О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 771
София, 29.12.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 18.11.2014 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 2727 /2014 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Н. агенция за приходите, със седалище [населено място] против въззивното решение на Варненския апелативен съд № 125 от 15.05.2014 год., по в.т.д.№ 110/ 2014 год., с което е потвърдено решение № 29 от 07.01.2014 год. на Варненския окръжен съд за прекратяване на производството по несъстоятелност на [фирма]-/н/ на основание чл.735, ал.1 т.2 ТЗ, заличаване на търговеца – ЮЛ, на основание чл.735, ал.2 ТЗ и за прекратяване правомощията на синдика.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила поради което се иска отмяната му и постановяване на решение по същество на спора от касационната инстанция.
Позовавйки се на разпоредбата на чл.632 ТЗ касаторът изразява несъгласие с извода на въззивния съд за наличие на предпоставките на чл.735, ал.1, т.2 ТЗ, като счита,че в случая не са съобразени данните му за притежавано от търговското дружество – длъжник имущество с балансова стойност от 153 000 лв., върху което по реда на ДОПК са наложени обезпечителни мерки, останало нереализирано от публичния изпълнител, което обуславя приложението на чл.632, ал.5 ТЗ.
В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят се позовава на предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото въпроси на материалното право: 1.”Следва ли при констатирана от страна на синдика липса на имущество, което предполага открито производство по несъстоятелност да се дерогира хипотезата на чл.632, ал.5 ТЗ и да се постанови решение за прекратяване и заличаване на дружеството –длъжник по реда на чл.735, ал.1 ТЗ, вместо по чл.632, ал.4 ТЗ ?” и 2. ”Налице ли са предпоставки за постановяване на решение по чл.735 ТЗ в случаите, в които в хода на производството по несъстоятелност синдикът е констатирал липса на имущество, което да бъде осребрено за удовлетворяване вземанията на кредиторите?”.
Ответникът по касационната жалба не е заявил становище в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на касационен контрол въззивен съдебен акт и е процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното решение на Варненския окръжен съд, с което е прекратено производството по несъстоятелност на [фирма] и на осн. чл.735, ал.2 ТЗ е постановено заличаване на дружеството – длъжник, като търговец, Варненският апелативен съд е приел за доказани предпоставките на чл.735, ал.1, т.2 ТЗ – масата на несъстоятелността е изчерпана, като не е останало неосребрено имущество на длъжника. По отношение твърдението на Н. за наличие на такова имущество, състоящо се от движими вещи, предмет на наложено обезпечение за публично вземане на длъжника, нереализирано по реда на ДОПК и подлежащо на реализация в производството по несъстоятелност въззивният съд е счел, че доколкото посочените движими вещи не са индивидуализирани, не фигурират в счетоводните записвания на търговското дружество и са с неустановено към момента местонахождение, то твърдението, за което доказателствената тежест е била на твърдящия го кредитор, е недоказано в процеса, поради което е отречена и основателността му.
Съобразени решаващи мотиви в обжалвания въззивен съдебен акт позволяват да се приеме,че само вторият от поставените въпроси притежава правната характеристика на обуславящ по смисъла на задължителните указания в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, поради което обосновава наличието на общата главна предпоставка за достъп до касация.
Неоснователно по отношение на същия е поддържаното селективно основание.
Съгласно т.4 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС критерият за селекция по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК би бил налице тогава, когато се касае за приложение на законова норма, по която липсва съдебна практика, респ. тази практика, макар и непротиворечива, е неправилна или създадена при други обществено икономически условия следва да бъде изоставена, както и когато приложимата разпоредба е неясна, вътрешно противоречива и се налага корективно и тълкуване за изясняване на съдържанието и. Тези изисквания в настоящия случай не са осъществени. Разпоредбата на чл.735, ал.1, т.2 ТЗ, с която законодателят е установил като хипотеза за прекратяване на производството по несъстоятелност изчерпване на масата на несъстоятелността е ясна, а прилагането и не създава затруднения в практиката на съдилищата, поради което липсва основание за приложението на визираното селективно основание – допълнителна процесуална предпоставка за допускане на касационното обжалване.
Само за пълнота на изложеното следва да се допълни, че според формираната по приложението на чл.735, ал.1 ТЗ съдебна практика, която е трайно непротиворечива и с която въззивният съд изцяло се е съобразил, като е приел, че в задължение на съда по несъстоятелността е да прецени дали в тази фаза на производството по несъстоятелност съществува възможност за попълване масата на несъстоятелността, самото очакване да бъде открито някакво неизвестно имущество на длъжника, или на имущество, което не е в достатъчна степен индивидуализирано, вкл. относно местонахождението му и лицето, в чието държане се намира, не е достатъчно, за да обоснове правен извод за продължаване на производството по несъстоятелност.
Що се касае до първия от формулираните от касатора въпроси, то той освен, че не е бил предмет на разглеждане от въззивния съд, поради което и не попада в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК е и въобще неотносим, с оглед конкретната фаза на производството по несъстоятелност и предмета на същата – арг. от чл. 632 ТЗ.
Всъщност чрез така поставения въпрос, касаторът оспорва материалната законосъобразност на обжалваното въззивно решение и обосноваността на преценката на решаващия съд, че при така събраните по делото доказателства масата на несъстоятелността е изчерпана, които, обаче, като относими към правилността на обжалваното решение, не подлежат на обсъждане в производството по чл.288 ГПК.
Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския апелативен съд № 125 от 15.05.2014 год., по в.т.д.№ 110/ 2014 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: