О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 771
[населено място], 30.11. 2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова ч.т.д. № 461/2012 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.4 ГПК и е образувано по частна жалба на „Профилактика, рехабилитация и отдих” ЕАД – София чрез юрисконсулта М. Д. срещу определение от 12.04.2012 г. по в.гр.д.№5588/2011 г. на СГС, въззивно отделение, ІV Д състав, с което в полза на жалбоподателя са присъдени за въззивното производство разноски / юрисконсултско възнаграждение/ в размер на 594,44 лв. Според жалбоподателя, съдът не е присъдил пълния размер възнаграждение по Наредба №1 от 9.07.2004 г., за минималния размер на адвокатските възнаграждения.
Ответникът [фирма], не заявява становище по допустимостта и основателността на частната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, но същата е процесуално недопустима.
СГС в производството по чл.248, ал.1 ГПК е присъдил в полза на частния жалбоподател претендираните във въззивното производство разноски – юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.248, ал. 3 ГПК определението за разноски подлежи на обжалване, по реда по който подлежи на обжалване решението. Не подлежат на обжалване решенията на въззивните съдилища по дела с цена на иска до 10 000 лв. по търговски дела /чл.280, ал.2 ГПК/. В случая предмет на разглеждане по делото е отрицателен установителен иск за вземане, произтичащо от договор за наем между търговци, с цена на иска 8611 лв. Търговския характер на сделката /чл.286, ал1 ТЗ/ определя характера на делото като търговско. Цената на иска е определена от ищеца с подаване на искова молба, а в случая тя е до 10 000 лв. С постановяване на решението от 1.12.2011 г. от СГС е изчерпан инстанционния контрол по исковата молба на [фирма] – [населено място]. Обстоятелството, че в решението на въззивния съд е указано, че решението подлежи на обжалване, не създава за страните право на последващ инстанционен контрол.
В заключение, след като не подлежи на инстанционно обжалване, въззивното решение, няма да подлежи на инстанционен контрол и определението на СГС на основание чл. 248, ал.3 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на „Профилактика, рехабилитация и отдих” ЕАД – София срещу определение от 12.04.2012 г. по в.гр.д.№5588/2011 г. на СГС, въззивно отделение, ІV Д състав.
Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от датата на връчване на съобщението пред друг тричленен състав на ВКС, ТК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: