О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 772
София, 10 юни 2014 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на дванадесети май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1052 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Т. Д. К. и Е. Ч. Я., чрез процесуален представител адв.Г., срещу решение от 28.11.2013г., постановено по в.гр.д.№2436/2013г. на Варненски окръжен съд, което е потвърдено решение от 17.06.2013г. по гр.д. № 2579/12г. на Варненски районен съд за уважаване на предявения от К. Ж. К. иск с правно основание чл.24, ал.4 СК.
Касаторите считат, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Претендират разноски
Ответникът по касационната жалба К. Ж. К., чрез процесуален представител адв.Л., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което и на основание чл.24, ал.4 СК е прогласена за недействителна по отношение на К. Ж. К. сделката, обективирана в съдебна спогодба, одобрена с определение от 13.12.2011г. по гр.д. № 14590/2011г. на Варненски районен съд, за обявяване за окончателен на сключен между Т. Д. К. и Е. Ч. Я. предварителен договор от 22.07.2011г. за покупко -продажба на недвижим имот, с който К. продава на Я. недвижим имот в [населено място], [жк], мест.„Розмарин”, поради липсва на съгласие от страна на съпругата К. К..
Касаторите считат, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по въпроса: „при положение, че е сключена съдебна спогодба между главните страните в процеса, при участие на трето, встъпило по собствено желание лице в процеса, обвързано от СПН, допустимо ли е третото лице да търси пререшаемост на въпрос, преюдициален за одобряване на съдебната спогодба: кому принадлежи правото на собственост, за да бъде обявен за окончателен предварителен договор, както и съдът в определението си по одобряване на спогодбата се е произнесъл с мотиви по съответствието на спогодбата със закона и за принадлежността на правото на собственост”. Касаторите сочат задължителна съдебна практика и практика на съдилищата, в които обаче не е разрешен поставения правен въпрос /отнасят се до съдебните решения, а не за съдебната спогодба/, поради което не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване.
Касаторите поставят въпрос: „подлежи ли на оспорване действителността на проданта, вън от хипотезите по чл.496, ал.3, изр.първо ГПК /различни от нарушаване на чл.490 и невнасяне на цената/”, който въпрос касаторите считат, че е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната съдебна практика и при противоречива съдебна практика. Поставеният от касаторите правен въпрос не е от значение за конкретното дело, по което самите касатори са релевирали възражение за липса на правен интерес от водене на самостоятелен иск по чл.24 СК без да се атакува постановлението за възлагане, което е прието за неоснователно по съображения, че законодателят в нормата на чл.24 ал.4 СК изрично предвижда възможност за атакуване на извършената без съгласие на съпруга сделка без да предпоставя установяване на интерес за това.
Поставя се от касаторите въпрос: „от кой момент купувачът в съдебното изпълнение придобива правото на собственост на длъжника”, който считат, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с приложени решения на ВКС, с които е прието, че се придобива собствеността от датата на постановлението за възлагане, но в случая е прието, че възлагателното постановление не е влязло в сила към 08.06.2011г. /влизане в сила на определението, с което изпълнителният лист е обезсилен/, поради което не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване. Правилността на изводите на въззивния съд не може да бъде проверявана производството по допускане на касационно обжалване, а при разглеждане на касационната жалба, ако бъде допуснато. Поставеният въпрос така както е формулиран, не е разрешен с приложеното решение с допълнителното изложение от касаторите.
Касаторите поставят въпрос: „кое е основанието на принудителното изпълнение в производството по чл.417 ГПК, трансформирано в исково по чл.422 ГПК”, който считат, че е разрешен с въззивното решение в противоречие с приложена практика на ВКС и при противоречива съдебна практика. Поставеният въпрос не е разрешен от въззивния съд, поради особеностите на конкретния случая – по съображения, че по конкретното дело е от значение, че издаденият изпълнителен лист е обезсилен с влязъл в сила съдебен акт, който следва да бъде зачетен. Правилността на изводите на въззивния съд не може да бъде проверявана при допускане на касационното обжалване.
По въпроса: „допустимо ли е съвместяване на различни качества в съдебното изпълнение от взискател и купувач; взискател и съпруг-недлъжник; процесуален субституент ли е съпругът-недлъжник на съпругата си длъжник или упражнява свои самостоятелни права в изпълнителния процес” не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, тъй като в представената съдебна практика не е решен поставения въпрос, от значение за конкретното дело, по което съпругът-недлъжник е взискател.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ЗЗД на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за касационното производство в размер на 200лв. – за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 28.11.2013г., постановено по в.гр.д.№2436/2013г. на Варненски окръжен съд.
ОСЪЖДА Т. Д. К. и Е. Ч. Я. да заплатят на К. Ж. К. сумата 200лв. – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: