О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 771
София, 12.08.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети юли, две хиляди и девета година в състав:
Председател: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 414/2009 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на С. Р. С., гр. Х., срещу въззивно решение от 27.11.2008г. по гр. дело № 232/2008г. на Хасковския окръжен съд.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на касаторът сочи, че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуален въпрос в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК – основание за допускане на касационно обжалване. Съдът се е произнесъл по положителен установителен иск с правно основание чл.97, ал.1 ГПК/отм./ и не е допуснал по реда на чл.116 ГПК /отм./ предприетто от касаторите в съответствие с процесуалните правила изменение на иска от положителен в отрицателен. Решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС – ТР № 1/17.07.2001г. Въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Налице са предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по отношение на въпроса по приложение разпоредбата на чл.10, ал.13 ЗСПЗЗ и чл.5, ал.2 ЗВСОНИ. Изводите противоречат на ТР № 6/2005г., ОСГК относно тълкуване на понятието „предоставяне на трети лица”. Поставя се и въпрос, решен в хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК по отношение косвения контрол за законосъобразност, който извършва съдът по отношение на акта на ОСЗ, постановен в административната процедура по възстановяване правото на собственост.
Ответниците по касация Я. Г. В., Е. М. В., И. Г. В. и И. Г. Я., не изразяват становище.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е оставено в сила решение №878 от 20.02.2008г. по гр.д№ 559/2007г. на Хасковския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от С. Р. С. против Я. Г. В., Е. М. В., И. Г. В. и И. Г. Я. иск с правно основание чл.97, ал.1 ГПК – за установяване, че ищецът е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. Х., м.”К” /подробно описан/.
Въззивният съд е приел, че процесният имот е бил предоставен от ТКЗС на дядото и бабата на ищеца за ползване през 1972г., като в него имало построена постройка, представляваща една стая. Те отстъпили ползването на ищеца, който необезпокоявано владял имота за периода 1992г. – 2007г. Той се снабдил с констативен нотариален акт № 4/2002г. за собственост по давностно владение. С констативен нотариален акт № 62/2004г. по обстоятелствена проверка ответниците също са признати за собственици на имота. Те са наследници на Я. В. С решение от 2003г. ОСЗ на наследниците на Я. В. са възстановени земеделски земи в м.”К”, измежду които и нива от 6.2 дка, попадаща в терен по параграф 4 ЗСПЗЗ. С решение №1320/1998г. на комисията по земята е постановен отказ, имотът да се продаде на Х. Е. /бабата на ищеца/ по нейна молба. Въззивният съд е приел искът за неоснователен, поради неустановена активна материално правна легитимация. Изтеклата придобивна давност по отношение на земеделския имот, собствеността върху който се възстановява по ЗВСОНИ или по ЗСПЗЗ, не се зачита и започва да тече от влизане в сила на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ /ред., ДВ бр.107/18.11.97г./, поради което и до снабдяване на ищеца с нотариален акт през 2002г. не е изтекъл предвиденият в разпоредбата на чл.79 ЗС 10-годишен срок. Във въззивното производство ищецът е направил искане за изменение на иска в смисъл от положителен установителен иск за неговото право на собственост в отрицателен установителен, отричащ правото на собственост на ответниците. Изменението не е допуснато от въззивния съд.
Поставеният в касационната жалба процесуален въпрос относно допустимостта на изменение на иска по реда на чл.116 ГПК /отм./ в хода на въззивното произвдоство е съществен за изхода на делото. Даденото от въззивният съд разрешение на въпроса обаче е в съответствие с на т.9 от ТР №1 от 04.01.2001г., ОСГК и константната практика на ВКС относно функциите на въззивната инстанция. Съобразно разясненията на посоченото решение функциите на въззивната инстанция, производството пред която е продължение на първоинстанционното по разглеждане спора по същество, изключват предявяването на нови искове или изменение на предявения иск пред нея. Пред въззивния съд не са допустими тези форми на изменение на иска, които съчетават предявяване на нов иск чрез замяна или прибавяне на ново основание, петитум или страна. Само ако изменението в петитума на иска се изразява в промяна на размера на заявения петитум или вида, но не и предмета на търсената защита, то не е налице промяна на претендираното спорно право като предявеният иск за неговата защита се запазва като предмет на делото. В разглеждания случай обаче не става въпрос само за промени в петитума на иска, които ще запазят първоначално предявения иск като предмет на делото, а за предявяване на нов иск, с който се внасят нови фактически обстоятелства и ново искане. С оглед изложеното, следва да се приеме, че даденото от въззивния съд разрешение на съществения за делото процесуален въпрос не е в противоречие на практиката на ВКС. Наличието на трайна практика на ВКС, вкл. и задължителна такава, изключва прилагане разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос.
Останалите въпроси, които се поставят от касатора, не обуславят изхода на делото и са ирелевантни към производството по чл.288 ГПК. Това е така, защото те касаят предпоставките за възстановяване правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ в полза на ответниците и легитимацията на ответниците като собственици на имота. По така предявения обаче положителен установителен иск тези въпроси са извън предмета на делото, тъй като главното и пълно доказване е насочено към установяване твърдяното от ищеца право на собственост.
С оглед горното следва да се приеме, че не са налице визираните от касатора хипотези на чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от от 27.11.2008г. по гр. дело № 232/2008г. на Хасковския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.