О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 771
София, 23.11.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 753 по описа за 2012 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез главен юрисконсулт М. Д. срещу решение от 21.04.2011 г. на Софийски градски съд /СГС/, ІV В отделение по в.гр.д. № 1236/2011 г., изменено в частта за разноските с определение от 06.06.2012 г. на същия съд.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основание за допускане на касационно обжалване касаторът сочи хипотезите на чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – [фирма] оспорва допускането на касационната жалба и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Софийски районен съд /СРС/ е предявен иск от [фирма] срещу [фирма] по чл.10 от CMR. Искът е уважен от СРС, чието решение е отменено от СГС и е постановено друго, отхвърлящо иска със законните последици. СГС е приел, че [фирма] е предявил иск на основание чл.10 от CMR и претендира заплащане на допълнителни разноски от 5846.25 евро във връзка с изпълнение на спедиционен договор, сключен между него и [фирма] за извършване на международен превоз на стоки с лихва за забава. Според СГС следва да се приеме на основание законовата презумпция на чл.9.2 от CMR, че при липса на вписани в товарителницата възражения от превозвача, стоката и опаковката са били в добро състояние при натоварването. Въззивният съд е приел още, че от събраните по делото доказателства не се установява да е налице недостатък на опаковката, който да не е могъл да бъде разкрит при обикновен преглед, поради което допълнителните разноски да се възложат на изпращача. По тези съображения предявеният иск е отхвърлен, като решението на СГС е изменено в частта за разноските с определение от 06.06.2012 г. на същия съд.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай касаторът формулира два въпроса по чл.280 ал.1 ГПК, които в този си вид не са обусловили изхода на спора, тъй като са извън доводите и възраженията на страните и приетата от СГС фактическа обстановка. Първият въпрос е свързан с характера на сключения между страните договор – въпрос, по който страните не са спорели никога, твърдели са, че договорът между тях е спедиционен. Вторият въпрос е свързан с понятието недостатък и видимото състояние на опаковката, но както е формулиран също не е обусловил изхода на спора. В случая СГС е приел, че при липсата на възражение в товарителницата и съгласно чл.9 т.2 от CMR стоката и опаковката са били в добро състояние при натоварването. Следователно и така поставеният втори въпрос не е обсъждан в този му вид от СГС и не е обусловил изхода на спора.
При непоставен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, обусловил изхода на спора, не е налице и твърдяното противоречиво разрешение по такъв въпрос от представени съдебни решения, постановени при друга фактическа обстановка. Не е налице и допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Искането на самия касатор за разширително тълкуване на разпоредбата на чл.10 от CMR, което да е в съответствие с желания от него резултат по спора, не обуславя наличие на някоя от хипотезите на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС/.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на СГС.
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски на ответната страна, макар да са поискани такива в писмения отговор, поради липса на доказателства тази страна – [фирма] да е направила разноски пред настоящата инстанция, извън направените и присъдени разноски с определението от 06.06.2012 г. на СГС.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 21.04.2011 г. на Софийски градски съд, ІV В отделение по в.гр.д. № 1236/2011 г., изменено в частта за разноските с определение от 06.06.2012 г. на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.