О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 771
София, 24.09.2012г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети септември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 475/2012 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. И. К. и И. Р. К. срещу въззивно решение №9 от 06.03.2012г. на ОС Силистра, постановено по в.гр.д.№ 7/2012г. С това решение е отменено решение № 637/15.12.2011г., постановено по гр.д. № 1381/2011г. по описа на СРС, като вместо това е постановено ново, с което е признато за установено по отношение на Т. И. К. и И. Р. К., двамата от [населено място], че П. М. П., от [населено място], има право да ползва безвъзмездно докато е жив следния недвижим имот: апартамент № 11, с идентификатор 66425.501.8616.2.11, находящ се в [населено място], [улица], ет.4, построен в сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор 66425.501.8616, състоящ се от кухня, стая и сервизни помещения, с обща застроена площ от 45.72 кв.м., ведно с избено помещение № 11, както и 2.33 % ид.части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху държавно дворно място, при съседи: по нотариален акт-Велико В., Д. З. и Б. Т., а по схема: на същия етаж-имоти с идентификатори 66425.501.8616.2.10 и 66425.501.8616.2.12, под обекта – имот с идентификатор 66425.501.8616.2.8 и над обекта – имот с идентификатор 66425.501.8616.2.14. Т. И. К. и И. Р. К. са осъдени да заплатят на П. М. П. сумата от 75 /седемдесет и пет лева/ лв. – разноски по делото.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон – основание за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи, че с решението въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос . Сочи се и това, че разрешеният от съда материалноправен въпрос се свежда до “начина, по който следва да се прилага чл.59 ал.3 ЗС”,чието разрешаване в практиката на съдилищата е противоречиво. Касаторите се позовават на решение на СГС от 10.03.2009г., постановено по гр.д.№3432/2007г.
Ответната страна – П. М. П., взема становище ,че не са налице основания за допустимост на касационното обжалване и за неоснователност на касационната жалба.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване , Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, съобрази следното:
Производството е образувано по предявен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК във връзка с чл.56 ал.1 ЗС.
За да отмени първоинстанционното решение, с което този иск е отхвърлен като неоснователен, и да уважи ищцовата претенция, въззивният съд е приел ищецът има право да ползва безвъзмездно процесния недвижим имот докато е жив, както и, че това право не е погасено при условията на чл.59 ал.3 ЗС – поради неупражняването му в продължение на пет години. Обосновал е извода си с това, че след отчуждаване на имота с НА № 28 / 28.08.2002г. ищецът ,който е запазил правото си на ползване пожизнено, не се е дезинтересирал от имота и го е ползвал непрекъснато. След анализ на доказателствата е прието, че не е установено носителят на правото на ползване да не го е упражнявал за период от пет години. Посочено е и това, че правото на ползване включва правото да се използва лично вещта съобразно нейното предназначение и по начин да не се променя съществено.Правото да се ползва лично не означава непременно ползвателят да живее в имота постоянно и приоритетно- нещо повече – разполага и с възможността да предоставя другиму упражняването на това право възмездно или безвъзмездно.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
Изложението не съдържа изобщо формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Същото не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, поради липса на ясно и точно формулирани въпроси. Съдържанието на изложението, представлява неуспешен опит за формулиране на въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като формулировката е бланкетна и преповтаря по същество касационните основания, визирани в жалбата и относими към преценката за обоснованост и правилност на решението, която е извън обхвата на производството по чл.288 ГПК – доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на въззивното решение подлежат на преценка в производството по чл. 290 от ГПК, а не в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК. В този смисъл са и указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, в което е проведено ясно разграничение между двете групи основания – основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване и основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Следва да се има предвид, че е недопустимо съдът сам да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид. Извличането на въпросите от съда би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на правен въпрос /материалноправен или процесуалноправен/ води до необсъждане на въпроса за наличие на хипотезите по точки 1-3 от чл.280 ал.1 ГПК.
Въпреки това следва да се посочи и това, че в процесния случай не са налице и специфичните изисквания на закона за допускане на касационно обжалване. Не е налице противоречиво решаване от съдилищата на въпроса по приложение нормата на чл.59 ал.3 ЗС. Следва да се има предвид, че основанието по чл.280 т.2 ГПК е налице и въпросът е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК. Когато обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие с уеднаквената вече практика, то не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, независимо от наличието на влезли в сила съдебни решения, даващи противоречиво разрешение на същия правен въпрос.
В случая приложеният съдебен акт е неотносим , тъй като не съдържа изразено становище по поставения въпрос. В същия действително е изразено становище , че с изтичане на посочения в чл.59 ал.3 ЗС давностен срок правото на ползване се погасява, но крайният резултат е обусловен от конкретиката на спора и събраните доказателства и следователно не обуславя наличие на противоречивото му разрешаване в твърдения от касаторите смисъл.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №9 от 06.03.2012г. на ОС Силистра, постановено по в.гр.д.№ 7/2012г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: