О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 771
София, 21.07.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на четиринадесети юли , две хиляди и десета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 152/2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на В. Н. Н. чрез пълномощника й адв. Кирил Н. и „П” А. , гр. С. срещу Решение по гр.д. № 2673/2008 год. на СГС, ВК, ІІ „В” състав, с което е оставено в сила решението на Софийски районен съд, 66-ти състав, с което „П” А. , гр. С. е осъден да заплати на В. Н. Н. от гр. Т. сумата от 15 000лв. , представляваща обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука , осъществила се на 02.05.2007 год., ведно със законната лихва от 02.05.2007 год. до окончателното плащане като за разликата над тази сума до претендирания размер от 50 000 лв., иска е отхвърлен.
Петрол” А. , гр. С. обжалва решенето в неговата уважителна част, а В. Н. Н. – в неговата отхвърлителна част .
В касационните жалби и на двете страни се правят оплаквания за нарушение на материалния закон и по- конкретно на принципа за справедливост, залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение.
„П” А. гр. С. моли решението да бъде изменено като присъденото обезщетение бъде намалено без да сочи конкретен размер на дължимото според него обезщетение.
В. Н. Н. моли решението в неговата отхвърлителна част да бъде отменено и вместо него да се постанови ново решение , с което предявеният иск да бъде уважен в пълния претендиран размер от 50 000 лв.
И двете страни не са взели становище по касационната жалба на противната страна.
В представените към касационните жалби изложения на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.1,т.3 ГПК и двамата касатори като материално правен въпрос сочат този относно спазването принципа за справедливост, регламентиран в чл.52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди.
Касаторът „П” А. сочи, че с въззивното решение този въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС , както и че въпросът се решава противоречиво от съдилищата – основания за допустимост по чл. 280,ал.1,т.1 и 2 ГПК. В подкрепа на тезата си представя копия от решения по кас. гр.д. №1126/2007 год. на САС, ГК, 1-ви състав, решение по въз. гр.д. №427/2007 год. на САС, ГК, 1-ви състав и решение по гр.д. № 875/2001 год. на ОС, гр. Б.. Доколкото касаторът не се позовава на практика на ВС и ВКС, която има задължителен характер, основанието, на което същият иска допускане на касационното обжалване следва да се квалифицира по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК /виж т. 2 и 3 от ТР№1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС/ .
Касаторката В. Н. Н. счита, че с обжалваното решение посочения въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата и е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото. / основания по чл. 280,ал.1, т.1,2 и 3 ГПК/.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Касационните жалби са подадени в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбите , обусловени от тяхната редовност, при въведената факултативност на касационното обжалване, за да се допусне такова, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания, регламентирани в чл. 280 ГПК. На първо място жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор , да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото.
В случая посоченият и от двамата касатори въпрос няма характеристиката на правен въпрос.
Въпросът за правилното приложение на принципа за справедливост при определяне размера на обезщетение за неимуществени вреди за всеки отделен случай е въпрос фактически. Това е така , доколкото справедливото обезщетение се определя въз основа на конкретните данни във връзка с увреждането и неговите последици. За това не може да има единен критерий за справедливо обезщетение. Един и същи размер на обезщетение в една хипотеза може да е занижен , а в друга , с оглед конкретните данни да се явява завишен, като и в двата случая принципът за справедливо обезщетяване няма да е спазен. С оглед на това въпросът за справедливото обезщетение не може да бъде разглеждан като общ правен въпрос, решен в контекста на конкретното дело.
Непосочването на правен въпрос по чл. 280,ал.1 Г|К според ТР №1 на ОСГКТК т. 1 е достатъчно основание касационното обжалване на въззивното решение да не бъде допуснато, поради което не се налага обсъждането на посочените от страните специални основания по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК.
Мотивиран от горните съображения Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение по гр.д. № 2673/2008 год. на СГС, ВК, ІІ „В” състав както по касационната жалба на „П” А. , гр. С., така и по касационната жалба на В. Н. Н. .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: