О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 771
ГР. С., 22.11.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 7.11.16 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Иванова т.д. №61329/16 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Г. А. срещу въззивното решение на Апелативен съд С. по гр.д. №3564/15 г. в отхвърлителната му за иска част и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен в размер на 84 000 лв., ведно със законната лихва и съответните разноски и е отхвърлен за разликата до пълния размер от 120 000 лв. предявеният от касаторката срещу ЗК [фирма] пряк иск по чл.226 КЗ, отм. – за обезщетяване на неимуществените вреди на ищцата от смъртта на дъщеря й Е. И., настъпила на 16.04.11 г. при ПТП, причинено от водача на застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” при ответника автомобил.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторката се позовава на чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Сочи, че по въпроса от предмета на спора: Достатъчно ли е да бъде установено, че пострадалият е пътувал в автомобил, управляван от алкохолно повлиян водач, за да бъде намалено определеното застрахователно обезщетение или при съмнение, че пътникът е възприел наличието на алкохолно опияняване, обезщетението не следва да бъде намалявано? – въззивното решение противоречи на ТР №1/2015 г. на ОСТК, т.7 и на р. по т.д. №596/12 г. на второ т.о. на ВКС.
Соченото противоречие не се установява: С ТР №1/15 г. на ОСТК, т.7 е прието, че е налице съпричиняване на вредата, когато пострадалото лице е пътувало в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол над законоустановения минимум, ако този факт му е бил известен. В мотивите на ТР е пояснено, че на установяване във всеки конкретен случай подлежи дали поведението на пострадалия е рисково и дали той е допринесъл за собственото си увреждане. Това поведение, изразяващо се в поемане на предвидим и реално очакван риск или в неоправданото му игнориране, съставлява обективен принос, който е противоправен и е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат, последица от ПТП.
Дъщерята на ищцата е пътувала в катастрофиралия автомобил. Употребата на алкохол от водача на автомобила, нейната степен и известност за пътниците е установена от съдебно – медицинската експертиза /СМЕ/ и показанията на св. К.. СМЕ е установила 2,26 промила концентрация на алкохол в кръвта на водача на автомобила Пл. К., отговаряща на средна степен на алкохолно опиянение, и е характеризирала видимите белези на това опиянение – от сънливост до афект, ведно с нарушения в мисловната дейност, съобразителността и вниманието. Конкретно за случая тези признаци са установени от разпита на св. К. – по време на пътуването водачът К. се скарал със своя близка по телефона и станал агресивен, управлявал автомобила с висока скорост / преди удара 145 км./ч., а в момента на удара 135 км./ч., видно от комплексната медико автотехническа експертиза/; малко преди удара водачът заспал на волана, затова не възприел адекватно пътната обстановка и не могъл да намали високата скорост до безопасната от 30 км./ч. преди края на магистралата. При тези данни съответен на задължителната практика на ВКС е изводът на въззивния съд, че пътувайки в автомобил, управляван от видимо алкохолно опиянен водач, пострадалата е имала рисково поведение, с което е допринесла за собственото си увреждане. Това поведение е неин обективен принос, който е противоправен и в пряка причинна връзка с вредоносния резултат.
Въззивният съд не е приел, че съпричиняването на вредите се дължи на липса на предпазен колан при пострадалата. Затова соченото от касатора решение по чл.290 ГПК по т.д. №596/12 г. е неотносимо към решаващите изводи на АС за намаляване на обезщетението, поради съпричиняване на вредите от страна на пострадалата.
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на въззивното решение на Апелативен съд С. по гр.д. №3564/15 г. от 2.02.16 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: