О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 771
гр.София, 19.11.2018 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на четиринадесети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Светла Димитрова
Членове: Геника Михайлова
Даниела Стоянова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 1604 по описа за 2018 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 21/ 18.01.2018 г. по гр.д. № 829/ 2017 г., с което Окръжен съд – Пазарджик, изменяйки решение 118/ 18.10.2017 г. по гр.д. № 751/ 2017 г. на Районен съд – Панагюрище, е уважил исковете на Д. Г. М. срещу [фирма] с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ, осъдителният – частично.
Решението е обжалвано от ответника по исковете [фирма] с искане да бъде допуснато до касационен контрол поради очевидна неправилност. Касаторът е обосновал основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК с довод, че решението е явно необосновано (квалифицирана форма на касационното основание по чл. 281, т. 3, пр. 3 ГПК).
С определение № 188/ 18.06.2018 г. настоящият състав на Върховния касационен съд е спрял производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК – до приключване на конст.д. № 10/ 2018 г. по описа на Конституционния съд на Република България, образувано по допуснатото до разглеждане искане на тричленен състав на ВКС за установяване на противоконституционност на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.
С решение № 15/ 06.11.2018 г. по конст. д. № 10/ 2018 г. КС на РБ искането на тричленния състав е отхвърлено.Привременната пречка по чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК по делото е отпаднала, а настоящият състав е длъжен да го възобнови.
Касаторът обосновава соченото основание за допускане на касационния контрол със следното: Въззивният съд е приел, че заповедта е незаконна, защото е нарушен чл. 195, ал. 1 КТ. Съгласно чл. 195, ал. 1 КТ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Правилно съдът се е позовал на практиката в решения по чл. 290 ГПК на ВКС, която допуска работодателят да мотивира заповедта за дисциплинарно наказание с препращане към друг документ, стига в него нарушението на трудовата дисциплина да е индивидуализирано. Превратно обаче въззивният съд е обсъдил значението на следните обстоятелства, установени и в решението: 1) в заповедта за дисциплинарно уволнение работодателят е препратил към друг документ; 2) той индивидуализира нарушението на трудовата дисциплина; 3) изпратен е с препоръчано писмо с обратна разписка, но служителят не се е явил да го получи. Въззивният съд е следвало да съобрази, че служителят сам се е поставил в невъзможност да узнае дисциплинарното нарушение, поради което е уволнен. Пренебрегвайки това поведение на служителя, въззивният съд е нарушил грубо правилата на формалната логика, като е приел, че заповедта на отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ. Въведеното касационно основание е също по чл. 281, т. 3, пр. 3 ГПК. Касаторът претендира разноските по делото.
Ответникът по касация Д. М. възразява, че изложението не покрива основанието от чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, а въззивното решение е правилно. Претендира разноски и пред настоящата инстанция.
Настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че решението е очевидно необосновано по смисъла на понятието „очевидна неправилност“ по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, когато въззивният съд е нарушил грубо правилата на формалната логика. Обжалваното решение има твърдяното съдържание, но приетото от съда съответства на формалната логика. Заповедта за дисциплинарно наказание е писмено изявление на работодателя с адресат санкционирания работник или служител (чл. 195, ал. 1 КТ). Чл. 195, ал. 3 КТ сочи момента, от който дисциплинарното наказание се смята за наложено: от връчването на заповедта или от деня на нейното получаване, когато е изпратена с препоръчано писмо с обратна разписка. Чл. 195, ал. 3 КТ провежда общо за обективното материално право, а то важи за действието на всяко писмено изявление с адресат – с фактическото предоставяне на документа на адресата (чл. 14, ал. 1 ЗЗД). Действително в решения на ВКС по чл. 290 ГПК се приема за допустимо работодателят да препрати в заповедта за дисциплинарно наказание към друг документ, индивидуализиращ нарушението на трудовата дисциплина. Тези решения на ВКС обжалваното цитира. В тях се приема също, че този документ също трябва да е връчен на работника или служителя най-късно с връчването на заповедта за дисциплинарното наказание. Обяснението е, че нормативното изисквания за реквизитите на заповедта по чл. 195, ал. 1 КТ обезпечават правото на защита на санкционирания работник или служител. В противоречие с правилата на формалната логика е не въззивното решение, а становището на касатора, че заповедта за дисциплинарно наказание, респ. документът към който работодателят е препратил, за да удовлетвори изискванията на чл. 195, ал. 1 ГПК, са връчени и „когато работникът или служителят сам се е поставил в невъзможност да получи пощенската пратка“. Заявеното основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК липсва, включително поради това, че настоящият състав не установи след служебна проверка грубо нарушение на материалния закон или допуснато грубо нарушение на съществени процесуални правила.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на касатора – ответник по исковете, следва да се поставят разноските, сторени от ответника по касация в настоящото производство.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр.д. № 1604/ 2018 г. по описа на ВКС, Гражданска колегия, Трето отделение.
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 21/ 18.01.2018 г. по гр.д. № 829/ 2017 г. на Пазарджишки окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на Д. Г. М. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 500 лв. – разноски пред ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.