4
Определение на ВКС, ГК, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 771
[населено място], 24.10 2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети октомври, през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. ч.гр.д. № 6152 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. К. И. от [населено място], област Стара З., Ж. И. Ж. и С. Д. С., и двамата от [населено място] и М. Ж. И. – Т., живущ в [населено място], Австралия, чрез пълномощника си адв. С. Д. от АК-Стара З. срещу определение № 139 от 08.04.2014 г. по гр.д. № 1493/2014 г. на Първо гражданско отделение на Върховния касационен съд, с което е оставена без разглеждане молбата им на основание чл. 304 ГПК за отмяна на влезлите в сила решение от 18.02.1998 г. по гр.д. № 2845/1995 г. на Старозагорския районен съд и решение № 206 от 04.04.2006 г. по гр.д. № 143/2002 г. на Старозагорския районен съд.
Частните жалбоподатели молят да се отмени обжалваното определение в частта му, с която е оставена без разглеждане молбата им за отмяна на решение № 206 от 04.04.2006 г. по гр.д. № 143/2002 г. на Старозагорския районен съд, по съображения изложени в частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа жалбата и провери определението, чиято отмяна се иска.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да остави без разглеждане молбата за отмяна по чл. 304 ГПК на влезлите в сила решения, съставът на Първо гражданско отделение на Върховния касационен съд е приел, че същата е процесуално недопустима, тъй като молителите нямат качеството на трети лица по см. на 304 ГПК, по отношение на които влезлите в сила решения, чиято отмяна се иска, разпростират своята сила на пресъдено нещо, тъй като те са постановени по искове, с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ и иск за делба, предявени между наследниците на Р. И. Р., а молителите се явяват наследници на Ж. И. Т.. Приел е, че легитимирани да искат отмяна по чл. 304 ГПК не са всички трети лица, а само тези, които имат право на иск по делото като участници в неделимото спорно правоотношение, поради което биха били необходими другари, ако са били конституирани като страни по делото като в случая тази предпоставка не е налице. Тъй като молителите нямат качеството на наследници на наследодателя Р. Р., те не са легитимирани да участват в спор между наследниците му за това, дали имотите са принадлежали на този общ наследодател към момента на обобществяването им в кооперативното стопанство, или на някои от неговите низходящи. На същото основание не са могли да бъдат конституирани като страни в производство по иска за делба на имотите, останали в наследство от същия наследодател, а на следващо място съсобствениците са обикновени другари в отношенията по повод защита на правото на собственост върху общите имоти, а не необходими другари. Записването на описаните четири имота, възстановени на наследниците на Ж. Т., като имоти на наследниците на Р. Р., е резултат на допусната грешка поради сходство в имената на едни от наследниците на тези двама наследодатели – Р. Р. е оставил за наследник И. Ж. И., роден през 1943 г. и починал 1997 г., а Ж. Т. е оставил за наследник И. Ж. И., роден през 1935 г. Породеният от това спор за собственост към минал момент между наследниците на Р. Р. и Ж. Т. е разрешен с влязло в сила решение по гр. д. № 1593/2010 г. на Старозагорския районен съд като това решение е основание по чл. 14, ал. 7а ЗСПЗЗ за наследниците на Т., сега молители, да поискат от общинската служба по земеделие да промени лицата, в чиято полза е издадено решението за възстановяването им.
Определението е правилно.
П. институт на отмяната на влезли в сила съдебни решения е извънреден способ за защита срещу правните последици на едно незаконосъобразно съдебно решение, с което се създава положение на непререшаемост по същество на съдебния спор основано на силата на пресъдено нещо като последица от влизането в сила на акта. Съгласно нормата на чл. 304 ГПК отмяна на решението може да иска лицето, спрямо което решението има сила, независимо, че то не е било страна по делото/ чл. 216, ал. 2 ГПК/. Като препраща към нормата на чл. 216, ал. 2 ГПК законодателят свързва приложението й с института на необходимото другарство. Разглежданият случай не е такъв. По смисъла на чл. 304 ГПК правото на отмяна принадлежи на третото лице, което разполага с право на иск по делото като участник в неделимо правоотношение, с оглед на което би имало качеството на необходим другар в случай, че би било конституирано като страна в процеса. По този начин законът обезпечава правото му на участие в разглеждането на делото, от което третото лице е било лишено, като се възобновява неговото разглеждане с участието на това лице като главна страна. В този смисъл може да иска отмяна на влязлото в сила решение само това трето лице, което е обвързано от силата на пресъдено нещо, формирана от решението и което не разполага с друг ред да защити правото си, засегнато от това решение. Необходимо другарство е налице при неделимост на спорното правоотношение, при която хипотеза всеки от другарите има право на защита на спорното правоотношение, което по отношение на тях се явява единно и неделимо. В конкретния случай молителите не са страна по делата, решенията по които са предмет на молбата за отмяна. Те не са и трети лица по см. на чл. 304 ГПК, тъй като не се явяват необходими другари по споровете с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ и делба между наследниците на Р. Р. относно процесните земеделски имоти и тъй като те не се явяват лица, в чиято правна сфера рефлектират правните последици от влезлите в сила решения, чиято отмяна се иска, правилен е изводът на съда в обжалваното определение, че те не са легитимирани да искат отмяната им на основание чл. 304 ГПК, поради което подадената молба за отмяна и по отношение на влязлото в сила решение № 206 от 04.04.2006 г. по гр.д. № 143/2002 г. на Старозагорския районен съд в производството по делба между наследниците на Р. Р., се явява процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
По изложените съображения, частната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение като правилно, следва да бъде потвърдено.
С оглед на горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 139 от 08.04.2014 г. по гр.д. № 1493/2014 г. на Първо гражданско отделение на Върховния касационен съд, с което е оставена без разглеждане молбата на М. К. И. от [населено място], област Стара З., Ж. И. Ж. и С. Д. С., и двамата от [населено място] и М. Ж. И. – Т., живущ в [населено място], Австралия, всички като наследници на Ж. И. Т., на основание чл. 304 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение № 206 от 04.04.2006 г. по гр.д. № 143/2002 г. на Старозагорския районен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :