от държатели са се превърнали във владелци на общата вещ, отричайки правата на останалите сънаследници.Този факт на промяна в намерението трябва да бъде външно манифестиран и да е доведен до знанието на останалите сънаследници. Това не е установено от събраните по делото гласни доказателства. Обстоятелството, че е налице ползване на имота от страна на ответниците, не изключва по дефиниция правата на останалите съсобственици. Като допълнително съображение въззивният съд е изтъкнал разпоредбата на чл.5,ал.2 ЗВСОНИ относно придобиването по давност на земеделските имоти и предвиденото с нея заличаване на изтеклата давност по отношение на такива имоти към 1997г.Относно дворното място в допълнение е посочено, че от страна на наследодателя на ответниците е налице извънсъдебно признание към 1998г. на правата на ищцата върху имота, поради което до завеждане на исковата молба през 2007г. с оглед разпоредбата на чл.117,ал.1 ЗЗД не може да се приеме, че изтекъл предвиденият в чл.79,ал.1 ЗС десетгодишен срок.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на соченото основание на чл.280,ал.1,т.2 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК.Този въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане. Правният въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело, следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение.Този въпрос трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Така поставените от касаторите правни въпроси за възможността да се придобиват по давностно владение съсобствени имоти, за начина на доказване на тези обстоятелства и въвеждането на ясни критерии за представяне на достатъчно доказателства за намерението за своене, не могат да обусловят допускане касационно обжалване на решението. По въпроса за придобиване от сънаследник идеалните части на друг сънаследник по давност, решаващите изводи на въззивния съд са съобразени с постоянната съдебна практика, в т.ч. приложеното от касатора решение №508/2003г., гр.д.№740/2002г., ВКС, І г.о., съгласно която наследникът, който се позовава на придобивна давност, трябва да докаже не само, че е ползвал имота, но и че е променил намерението си и е владял частите на сънаследниците в изискуемия от закона срок. Тя е съобразена от въззивния съд, който е приел липса на промяна в намерението и демонстрирането му спрямо останалите сънаследници /interversio possessiоnis/. Изводите са направени след обсъждане на доказателствата по делото в тяхната съвкупност с оглед спорните по делото факти, твърденията и доводите на страните при съобразяване практиката на ВКС по прилагане на процесуалните правила, задължаващи съда да обсъди релевантните за спора факти и обстоятелства. Преценявайки материалноправната легитимация на ответниците по релевираното правоизключващо възражение, основано на придобивна давност,въззивният съд е разрешил въпроса по приложение института на придобивната давност и разпоредбата на чл.79 ЗС в съответствие с практиката на ВКС. Другите въпроси в изложението по чл.284,ал.1,т.3 ГПК касаят неизпълнената доказателствена тежест в процеса от самия касатор. Приложените съдебни решения не дават решения по така поставените въпроси в противоречие с приетото от въззивния съд по разпределяне на доказателствената тежест не могат да обосноват допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.280,ал.1 ГПК. Оплакванията за необоснованост на въззивното решение също не обуславят допускане на касационно обжалване, тъй като при въведеното с ГПК/2007г./ касационно обжалване на въззивните решения необосноваността може да бъде само основание за касиране по чл.281,т.3 ГПК на допуснато вече до касационно обжалване въззивно решение поради неправилност, но не и самостоятелно основание за допускане на касационното обжалване, което е предварителен въпрос за селекция на жалбите по реда на чл.288 вр.чл.280,ал.1 ГПК.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. Няма искане за присъждане на разноски за настоящото производство и данни за направени такива от ответниците по касация, поради което този въпрос не следва да бъде разглеждан.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 17.03.2010г. по гр.д. № 1210/2009г. на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: