2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№. 771
гр. София, 29.10.2012 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 12 октомври, две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №432/12 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на процесуалния пълномощник на И. М. И. и С. Б. Д. от [населено място] срещу решение № 24/26.01.2012 г. на ВТАС постановено по в.т.дело №281/2011, с което е потвърдено първоинстанционното решение на ОС-Плевен постановено на 25.07.2011 г. по т.д. № 22/2011 г., с което е уважен искът на [фирма]- С. срещу [фирма]-гр.П. и двамата касатори с правно основание чл.422 ГПК като е признато за установено съществуването на вземане в размер на 83 459,83 лева на ищеца срещу тримата ответници основано на запис на заповед от 30.11.2009 г. изд. от [фирма]-гр.П. и авалиран от И. М. И. и С. Б. Д. , ведно със законната лихва и разноските в заповедното производство.
В касационната жалба се излагат оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество в насока уважаване на иска.
Ответната страна в писмен отговор на касационната жалба изразява становище за недопускане до касационно обжалване и неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и отговаря на предпоставките на чл.280 ал.2 ГПК, намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд приема, че от заключението по счетоводната експертиза се установява наличието на вземане на ищцовото дружество срещу ответното в размер на 83 459,83 лева въз основа на двустранно осчетоводени фактури в счетоводствата и на двете дружества, които са отразени и в дневниците за „покупки”, съответно „продажби”. По делото е приет и договор за спогодба сключен на 06.06.2010 г. между двете дружества, с който е определен общият размер на вземанията на ищеца към ответника на 83 460 лева с падеж 15.07.2010 г.. Процесният запис на заповед е издаден на 14.04.2010 г. , което заедно с констатацията, че размерът на дължимата сума по него съвпада с тази по каузалното правоотношение навежда решаващия състав на извода,че процесната ценна книга е издадена именно за да гарантира изпълнението на ответното дружество по каузалното правоотношение. Записът на заповед е авалиран от двамата ответници –физически лица, които следва да отговарят по него, съгласно специалната отговорност на авалиста в чл. 485 ал.1 ТЗ. Съдът приема, също така, че дописването на датата на падежа не опорочава формално ценната книга. Отделен е въпросът, че дори и да нямаше падеж, то ще е приложима разпоредбата на чл. 536 ал.2 ТЗ-ще се счита платим на предявяване. Ето защо, при положение, че подаденото заявление по чл.417 ГПК замества предявяването, то това санира евентуално дописания в записа на заповед, без знанието на издателя падеж.
В самата касационна жалба са изложени основанията за допускане на касационно обжалване и от страна на жалбоподателя се поставят като обуславящи изхода на спора въпросите за това: 1. следва ли съдът да обсъжда каузалното правоотношение, във връзка с което е възникнала абстрактната сделка 2. за редовността на ценната книга, с оглед дописания падеж в нея и 3. за задължението на авалистите, съобразно разпоредбата на чл. 147 ал.1 ЗЗД . Навеждат се основанията по чл.280 ал.1, т.1-т.3 ГПК по тези въпроси. Прилагат се копия от актове на съдилищата постановени по реда на отменения ГПК.
За да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК, следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. По тези законови критерии първите два от така поставените въпроси са съотносими към предмета на спора, но спрямо тях не са налице допълнителните селективни основания по чл.280 ал.1 ГПК за допускане до касация: по първия:съдът е изследвал каузалното правоотношение във връзка , с което е издаде записът на заповед и следователно е действал съобразно задължителната за съдилищата практика на ВКС формирана по реда на чл.290 ГПК: Р №149 от 05.11. 2010 г. по т.д. №49/2010 г. на ВКС, І т.о. , Р №102/25.07.2011 г. по т.д. № 672/2010 на ВКС, ІІ т.о. и много други/. Относно дописването от трето лице на датата на падежа в ценната книга, решаващият състав е изложил подробни мотиви, в които се основава на приложението на цитираната в тях ясна и недвусмислена разпоредба на чл. 536 ал.2 ТЗ, която не се нуждае от тълкуване. Третият въпрос за отговорността на поръчителите в хипотезата на чл.147 ал. 1 ЗЗД е несъотносим към предмета на спора, доколкото двамата жалбоподатели са авалирали записа на заповед и в този смисъл отговорността им се основава на специалната уредба на отговорността на авалиста в чл. 485 ал.1 ТЗ, която изключва цитираната обща разпоредба за отговорността на поръчителите по ЗЗД.
По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване
С оглед изложеното, ВКС, Второ т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 24/26.01.2012 г. на ВТАС постановено по в.т.дело №281/2011.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.